През 2060 година у нас ще има двойно повече пенсионери, отколко работещи. Това показват данните на Националния статистически институт за демографската картина в страната, обявени днес – Световния ден на здравето, който тази година е посветен на застаряването.
Живеещите в България през 2060 година ще бъде около 5.3 млн. души. От тях младите хора у нас ще бъдат около 1 млн., а хората на трудоспособна възраст (между 20 и 40 години) – около 1.3 млн. души. Около милион ще са хората между 40 и 60-годишна възраст, а от 60 години нагоре – 2 милиона. Това на практика означава обръщане на пирамидалната структура на населението, показват още данните на НСИ.
Според Евростат подобна е и структурата на населението в Европейския съюз. Докато през 2000 г. в общността са живели около 480 млн. души, днес техният брой достига 500 млн., като около 100 млн. живеят в страните, които ще се присъединят при ново евентуално разширяване на съюза. Прогнозите са, че през 2040-а Румъния и Латвия ще имат най-висока средна възраст на населението си. Швеция пък ще се радва на най-много млади хора, като заедно с нея се нареждат и повечето северни и западно-европейски страни.
В същото време демографската картина за Централна и Източна Европа не изглежда никак оптимистична, а именно значително увеличение на населението с над 65-годишна възраст. Това ще бъде и ключово предизвикателството за много от европейските страни през следващия половин век.
В тази връзка Световната здравна организация призовава да се предприемат спешни мерки, за да се гарантира, че хората в напреднала възраст ще живеят във възможно най-добро здраве. Очертават се четири ключови действия, които правителствата и обществата могат да вземат, за да се укрепи активното стареене.
Като първо се посочва насърчаването на доброто здраве и здравословното поведение във всички възрасти, за да се предотврати или забави развитието на хронични заболявания. Второ – минимизиране на последствията от хроничните заболявания чрез ранно откриване и качествени здравни грижи.
Създаването на физическа и социална среда, насърчаваща здравето на възрастните хора, е третата превантивна мярка. Като последно се посочва промяната на обществените нагласи за изграждане на общество, в което се уважава и цени здравето на възрастните хора.
