Един месец след президентските избори всичко в Русия изглежда спокойно и най-вече постарому. Налице са малко знаци за каквато и да е драма, протестите станаха спорадични, а военнослужещите, които бяха разположени в Москва и някои други градове в изборната нощ, се върнаха в казармите. Кремъл (разбирай Владимир Путин) запази своето хладнокръвие и не се стигна до насилие, както някои се опасяваха, но и не направи големи политически отстъпки, както други се надяваха. Месец преди встъпването в длъжност на новия-стар държавен глава неговата политическа програма и формата на правителството остават неясни. Има обаче скрито послание. То е, че всичко ще продължи, както досега, ала може би с малки изключения.
Подобно усещане обаче изведнъж може да се окаже измамно. Въпреки че протестите отслабват, скритите чувства, които ги предизвикаха, подриват основите на политическата система, изградена в путиновото десетилетие от Кремъл. Недоволството вече излезе отвъд средната класа и големите градове. По всичко изглежда, че поддръжниците на Путин губят мотивация, а решимостта на опонентите му се увеличава. Ширещото се недоволство може да няма формата на открит протест, но се вижда ясно по време на различни местни избори. Кандидатите на опозицията печелят все по-убедително срещу предложените от Кремъл. Подобни избори започват да се превръщат в тенденция и като такава носят послание към регионалните елити – да бъдеш в опозиция през 2012 г. може да е по-добре, отколкото да си съюзник на системата. Реалната политика сега е на регионално и общинско ниво. Руснаците в цялата страна вече искат да избират собствените си губернатори.
Регионализацията на политиката във Федерацията не е само знак на народно активизиране, но и симптом за това, че хората не вярват на властимащите, а вече и на партиите. Руснаците не гледат обещания и програми, а търсят администратори, способни да решават проблеми. На първо място са здравеопазването, образованието и пътищата. Един от резултатите на това недоверие всъщност е, че то пречи на създаването на национални политически партии. Това е проблем за руските либерали, които, за разлика от комунистите, нямат организация или обединяващи лидери. Новият закон, улесняващ регистрацията на партиите, само ще направи тази слабост още по-очевидна. Това обяснява защо проницателни опозиционери – като бившият финансов министър Алексей Кудрин и популярният блогър Алексей Навални, избраха да работят чрез инициативи на гражданското общество, а не да създават партии.
В цялото това привидно спокойствие президентът Дмитрий Медведев подписа въпросния закон, който опростява реда за регистриране на партии. Този акт беше посрещнат с ръкопляскания, но предимно от представители на политически сили извън парламента. На самото подписване не участваха водещи дейци от опозицията в Русия. Очакванията им сякаш се оправдаха, защото вместо да дискутира с лидерите на нерегистрирани партии, Медведев просто им даде новите напътствия. Макар че не присъства лично на срещата, ръката на бъдещия държавен глава се усещаше, а почеркът беше повече от очевиден. Може би една от последните специални задачи за Медведев , преди да сдаде Кремъл на своя ментор. Всъщност Дмитрий Анатоливич отне думата на опозицията, но от името на Владимир Владимирович. Мнозина се усетиха за промяната на формата чак на самата среща. Твърде вероятно е лидерите на нерегистрирани партии изобщо да не са разбрали какво се случва, а просто да са били твърде зарадвани от самия факт, че са поканени в Кремъл.
Опростеният ред за регистриране на партии не гарантира появата на нормална политическа система. Нововъведенията по-скоро са съвременен начин за изпускане на парата, измислен от Кремъл. Дори да се регистрират десетки партии, те няма да имат реални мотиви или възможност да участват във федерални избори. При това положение политическата сцена ще напомня по-скоро шоубизнес, където наред с основните изпълнители (парламентарните партии) ще присъства и множество – дори не и беквокалисти, а просто ентусиазирана масовка, която при нужда ще имитира дейност. В края на цялата история Медведев обеща на поканените политици през оставащите тридесет дни от президентския му мандат да внесе в Държавната дума още няколко инициативи. Какви по-точно, остана в неизвестност.
Заради вниманието около новия закон една друга инициатива остана някак встрани от новините. Оказа се, че в Русия може да бъде създадена Национална гвардия, подчинена, естествено, на президента. Тя ще се формира на базата на вътрешните войски (подчинени на МВР) и други силови структури, включително и с принос на армията. Националната гвардия ще има задачата да гарантира сигурността на страната и да брани конституционния ред. При всяко положение новата програма не беше съобщена официално. Очевидно обаче предстоят сериозни промени, но вероятно след президентската клетва на Путин на седми май.
Последният месец окончателно изясни някои бъдещи тенденции в Кремъл и в тях има нула процента изненада. В една система, която изобщо не търпи истинска опозиция, личността на Владимир Путин продължава уверено да доминира на политическата сцена. Парламентарната група на руският премиер и бъдещ президент лесно надделява над другите няколко формации в Думата, които никак не тревожат властта. Независимо от трудностите на декемврийските избори партията на Путин Единна Русия има уверено, а и стабилно мнозинство в Държавната дума след декемврийските избори. Самият Владимир Владимирович си беше на двеста процента сигурен победител на вота за държавен глава на четвърти март. Многопартийността в Русия си остава чиста формалност, тъй като Кремъл държи под контрол всички опасни политически формации. Никоя от тях не може да действа независимо, защото после ще трябва да ходи за обяснения в Кремъл, а там вече ще е Путин.
Анатоли Стайков
