Общо 47 на сто са срещу срещу споразумението АКТА, а едва 4 % го подкрепят. Това показва национално представително проучване на Алфа рисърч, направено между 22 и 29 февруари сред 1015 души.
Според социолозите сред противниците, освен интернет потребителите /70 на сто от тях/, са и хората, които най-активно посещават културни събития на живо: млади, високо образовани, с високи доходи. Техните потребителски практики се характеризират едновременно със закупуване на културни продукти и ползване на безплатно съдържание в интернет. Затова и позицията на дружествата за защита на авторски права остава нечута за мнозинството – 61 процента, или среща отпор от малкото запознати с нея – 20 на сто.
Около 2/3 от българските граждани оценяват процеса на изработване и подписване на AКTA като непрозрачен. 49 на сто признават, че не са запознати какво съдържа споразумението. До голяма степен това се дължи на спецификата на проблема, който засяга регулирането на взаимоотношения, с които хората не са наясно, но виждат заплаха в крайния резултат.
Съдържанието на AКTA се свързва предимно със задължението потребителите да плащат за информацията – 31 на сто, която ползват в интернет и с опита за защита на авторските права на музикални, филмови и други творби в интернет – 27 процента. Тезата за репресивен характер на заложените в споразумението мерки се споделя от около една четвърт от българите – 23 на сто го свързват с опит да се преследват потребители, ползващи пиратско съдържание, а по 16 процента с блокиране на сайтове с пиратско съдържание и с тотално следене и ограничаване на свободата в интернет.
Няколко основни пункта определят общественото мнение за АКТА в страната – слаба запознатост и неяснота за съдържанието на споразумението, силна критика за липсата на прозрачност при изработването и подписването му, както и преобладаващо несъгласие България да приеме АКТА.
