Ремонтирани хотели, затегнати мерки за сигурност – Багдад се кипри, за да домакинства на арабската среща на върха. Тя ще отбележи завръщането на Ирак на регионалната сцена сред 20-годишно отсъствие. Форумът беше отложен през април миналата година заради катаклизмите в региона. Сега, почти дванадесет месеца по-късно, приоритетът е сигурността в страна, където бунтовниците са все още активни. Заплахата от непредвидени ситуации обаче си остава реална. Ширят се страхове, че срещата на високо равнище ще привлече в Багдад повече атентатори самоубийци, отколкото държавни глави.
За иракските лидери тридневната среща на Арабската лига е забележителен момент за страна, която излиза от десетилетия на война, окупация и дипломатическа изолация. В домакинството на първото голямо събитие тук, след изтеглянето на американските войски през декември, управляващите в Багдад виждат възможност да се утвърдят като играчи в променения арабски свят. Но извън циментовите стени на Зелената зона се простира мрачната гледка на една западнала страна. Навън, в същинския Ирак, улиците продължават да са арена на самоубийствени бомбени нападения. Разделенията между отделни фракции парализират политиката на страната и отслабват позициите й пред силни съседи като Саудитска Арабия и Иран. Въпреки че има амбиции да упражнява влияние като нова арабска демокрация, е доста вероятно Багдад по-скоро да остане сцена, отколкото да бъде актьор.
Ирак има голямо желание да забрави за своите проблеми по време на подобни форуми. Той не иска да се говори за обвиненията, че в страната се прокрадва авторитарно управление под властта на шиитския министър-председател Нури ал Малики, за болезненото лишаване на сунитското малцинство от политически права или за влошаващия се спор между Багдад и кюрдските лидери в Северен Ирак за контрола върху петролните ресурси и разделянето на националния бюджет. Но слабостта на страната в чужбина започва у дома. Ако Ирак наистина иска отново да играе роля в региона като независима шиитска арабска държава, която може да бъде противотежест на силни съседи като Саудитска Арабия, Иран иТурция, той ще трябва да преодолее острото разделение междуотделните фракции, което определя политиката му и разделя гласа мув чужбина.
Само ден след заминаването на последните американски войници шиитското правителство предизвика водовъртеж, като обвини сунитския вицепрезидент, че ръководи отряди на смъртта. Политическата опозиция е разединена и без лидерство. А прогресивното младежко движение, създадено по примера на площадните въстания, е смазвано с арести, сплашване и внедряване на хора от все по-авторитарния властови апарат на Малики. Следите от десетилетията на война продължават да личат. Ирак все още плаща всяка година милиарди долари военни репарации на Кувейт за катастрофалното нахлуване на Саддам Хюсеин. Пет процента отпетролните приходи на Багдад отиват в посока Кувейт, а двете страни имат разправии за спорни пристанища и достъп до Персийския залив. Самите иракски военни лидери признават, че не могат да опазят границите в пустинята, през които се прекарват наркотици, оръжия и бойци. А усилията на Багдад да оправи нещата, както и неговите неохотни, равнодушни призиви за промяна в Сирия може се окажат реални стъпки към връщането му в арабския свят или да бъдат просто цената, която лидерите му искат да платят, за да избегнат пълната наполовина зала на форума.
След толкова много неуспешни опити да се окаже натиск върхусирийския режим да спре насилието, успехът на Кофи Анан в убеждаването на Башар Асад да подпише мирен план в шест точки изглежда като същински напредък. Усилията на специалния пратеник на ООН и Арабската лига трябва да бъдат приветствани, но ще е грешка да се празнува толкова рано. Предложенията на Анан са разумни: надзиравано от ООН за прекратяване на огъня, преговори, включващи всички политически сили и двучасово примирие всекидневно, за да имат хуманитарните агенции възможност да стигнат до пострадалите райони.
Планът е подкрепен от Съвета за сигурност на ООН, в това число и от Русия и Китай, което досегашните международни усилия не успяха да постигнат. Най-обнадеждаващи обаче са индикациите за одобрение от страна на опозиционните организации. Дотук – добре, но оттук започватнедостатъците и най-фрапиращият е, че плановете оставят самия Асад на власт въпреки дванадесетте месеца на ужасяващо насилие, отнело живота на повече от 9000 души. А и той не показва охота да го изпълнява.
Има и логистични проблеми. Предложенията на Анан изисква войските и тежките оръжия да бъдат изтеглени от сирийските градове, но беззъбата мисия на Арабската лига в началото на годината само подчертава колко трудно е да се постигне съгласие.
Междувременно, въпреки срещата на повече от 300 представители на сирийски опозиционни организации в Истанбул, бунтовническото движение си остава разпокъсано и непредвидимо. Неспособността на международната общност да се обедини зад призив към Асад да се оттегли от власт означава, че няма много други възможности, освен да се продължава с чисто дипломатическото решение, предложено от Анан. То обаче, в най-добрият случай, е миниатюрна стъпка към мира.
Ако правителството и опозицията в Сирия могат да бъдат накарани да приемат плана на Кофи Анан, има нещо, което може да се твърди с пълна сигурност. Двете страни ще направят това неискрено – едната с намерение да не изгуби и капка реален контрол, а другата – надявайки се да манипулира ситуацията след прекратяване на огъня така, че скоро да събори президента от власт. Лагерът на Асад смята, че направи ли и най-малка отстъпка, за него това ще е краят, докато опозицията, която има разногласия по много въпроси, е абсолютно единна по един – безапелационно възмездие. При това положение въпросът е дали едно толкова очевидно принудително решение си струва, и отговорът е да.
Успехът на подобен план зависи от убеждаването и на двете страни, че той ще им даде възможност да заложат капан една на друга. Той зависи и от това външните сили да продължат да вярват, че този процес обслужва целите им. Само че нищо не е ясно, включително какво смята да предприеме сирийското правителство в действителност. Ако планът се провали, това няма да е изненада. Ако пък успее, той само ще удължи конфликта под нова форма, която обаче поне би могла да ограничи човешките жертви. Политическите критици на Дамаск вече изразиха дълбок скептицизъм, че Асад, който е нарушавал многократно предишните си обещания по време на сирийския конфликт, ще спази думата си.
Анатоли Стайков
