С първите си медийни изяви новият здравен министър Десислава Атанасова очевидно искаше да се хареса на широката аудитория с амбицията си да разреши най-наболелите проблеми в здравеопазването ни, но в същото време избягваше обещанията за грандиозни реформи в сектора и резки завои. От лаконичните коментари на Атанасова стана ясно, че тя си е поставила краткосрочни и дългосрочни цели, които щяла да следва, независимо че до края на мандата на правителството остават само около 15 месеца. В списъка с приоритетните за нея въпроси попадат лекарствената политика, спешната помощ, отпадането на тавана за лечение на деца в чужбина и наредбата за избор на екип. Концепцията си за развитие на здравната система пък ще предложи за обсъждане едновременно на лекарското съсловие, пациентите и всички парламентарни групи.
Едно не може да се отрече на Атанасова – тя очевидно притежава ключовото за успеха й на горещия министерски пост качество да се обръща натам, накъдето духа вятърът. Защото
избраните от нея мишени
nbsp;
са твърде лесни и по тях вече е стреляно от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), досегашното ръководство на здравното ведомство, дори и лично от премиера Бойко Борисов. Всъщност, правителството май няма и други очаквания към нея и работата й. Освен да изглежда добре, да се държи на положение, да не прави гафове и да създава спокойствие в системата до края на управленския мандат.
Обещанието на Атанасова за по-евтини лекарства до месец е обречено на успех заради мерките, предприети от здравната каса и от бившия министър Стефан Константинов след скандала с цените им. В края на 2011-а НЗОК договори отстъпки за 19 лекарства, от което се очаква да икономиса почти 3 млн. лева. От 16 март институцията, работеща с парите от здравни осигуровки, ще заплаща по-ниски стойности за още 25 медикамента, предстоеше и подписване на споразумения за други 13, като общата стойност на спестените финансови средства ще достигне до 4.2 млн лева. Отделно от това на 23 март изтече срокът, в който фирмите, работещи с касата, трябваше да подадат офертите си за по-евтини лекарства. Преди това членуващите в ARPharM 24 фармацевтични компании заявиха, че ще отстъпят от ставките на 44 медикамента без аналог на стойност 8.1 млн. лв., колегите им от генеричната асоциация БГФармА също изразиха готовност продуктите им да поевтинеят. Така че министър Десислава Атанасова ще вземе Оскар за режисьор на чужда филмова продукция. Освен ако с промени в нормативната база не успее да свали цените на всички медикаменти.
По подобен начин стои и въпросът с падането на тавана за
лечение на деца в чужбина
Още на 13 март премиерът Борисов обеща в телевизионен ефир, че на финансирането от 180 хил. лв. за дете ще бъде сложен край чрез законодателни промени и държавата ще изчисти всички възможни плащания. Разговарял съм с финансовия министър Симеон Дянков, за да разбера колко допълнително средства ще са необходими, за да плащаме всички разходи на децата, каза тогава Борисов, а впоследствие се разбра, че заради наложения лимит фондът е спестил само 105 000 лв., които са жълти стотинки за държавния бюджет. С проект за промяна на постановлението, засягащо Фонд за лечение на деца, Атанасова вече официално поиска още 5 млн. лв. за 2012-а. И парите със сигурност ще й бъдат дадени.
Спешната помощ е заемала водещо място в платформите на всички здравни министри. Новият също не направи изключение, заявявайки, че ще инициира обществен дебат по темата. Безспорно, желанието й за диалог и търсене на консенсусно решение е похвално, но въпросът вече е изчерпан на теория, нужни са незабавни действия. След десетки кръгли маси, дискусии и изявления се установи, че всичките проблеми там идват от недостига на пари. Между другото бившият здравен министър Константинов преди по малко от година представи една доста добра концепция за реформи в сектора. В нея се предвиждаше повишение на заплатите на медицинските специалисти в Спешна помощ до 720 лв., на лекарите – до 1600 лв., въвеждане на три вида екипи, отзоваващи се на повиквания в зависимост от тежестта им, както и структурни промени според отдалечеността на населените места и гъстотата на населението. Единственият проблем бе, че нямаше кой да извади необходимите допълнителни 75 млн. лв. годишно, за да започне Спешна помощ да функционира по плана. Затова Атанасова ще успее да свърши работа не със излишни дебати, а ако убеди Борисов и Дянков да дофинансират ресора.
Новият министър със сигурност ще спечели много симпатизанти и ако успее да елиминира
платения избор на лекар и екип
в болниците. Тя вече изтъкна, че право на пациентите е да избират определени лекари, без да доплащат, а медиците трябва да бъдат стимулирани по други начини. Атанасова беше предложила и изборът на екип да стане допълнителна услуга, за която хората да се осигуряват в частни фондове. Само че е необходимо предварително да се помисли как да се пресече искането и даването на пари под масата, което неминуемо ще се появи, когато финансовото кранче за лекарите бъде затворено. Друг е въпросът дали министър наистина има намерение да реже из корен, или просто трупа имиджови точки. Неотдавна Българският лекарски съюз защити платения избор с мотивировката, че това е един от начините да се стимулират добрите екипи и специалисти. Председателят на организацията д-р Цветан Райчинов е сред най-ревностните симпатизанти на новия ведомствен шеф като нееднократно е изтъквал колко добре са работели с Атанасова, когато тя ръководеше парламентарната здравна комисия. Затова изглежда почти невероятно тя да тръгне срещу финансовите интереси на лекарското съсловие и така да си навлече гибелния гняв на досега верен съюзник. Министърът все пак си остави вратичка за изход от ситуацията, подхвърляйки, че тя може да предложи необходимата законодателна промяна, но решаващата дума ще има парламентът.
Заявената от Атанасова дългосрочна цел за законодателни промени, които да осигурят
промяната на финансовия модел
на здравеопазването и да улеснят премахването на клиничните пътеки и въвеждането на диагностично свързаните групи, пък по-скоро изглежда като лековато заиграване с очакванията на електората. На първо място, правителството на ГЕРБ с действията си досега доказа, че или няма желание, или не притежава достатъчен експертен капацитет, за да осъществи най-важната реформа в сектора. И да се очаква, че точно първият партиен здравен министър ще сложи началото, и то в ограничения срок, с който разполага, е просто несериозно. Нито болниците са подготвени със софтуер, нито имаме необходимите кодировчици и икономически кадри, още по-малко пък държавният бюджет в близките четири-пет години ще може да се натовари с още 2-3 млрд. лв. разходи. Така че и тук въпросът опира предимно до финансиране и изграждане на отделните звена, а не до писане на нови закони или ревизия на съществуващите.
На практика именно досегашната здравна политика на ГЕРБ осуети надеждата на Атанасова да бъде приета добре и от свои, и от чужди в парламента. Тя бе коронясана само от съпартийците си и независимите народни представители, докато опозицията не разпозна в нея месията, който ще разреши проблемите на здравеопазването. Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов прогнозира, че реформите в здравната сфера няма да тръгнат и при четвъртия здравен министър на ГЕРБ, бившият червен здравен министър д-р Евгений Желев изтъкна, че управляващите не разполагат нито с време, нито с пари, за да осъществят реформите до края на мандата си, а Лютви Местан дори предложи постът министър на здравеопазването да се замени с временно изпълняващ длъжността министър на здравеопазването. Най-добре опозиционните настроения бяха обобщени от Нигяр Джафер (ДПС), според която Атанасова не може да се справи със сгрешена здравна политика, в която липсват цел и посока.
nbsp;
nbsp;
Дянков взел главата на Константинов
Финансовият министър Симеон Дянков лично е поискал оставката на бившия здравен министър д-р Стефан Константинов, защото последният се е обърнал срещу собствения си екип. Признанието бе направено от вицепремиера, който не скри, че е отделил на здравеопазването повече време, отколкото на държавните финанси, но отрече да е кадрувал в здравното ведомство. Константинов назначи за заместник-министър свой човек от Кюстендил, който отговаряше за болничната помощ, а пет месеца по-късно сам го освободи, изтъкна той.
Причините за освобождаването на Константинов въпреки добрите идеи се коренели в липсата на управленски опит и неспособността му да постига консенсус с парламентарната група на ГЕРБ, здравната комисия и заместниците си. Според Дянков до края на правителствения мандат може да се подготви демонополизацията на здравната каса, която да се осъществи от следващия кабинет.
