Ако се съберат всичките пари, похарчени през последните десетина години за изработването на водни стратегии, за правни анализи и консултации, за писането на закони, за провеждането на конференции по проблемите на водната инфраструктура и т.н., сумата със сигурност щеше да е достатъчна за модернизацията на поне половината ВиК мрежа в страната. Вместо това след наводненията през февруари се видя, че никой не знае чия е собствеността на редица водни съоръжения, а отговорните институции са толкова много, че в последна сметка всички излизат чисти от проблемните ситуации. С амбицията да въведе някакъв ред в управлението на водните ресурси правителството предложи поредна доза изменения в Закона за водите, който впрочем е един от най-променяните нормативни актове – над 40 пъти от приемането му през 1999-а. Още отсега обаче се прокрадват съмнения, че ще бъдат постигнати кой знае какви резултати.
Оказва се, че вместо обещаната преди месец централизация и затягане на контрола, ще се прави точно обратното – координацията в сектора вече ще се извършва от девет министерства, а не от четири, както беше досега. И дали това няма да доведе до по-голямо размиване на отговорностите, всеки сам може да прецени.
В т.нар. Координационен съвет ще участват министрите на околната среда, на земеделието, на икономиката, на регионалното развитие, на финансите, на здравеопазването, на вътрешните работи, на транспорта и дори на образованието, младежта и науката. Новият мегаорган ще координира дейностите, свързани с разработването на плановете за управление на речните басейни и на риска от наводнения, с финансирането и изпълнението на мерките за намаляване на вероятността и последиците от наводненията, както и с обезпечаване на сигурността на язовирите.
Законопроектът предвижда още министърът на регионалното развитие и благоустройството да поддържа единен регистър за всички съоръжения във водния сектор. Той ще одобрява също така краткосрочните и средносрочните програми за проучване, проектиране и изграждане на всички ВиК системи, а не само на тези, които са публична държавна собственост, както е сега.
Контролът за техническото състояние и безопасността на всички язовири и съоръженията към тях, независимо от собствеността им, пък се възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. При неизпълнение на дадено предписание той ще може да забрани ползването или достъпа до водоеми, да разпореди извеждането от експлоатация или премахването на язовири, както и да забрани снабдяването им с електрическа или топлинна енергия. Глобите, предвидени за лошо техническо състояние на язовирите и съоръженията към тях, са от 1000 до 10 хил. лв., а за неизпълнение на предписанията на министъра – от 1000 до 20 хил. лева.
Другото предложение за изменение на Закона за водите, за което отдавна настоява регионалното министерство, е броят на ВиК операторите да бъде намален от 52 на 28 – колкото са и административните области в страната. Това ще позволи икономия от мащаба, повишаване на ефективността и гарантиране на еднакво качество на услугата на всички жители в съответната област, пише в мотивите към проектонорматива. Несъмнено обаче окрупняването на сектора е продиктувано и от желанието той да стане по-атрактивен за евентуално бъдещо концесиониране.
