Тлъсти възнаграждения продължават да радват шефовете на столичните общински фирми, въпреки че за орязването на парите им се говори още от средата на миналата година. Дори след скандала с бонусите и новите обещания на местните власти за промени в методиката за изчисляването на заплатите всичко си продължава постарому. В това няма нищо чудно – нашите управници винаги са били силни в обещанията, но никакви ги няма, когато трябва да се действа. А и обществото ни бързо забравя. Както е тръгнало, подобна амнезия може да налегне и общинските съветници. Първоначално новите правила трябваше да бъдат одобрени преди края на март, но това не се случи. Едва ли ще стане и в близките седмици. Възможно е и местният парламент да поиска допълнителни анализи и разяснения, което ще отложи още във времето амбициозните реформи.
Сега директорските заплати в София се актуализират на всеки три месеца по формула, която включва различни бални оценки за стойността на дълготрайните материални активи за предишната година, броя на работещите, краткосрочните задължения, както и рентабилността на фирмата, чийто сбор се умножава по средната заплата в съответното предприятие. Тези показатели обаче позволяват шефовете на общински компании – с много служители и големи активи, да получават високи заплати, независимо дали са на загуба, или са сериозно задлъжнели.
Има и други проблеми. Според заместник-кмета по финансите Дончо Барбалов, който е вносител на проекта за промени в наредбата за определяне на заплатите на шефовете в общинските фирми, прилагането на показателя коефициент на изменение на задълженията създава истински абсурди. Получава се така, че дружества, отдаващи под наем имоти (б. а. – например, които управляват пазарите на територията на Столичната община), отчитат гаранционния депозит, който събират като задължение. Това означава, че колкото повече договори сключват и колкото е по-голям размерът на наема, толкова са по-големи и задълженията. По този начин се санкционират фирми, които всъщност постигат по-добри резултати. Също така предприятията, които провеждат процедури по Закона за обществените поръчки, получават депозити за изпълнение на договорите и отново ги отчитат като задължения.
Ако проектът бъде приет, заплатите на ръководствата на общинските компании ще зависят преди всичко от начина, по който се управляват средствата им, и дали дружествата трупат дългове. Трябва да се гарантира, че при добра работа, която се мери по най-нормалния начин – с добра печалба, с добри приходи, ръководствата ще могат да получават по-високи заплати, и обратното, ако приходите намаляват, заплатите да се понижават, отбеляза градоначалникът Йорданка Фандъкова.
За целта Барбалов предлага да се въведат нови коефициенти – за финансова автономност и за ефективността на приходите от оперативната дейност. В случая първият показва степента на независимостта на фирмата от кредитори, а вторият отразява съотношението между разходите и приходите (б. а. – колко разходи са направени за постигането на 1 лв. приходи) .
Добавя се и още един ключов критерий за определяне възнагражденията – Приходи от оперативната дейност. Идеята е, той да стимулира ръководствата да търсят допълнителни възможности за увеличаване на печалбата. Дончо Барбалов смята, че това ще доведе до увеличаване на финансовия резултат от дейността, а оттам и до увеличаване на отчислявания от дружествата дивидент за Столичната община.
Най-голямо влияние върху заплатите обаче ще окаже промяната в базата, на която ще се изчисляват. Вместо средното възнаграждение в съответната фирма за такава ще се взима минималната работна заплата за страната (в момента 270 лв.), която при всички случаи ще е по-ниска. С други думи, само с тази корекция директорските надници в общинските дружества може да паднат наполовина. Това се прави, тъй като вътрешна проверка е установила, че има компании, които необосновано са завишили работните заплати на определени служители, за да се увеличи средната работна заплата, а оттам и възнагражденията на управителните и контролните органи.
Предвидени са и санкции за шефовете, които допускат поверените им предприятия да реализират отрицателна рентабилност или пък не спазват сроковете за внасяне на осигурителните вноски. В този случай наказанието ще е под формата на една минимална заплата. Отрязва се и всякаква възможност за допълнителни доходи, тъй като изрично е записано, че така формираните възнаграждения са окончателни и не следва да бъдат начислявани други елементи към тях.
Колкото и драстични да изглеждат нововъведенията, таванът на директорските заплати остава доста висок. Ако дадено дружество успее да събере максималния бал от отделните коефициенти – 14, умножено по минималната работна заплата, това прави 3780 лева. Максималната сума обаче ще се постига много трудно, да не кажа, че ще е само на теория, обясни Барбалов. В думите му има логика най-малкото заради изискването за над 200 млн. лв. приходи от оперативната дейност, каквито има само Топлофикация София. Същото е положението и с печалбата, тъй като тя трябва да е над 10 процента. Но там, където изобщо има такава, през последните години тя е под 5 на сто.
Дали и как общинарите ще приемат новите правила, все още не е ясно. А и монетата, както се казва, има и друга страна – вместо дисциплинираща мярка намаляването на заплатите на началниците може да се окаже предпоставка за корупция и за търсенето на други нерегламентирани източници за компенсация на доходите им. По принцип по-ниското възнаграждение води и до демотивация и в този смисъл дали не е по-разумно при лоши финансови резултати в дадена общинска фирма просто да се сменя началникът?
nbsp;
Възнаграждения
Между 425 и 3917 лв. варират месечните възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи на столичните общински дружества. Най-високи са заплатите в Топлофикация – София – по 3629 лева, Столичен електротранспорт – 3917 лв., както и в Географска информационна система – 3089 лева. Между 2 и 3 хил. лв. на месец взимат в Метрополитен, Столичен автотранспорт, Чистота-Искър, Центъра за градска мобилност и Пазари-Юг. Най-ниско е месечното възнаграждение на шефовете в Озеленяване – по 425 лв., както и в Егида-София – по 525 лева.
На фона на продължаващата криза и категоричната нужда от съкращаване на разходите директорите и членовете на управителните съвети на някои губещи и затънали в дългове общински дружества са си увеличили съществено възнагражденията през последните години. В Софийски имоти например от 1706 лв. в началото на 2010-а заплатите на шефовете са скочилидо 2433 лева. Прилична е и средната заплата на 38-те служители – 1102 лева. В това, разбира се, не би имало нищо лошо, ако компанията не дължеше на общината дивидент от над 700 хил. лв., плюс половин милион лева данъци и такси.
Началниците на Галатея пък, която стопанисва ученическите лагери, са увеличили възнагражденията си три пъти – от 600 на 1800 лева. И то при положение, че фирмата е завършила 2010-а със загуба от 371 хил. лв., а през 2009-а е била на минус 432 хил. лева.
