На 6 март през 1911 г. Българското книжовно дружество е преименувано в Българска академия на науките.
Основаването на Българското книжовно дружество (БКД) става в рамките на четири дни, между 8 октомври и 12 октомври 1869 г. в къщата на Варвара хаджи Велева в Браила (Румъния). То е учредено като научно и литературно дружество, т.е. има смисъла на просветна организация.
В рамките на учредяването е приет Устав на организацията (на 29 септември) и е избрано негово ръководство. Това са първите членове на научна книжовна дейност – Марин Дринов (председател), Васил Стоянов и Васил Друмев. Избрано е и петчленно Настоятелство, което трябва да се занимава с финансовите и материалните въпроси. През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени, като издава и свой печатен орган – Периодическо списание на Българското книжовно дружество (1870-1876 г.) в Браила.
През 1871-а е избран първият почетен член на БКД – Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 г. дружеството премества седалището си от Браила в София.
След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на три различни клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни.
Периодичното списание на БКД започва да се издава отново (1882-1910 г.) в София. Дружеството възстановява и активизира дейността си след 1884-а, когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и Софийска община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица Цариградска.
От 1898 г. председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов.
На 19 март (6 март по стар стил) 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (това става три години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство ). Периодическо списание на Българското книжовно дружество през същата година се преименува в Списание на БАН. На следващата година Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията.
През 1925-1929 г. е построена сградата на БАН на улица 15-ти ноември №1, която, макар и пострадала от бомбардировките през Втората световна война, продължава да се използва и днес. През 1940 г. се създава и Литературно-художествен клон на БАН и академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като запазва това име до 1947 година.
С приетите през 1989 г. временни правила и последвалия нов Закон за БАН от 15 октомври 1991 г. Академията получава пълна автономия, като ръководните органи се избират от служителите на всички научни институти.
Всеобщо е мнението, че е необходима проевропейска реформа в БАН, но към 2011 г. тя все още не е факт. Най-остра е дискусията за съдбата на Академията по време на 87-то поред в историята на България правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ.
