Гърция възнамерява да продаде своята национална газова компания DEPAоще до края на май. Засега предварителен интерес към нея са проявили 17 фирми от 12 страни, но властите в Атина не възнамеряват да обявяват имената им публично. Планира се подаването на обвързващите оферти да приключи до четири-осем седмици, като представители на гръцкия приватизационен фонд вече заявиха, че държавата няма да фиксира конкретна цена, а ще изчака да види какви ще са офертите на потенциалните инвеститори.
Ще се оценяват не само икономическата страна на предложенията, но и сериозността и надеждността на кандидатите. Приоритет за нас в конкретния случай ще е не да получим възможно най-много пари, а перспектива за развитието на дружеството, подчертават високопоставени източници от Атина, цитирани от руските медии.
В съгласуваната с международните кредитори програма за продажбата на редица гръцки държавни активи бе записано, че от приватизацията се очакват около 19 млрд. евро вместо първоначално планираните 50 милиарда. Което очевидно дава достатъчно свобода на управляващите в южната ни съседка да предпочетат стратегическото развитие на DEPA пред цената, предложена за нея.
С одобрението на Европейския съюз и Международния валутен фонд гръцката държава пусна за продажба целия си дял от 65 на сто в газовата компания. Своя пакет от 35% ще продаде и нефтеното дружество Hellenic Petroleum. Освен с DEPAгърците ще се разделят и с мажоритарния дял в нейната дъщерна фирма – оператора на газотранспортната система DESFA, оставяйки за себе си 34 на сто от акциите. Съгласно условията на търга DEPA и DESFA могат да бъдат продадени заедно или поотделно.
Сериозен интерес към двете компании проявява Русия, като Газпром официално афишира това. По информация на гръцкото бизнес издание Имерисия
четири руски фирми
сред които и газовият гигант, са сред 17-те кандидати за DEPA. Според вестника те ще се конкурират с италианските Edison, АЕМ и Eni, азербайджанската държавна фирма Socar, алжирската Sonatrach, испанските Gaz Natural и Enagas, израелската корпорация Israel Corp., японската Mitsui, холандската Vopak, китайската ENN, чешката CEZ и гръцкия холдинг Mamp;M. Но засега нито един от посочените претенденти не е коментирал възможното си участие в приватизацията.
С особено внимание
сделката ще се следи
и от българските управници. Освен че се занимава с транспортиране и доставки на газ за юридически и физически лица, DEPA участва в ключови проекти като газопровода Южен поток и интерконекторната ни връзка с Гърция (IGB). Още през 2011-а тогавашният министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков подчертаваше, че тя ще осигури възможност за алтернативни доставки на каспийски и средноазиатски природен газ и е от огромно значение за сигурността на доставките не само за България, но и за региона на Балканите и за страните от Югоизточна Европа. Затова и нашите амбиции бяха тръбата да бъде изградена възможно най-скоро. Нещата се забавиха, но по проект строителството трябва да започне през тази година. Вече е сключен договор за изпълнител, който да подготви техническия проект, оценката за въздействие върху околната среда и подробния устройствен и парцеларен план. Според прогнозата на Българския енергиен холдинг редовните доставки по трасето ще могат да започнат през средата на 2014-а. Ако обаче Газпром се окаже победител в тръжната процедура за гръцката газова компания, това до голяма степен ще обезсмисли търсената от нас диверсификация на газовите доставки, тъй като освен на входа руснаците ще застанат и на изхода на газопроводната ни система. А идеята бе по тръбата от Гърция да се транспортират договорените между нашата страна и Азербайджан 1 млрд. куб. метра синьо гориво годишно.
Така,
след цялото ни бързане
неотдавна и премиерът Бойко Борисов призна, че не е ясно дали ще строим интерконектора с Гърция, след като руснацитеможе да купят DEPA. При посещението му през седмицата в Грузия пък разбрахме, че е взел в свои ръце разнообразяването на източниците на синьо гориво. Още повече че по думите му до този момент реално не е работено по диверсификацията на доставките на природен газ за България, а само е използвана думата като клише.
В Тбилиси бе обсъден проект за изграждането на пристанищни терминали за доставката на втечнен газ от Грузия за нашата държава, като предстоят активна работа и подготовка за сключването на меморандум за доставките. Според Борисов реализацията на начинанието зависи от възможността грузинците да осигурят природен газ от Азербайджан до пристанище Поти, откъдето той да бъде транспортиран и за България. В рамките на две години бихме могли да изградим пристанище, защото имаме предпроектно проучване за терминал в Бургас. От грузинска страна смятат, че тяхната част от проекта също може да бъде реализирана за две години, изтъкна министър-председателят. Той заяви още, че по време на предстоящата в края април визита на президента на Европейския съюз Херман ван Ромпой в София българското правителство ще представи възможностите за диверсификация на газовите ни доставки през Грузия.
По време на разговорите ще бъде поставен въпросът за финансова и експертна помощ от Европейския съюз за реализация на проекта. В зависимост от отговора ще стане ясно дали в Европа реално някой иска да има диверсификация на газ, или това са само издигнати лозунги, категоричен бе Бойко Борисов.
Кой всъщност издига лозунги
е доста спорен въпрос. Специалистите в бранша например са на мнение, че цялата тази схема с втечнения газ много трудно ще се осъществи на практика. Просто защото изисква сложни инсталации и много специфични портове, за които ще са необходими стотици милиони евро. Отделно само втечняването на синьото гориво струва 15% върху цената му плюс фиксирана такса (от 70 до 105 долара за 1000 кубика) и разходи за транспорт. Все неща, които добре ги знаят в Брюксел и едва ли ще склонят за подобна диверсификация. Съмнително е и доколко самите грузинци ще инвестират в такива мощности при ниската консумация на природен газ у нас, която е от порядъка на 3 млрд. куб. метра годишно.
На всичко отгоре
вече съществува подобен проект
– междусистемната връзка между Азербайджан, Грузия и Румъния, за която трите страни се споразумяха през 2010-а. Още тогава се говореше, че към нея могат да се присъединят и други държави, включително и България. Реализацията му обаче все още не е започнала.
Изказванията на Бойко Борисов в Грузия – че досега не е свършено нищо за разнообразяването на източниците на природен газ, предизвикаха реакцията и на бившия министър на икономиката Трайчо Трайков. По диверсификацията на газовите доставки чрез внос от Азербайджан се работи от 2009 г. – отбеляза той. – За разлика от Румъния, проектът на България е за компресиран, а не втечнен газ. Технологията с втечняване е по-подходяща за пренос на по-големи количества, но станциите за втечняване и регазификация са скъпи. Компресирането на газ е по-подходящо при по-малки количества и е по-евтин вариант. Досега напредъкът е малък, тъй като Азербайджан предпочита сухоземния маршрут през Турция, за който вече има договореност. Добре е българският и румънският проект да останат като алтернатива, въпреки че тези методи за доставка са по-скъпи, отколкото през тръбопровод.
В последна сметка многото приказки по тази тема напоследък отклоняват вниманието от далеч по-съществения проблем. А именно, че сме на път отново да останем без реална алтернатива на руското синьо гориво в обозримо бъдеще.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Техническите проучвания за газовата връзка между България и Турция продължават, като се очаква да има по-съществен напредък до май. Тогава във Варна ще се състои нова среща между премиерите на двете страни, заяви през седмицата в Русе турският посланик у нас Исмаил Арамаз. По думите му, по искане на нашата държава, тръбата ще е реверсивна, т.е. по нея ще тече газ и в двете посоки. Посланикът отрече информациите, че горивото ще е по-скъпо от руското, и отбеляза, че наличието на допълнителна връзка ще увеличи алтернативите пред България.
Между Азербайджан и Турция се предвижда да има тръба, която ще стигне до Капитан Андреево. Занапред може би ще можем да включим тюркменски газ и гориво от Северен Ирак, каза още Исмаил Арамаз.
