Лятото е още далеч, но тъкмо сега една група бизнесмени трескаво говори за море и плажове. Някои от кандидатите за стопанисване на пясъчни ивици вече успяха да сключат изгодни договори с държавата. А други са в очакване на още по-добри условия, които съответно да им гарантират по-големи печалби.
Следващата седмица например ще се проведат търговете за отдаване под наем на 12 плажа в Бургаска област, като цените са с 50% по-ниски от първоначалните. На предишните конкурси през 2011-а за тях не са се явили желаещи и според Закона за устройство на Черноморското крайбрежие при всяка следваща процедура тарифата трябва да се намалява с определен процент.
Най-атрактивен от предлаганите плажове несъмнено е Централният в Бургас. Активната му площ е почти 47 хил. кв. м, а първоначалната наемна цена – 105 859 лв. без ДДС. За сравнение, миналото лято областната управа беше обявила цена от 254 хил. лв. и съвсем очаквано не сполучи. Есента също имаше търг за тази плажна ивица, разположена само на 200 метра от центъра на града, при два пъти по-нисък наем – 127 хил. лв., но интерес от страна на бизнеса отново нямаше. Ако и сега, на 30 март, не се явят кандидати, исканата сума повече няма да се понижава и наемател няма да се търси. Според кмета на Бургас Димитър Николов най-добрият стопанин на плажа е общината. Заради провалените процедури именно тя го стопанисваше през част от миналия летен сезон. Тогава
шезлонгите и чадърите бяха безплатни
а пясъкът бе почистван всекидневно.
Сред останалите плажове (виж таблицата) по-голямо внимание заслужава Крайморие – север, който се предлага за под пет хиляди лева. Първоначално в списъка е бил и плажът Атанасовска коса, но в последния момент от Министерството на регионалното развитие и благоустройството са спрели процедурата, тъй като след морската буря през февруари там има нанесени щети и сега се прави ново заснемане, изтъкна областният управител на Бургас Константин Гребенаров. Всъщност бурята нанесе сериозни поражения по почти цялото крайбрежие, като активизира редица свлачища и изяде пясъчните ивици. Конкретно в Ахелой предстои да се изградят нови буни и подпорна стена, които да спомогнат за естественото натрупване на пясък, тъй като сега плажът там е широк само два метра. Спешни ремонти се правят и в Обзор, където бе разрушен дори колекторът за отпадните води на курорта. В къмпинг Ахелой пък пясък изобщо няма. Същото е и на Северния плаж в Приморско, където са останали само камъни. Очаква се през април специална комисия да обходи ивиците по цялото южно Черноморие, за да провери на място какво е състоянието им и да прецени дали се налагат корекции в договорите за наемането им.
Следващата седмица ще стане ясен и
резултатът от последните търгове
провеждани от регионално министерство – за плажовете Панорама във Варна, Иканталъка 2в Каварна и къмпинг Европа в Поморие. Първата ивица е най-голяма – 14.5 хил. кв. м, и съответно за нея се иска най-висока цена – 51 346 лева. Площта на плажа в Каварна е близо 9 хил. кв. м, а началната наемна цена – 14 385 лева. Колкото до популярния къпминг, чиято площ е 6200 кв. м, той се предлага срещу малко под 10 хил. лева.
Иначе за този сезон ръководеното от Лиляна Павлова ведомство засега е сключило договори само за четири плажа. Сред тях е и Обзор – мотела, който през 2011-а така и не успя да привлече интереса на бизнеса при минимална цена от 195 хил. лева. Сега началната наемна цена за огромната пясъчна ивица от 73 хил. кв. м е била наполовина по-малка – 97.5 хил. лева. Въпреки това обаче в наддаването се е включил само един кандидат – варненското дружество Турист инвестмънт, като предложената от него оферта е 111 111 лева. Фирмата е собственост на регистрираната във Великобритания Асортис Лимитед, но се управлява от Виолета Асенова и Христо Асенов – Бацата. Асенов се смята за един от големите бизнесмени по морето. Чрез фирмата си Вива клуб той притежава и четиризвездния хотел Руи Мирамар на плажа в Обзор. Не е тайна, че Бацата беше сред най-близките приятели на Георги Илиев и контролираше бизнеса на ВИС 2 във Варна и по морето.
Далеч по-голям интерес
е имало към търга за Мечата дупка в Царево. За сравнително малкия плаж от 3 хил. кв. м са се състезавали три фирми – Флат партнерс, Бартек България и Пейком 11. За победител, с предложена годишна наемна цена от 9333 лв., е избрана първата, чийто мажоритарен собственик е продуцентът Нико Тупарев. Партньор му е Алескандър Тошев, който е в управлението на повече от 30 дружества, сред които Чучков брадърс, Мтерополис груп, Приорити, Междинна станция и т.н.
Любопитни подробности има и около споразумението за плажа Св. Влас – изток. След проведения през миналата година конкурс за наемател е била определена бургаската фирма Крисмаре на Мартин Илиев с оферта от 19 хил. лева. Изненадващо тя отказва да подпише договор и така пясъчната ивица се поема от Венид Бийч – една от множеството компании на известните строителни предприемачи Динко и Йордан Диневи.
Договор е сключен и за Росенец – север, за който единственият кандидат – Томи – Ар, е предложил цена от 8650 лева. Собственик на фирмата е Димо Калчев, който се занимава с продажбата на водолазни стоки.
Въпреки тези търгове и сключените контракти и този сезон около една трета от плажовете по Черноморието ще останат без наемател – който да ги почиства, да осигури спасители и медицински екип, тоалетни, душове, съблекални и всякакви други екстри за почиващите. Така за пореден път немалка част от летовниците ще бъдат посрещани с табели Неохраняема зона и Къпането забранено. Такъв е случаят с Камчия – Север, Липите, Малък плаж – Оазис, Паша дере, Романтика и много други. При това положение съвсем резонно
възниква въпросът каква е причината
още повече че не става дума за никому неизвестни местенца край морето, а за изключително популярни дестинации?
Заради кризата и най-вече поради факта, че в България идват сравнително бедни туристи, големите печалби от пясъчните ивици вече са истински мираж и ако трябва да се плащат исканите суми, от тях не могат да се спечелят дори и що-годе прилични суми.
В интерес на истината винаги е имало неохраняеми плажове и такива, които да не представляват интерес, тъй като са на труднодостъпни места или пък са каменисти и няма пясъчна ивица. Има и много хора, които не искат да ходят на охраняеми плажове, а на такива, които са пусти. Областна администрация, заедно с общините, ще си изпълни задълженията и ще сложи табели там, където останат безстопанствени и неохраняеми плажове,обяснява Константин Гребенаров.
Няма как всички съществуващи плажове да намерят стопани. Да не говорим, че има такива като Вромос – със по-високата радиоактивност, или Попския плаж в Царево, където бе засечена висока концентрация на бактерии. Има и плажни ивици, които са на територията на резервати, допълва и Милен Тодоров, директор на дирекция Концесии в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
На практика, откакто дойде на власт през 2009-а, правителството на ГЕРБ не е отдало на концесия нито една морска ивица, но пък
развали редица стари договори
Заради липсата на ясна нормативна рамка (виж карето) такива процедури не се обявяват, а в същото време и държавата, и местните власти не са склонни да дават пари за поддържането на плажовете. Остава отдаването им под наем. Само че преди 2009-а с тази дейност се занимаваха общините, а не регионалното министерство и областните управители и тогава цените се определяха на местно ниво. Сега се прилага Методиката за определяне размера на концесионното плащане, според която едно плажно място е с размер 8 кв. м или 12 кв. м при плаж с над 100 хил. кв. м и минималният приход от него трябва да е 150 лева. По този начин се уеднаквява базата за определянето на крайната цена, но пък не се отчитат специфичните особености на пясъчните ивици, някои от които действително са по-трудно достъпни, нямат електричество, водоснабдяване… А както е добре известно, точно това са предпоставките за добри печалби. Без ток и вода няма и крайбрежни капанчета, невъзможно е и предлагането на редица атракции.
Не е за пропускане и обстоятелството, че със сключването на договор за наем частниците се ангажират с почистването, осигуряването на охрана, спасители, лекарски екип, които струват немалко пари и подобни сметки набързо отказват пясъчните бизнесмени.
Разбира се, има и плажове, които са се превърнали в истински златни мини за своите стопани. В повечето случаи обаче те имат изпипани отвсякъде дългосрочни договори, подписани още в края на миналия век и плащат значително по-ниски такси, които се актуализират само с нивото на инфлацията.
nbsp;
nbsp;
След близо две години на подготовки и обсъждания поредните промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие ще влезат за обсъждане в парламента. Те предвиждат зониране на плажовете, възстановяване на дюните като изключителна държавна собственост и нова методика за определяне на наемната цена, основана на атрактивността на плажните ивици. Измененията ще задължават собствениците на земи, намиращи се непосредствено до морските плажове, да осигуряват право на преминаване. Обмисля се и възможността достъпът до плажовете, чадърите и шезлонгите в големите градове да са безплатни за туристите.
