Точно 20 години от началото на приватизацията в България се навършват тази година. Темата е безкрайна. И – като за футбола и политиката – всеки българин има собствено мнение по нея. За едни приватизацията е прехвърляне на държавните активи на частни собственици в името на по-доброто им управление, но за повечето хора е целенасочено обогатяване на определени кръгове за сметка на народа… Теза, която трудно се оборва, защото за тези двайсет години се натрупаха най-вече такива примери.
Процесът на раздържавяването в България започна през 1992 -а с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Тогава беше създадена и Агенцията за приватизация. Случайно или не, само няколко месеца по-късно на пазара се появява и в.БАНКЕРЪ, който има основания да смята, че още оттогава е коректен хроникьор на процесите на раздържавяването. И до днес на страниците му неизменно присъстват всички факти и коментари около приватизацията – големите сделки и последиците от тях.
В следващите редове и без да претендираме за изчерпателност, ще се опитаме да върнем лентата назад, за да си припомним някои от най-големите продажби досега. В същото време ще се опитаме да погледнем и резултатите, и каква е съдбата на раздържавените дружества днес.
Началото
Как започва приватизацията в България? Ами със складови бази и продажба на автосервизи за милиони левове. Разбира се, с уговорката, че става въпрос за съвсем други времена, когато левът все още бе с повечко нули отзад.
Шест месеца след формирането на управлението по приватизация в Министерството на търговията стартира негова широкомащабна програма. Открити са 30 процедури за приватизация на държавни обекти. Първоначалните търгове за четири складови бази ще бъдат проведени отново на 20 април при 30% намаление на първоначалната цена. Ще последват търгове на 21 май за автосервиз в Горна Оряховица с 3 300 000 лева първоначална цена. На 1 юни за сервиз Москов – София – 6 500 000 лева. В процедура за приватизация са Дъбрава – Стара Загора, Руен Комерс – София и Родопаимпекс, пише в.БАНКЕРЪ в своя бр.3 от 26 април 1993 година. И добавя, че Родопаимпекс е първата външнотърговска организация, която се приватизира, а е планирано да са 15 за същата година. Сред тях са Хранекспорт, Винимпекс и Булгарплодекспорт.
Реално
първата приватизационна сделка
със стратегически инвеститор е продажбата на недовършения все още завод Царевични продукти – Разград. Ето как е отразена тя на страниците на вестника (бр. 5 10 май 1993 година.)
Класически трилър разиграха банкери, министри и приватизатори с Царевични продукти. Биохим се отказа от суапа дълг – собственост. Кабинетът уволни шефа на надзорния съвет на Агенцията за приватизация 24 часа преди подписването на договора с чуждестранния купувач. В крайна сметка, след денонощни консултации и преговори и почти на коляно подписани договори срещу 20 млн. долара (520 млн. лв. по фиксиран за сделката курс 26:1) белгийската форма Амилум придоби над 81 на сто от Царевични продукти – Разград.
Фабриката, която произвежда фруктозни сиропи, подсладители и нишестета, остава и до днес единствена по рода си на Балканите.
Независимо че идва на власт с лозунга Правителство на приватизацията, резултатите от тази дейност на кабинета на Любен Беров в края на 1993-а са повече от скромни – постъпленията са едва 771 млн. лева. Въпреки първоначалните мащабни планове от по-големите дружества са раздържавени само Каменица ЕООД, Нектар ЕООД и Свобода Кристал ЕООД, а гвоздеят на годината остава Царевични продукти – Разград.
Колкото до автосервизите, с които започнахме, те имат малко по-различна съдба.
Фирма Дружба- Авто
nbsp;
е един от най-големите автосервизи, който се намира в столичния квартал Искър. Приватизационен договор за него сключва на 3 декември 1993-а… т.нар. работническо-мениджърско дружество (РМД). Оценката на продаваните активи по това време е около 18 млн. лв. (при курс на БНБ за деня – 31.209 лв. за 1 щ. долар). Ползвайки преференциите, които дава тогавашното законодателство в полза на РМД ( чл.31, ал.2 от ЗППДОП), тази оценка е намалена с 3 527 206 лева. Така в крайна сметка купувачите плащат за сервиза 13 572 794 лв., или по-малко от 435 000 щ. долара. Срещу тази щадлива сума те получават 12 100 кв. м дворно място, ведно с построената върху него административна сграда с площ от 4400 кв. м, плюс машини, съоръжения, инвентар, транспортни средства и резервни части, които са записани просто като обект. Според очевидци от това време само сградата и инвентарът в складовете са покривали стойността на цялата сделка, а огромният терен направо е паднал на купувачите като екстра. Те пък са поели задължение в срок от три години да запазят предмета на дейност на предприятието и работните места в него, а също да не прекратяват наемните договори с Мото Пфое и с тогавашната Турист спорт банк. Работническо-мениджърският колектив обаче не е намерил сили в себе си да продължи дейността на сервиза след изтичането на буферния период за препродажба и няколко години по-късно участниците в дружеството масово започват да се разделят със собствените си идеални части от приватизирания обект. Очевидно някои от тях са решили да поспестят и данъците по прехвърлянето, защото следващият купувач на сервиза – Никола Зафиров, започва ударно да придобива части от имота по различни формули, които целят единствено да осигурят минимално плащане към държавата. Едни от работниците просто му …даряват своите идеални части (нот. акт № 950 от 24 април 2003-а), други заменят собствеността си примерно срещу… компютър (нотариален акт 47 от 23 април 2003-а). Тази сделка някак естествено минава без доплащане на разлика, макар цената на компютъра да е едва една трета дори от данъчната оценка на имота. Има, разбира се, и чисти продажби, но на нивото на данъчната оценка или под нея. Така в рамките на три месеца целият сервиз, ведно със сградите и терена, преминава в ръцете на Зафиров.
Година по-рано в. БАНКЕРЪ е писал, че чрез няколко сделки Зафиров и съдружникът му в регистрираното на 8 юли 2003-а дружество с ограничена отговорност Автосервиз Дружба 2003 – Севдалин Минчев са придобили целия имот. На 25 юли 2003-а в тази компания се включва и небезизвестният в близкото минало банкер и бизнесмен Пламен Бонев, който пък получава части от терена (4630 идеални части от 12 100 кв. м) чрез фирмата си Нов пламък ООД срещу два автобуса Форд Транзит. Сега за апетитния терен на бившия автосервиз отново се водят дела – изненади винаги са възможни. При изготвянето на новия кадастър на района изведнъж като собственик на част от сградите от 2008-а се появява и регистрираното в Плевен дружество с ограничена отговорност Бултрекс с управител Иван Попов. То е собственост на руската фирма Трансекспорт – Москва, която предявява претенции към столичния имот.
Но да се върнем обратно назад в 1993-а. Тогава на дневен ред е
проектът за масова приватизация
nbsp;
на премиера проф. Любен Беров. Темата е намерила място на страниците на в. БАНКЕРЪ под заглавие Пет милиона дребни акционери чакат с отворени портфейли (бр.9 на в.БАНКЕРЪ – 7 юни 1993 г.).
През 1994-а чудото става – формално масовата приватизация тръгва на 1 март, когато е обявено приемането на заявки за покупки на акции от грандхотел Варна. През юни същата година останалите 49 на сто от хотела са продадени срещу 509.5 млн. лева. Сделката приключва с подписа на Ренета Инджова и с бутилка шампанско, доставено от новия собственик – Мултигруп.
Определено обаче този период от приватизационната история е много вял. Той зацикля заради лошите кредити на предприятията. Нерешеният проблем за външния дълг пък препъва чуждестранните инвеститори. Не е завършена и банковата реформа…
Правителството на приватизацията така и не постигна основната си цел – да разгърне с пълна сила процеса на раздържавяване в България. Апетитите в тази сфера се оказаха толкова големи и разнопосочни, че блокираха приватизацията и я оплетоха в безкрайни спорове между различните институции. Към претенциите за правомощия между Агенцията за приватизация, Министерството на промишлеността, Комитета по туризъм и други ведомства се прибавиха и амбициите на парламента. Твърде свободолюбивата по дух АП обърка сметките на министерските хора, заяви депутат , описва приватизационната картинка в.БАНКЕРЪ в своя брой 14 от 11-17 април 1994 година.
След впечатляващо затишие в приватизационния процес през октомври 1994-а на власт идва служебното правителство на Ренета Инджова. Сред основните му приоритети, за кой ли път, фигурира ускоряване приватизацията (в.БАНКЕРЪ бр.42 от 1994 година). Задачата е определена с такава категоричност най-вече заради сериозния натиск от Световната банка (Световната банка настоява за масова приватизация в България по чешки образец – бр.20/23-29 май 1994 година.)
Резултати наистина има. Най-голямата сделка, която приключва по това време е продажбата на 55% от транспортната фирма СОМАТ на германската Вили Бец срещу 55 млн. долара. В брой са платени 8.1 млн. долара, а останалите отиват за изчистване на натрупани задължения от българската компания. Няколко години по-късно чрез испанското си подразделение немците купуват още 38% от СОМАТ, за което плащат близо 25 млн. г. марки.
Другата голяма приватизационна сделка, сключена по времето на Ренета Инджова, е продажбата на столичния хотел Витоша, сега по известен като Кемпински – Зографски. Сделката за 80 % от капитала и завършва на 14 декември 1994 година. Контрагенти по договора са Агенцията за приватизация, представлявана от Божидар Кабакчиев и Иван Зографски. Цената е 65 млн. г. марки, които трябва да бъдат платени до един месец след подписване на договора. Екстрата е, че това може да стане с облигации, емитирани по външния дълг на Република България.
Раздържавяването е понабрало инерция, но замира напълно с идването на власт на правителството на Жан Виденов в началото на 1995 година. От друга страна, този кабинет завинаги ще остане в историята на българското раздържавяване с началото на масовата приватизация, която тръгва през януари 1996 година. Тогава всеки гражданин над 18 г. получава по 25 хиляди (недоминирани) приватизационни бона (всеки с равностойност 1 лев). Вариантите за използването им са два – да се купят директно акции от компании или притежателят им да ги внесе в приватизационен фонд срещу дял от него. Резултатите от това мащабно мероприятие са печални за огромната маса от населението. Бяха сътворени всевъзможни схеми, чрез които по-бързо или по-бавно т.нар. дребни акционери бяха извозени. И на онези от тях, които се оказаха по-жилави, в крайна сметка не им провървя и… останаха без нищо. Колкото до дружествата – наследници на приватизационните фондовете, те станаха инвестиционни дружества, но повечето не са раздавали дивиденти, откакто са създадени.
Голямата приватизация за едни,
nbsp;
голямото разграбване според други
nbsp;
започва по времето на правителството на обединените демократични сили, ръководено от Иван Костов. Постъпленията от раздържавяване на държавни активи по онова време са повече от 10 млрд. лева. Това са едни от най-големите, но и най-скандалните сделки.
Като най-големия провал в приватизационната история може да се опише първата продажба на авиокомпания Балкан. Националният авиопревозвач бе продаден на израелската компания Зееви груп, собственост на Гад Зееви. Това стана на 30 юни 1999 година. Договорена бе цена от 150 хил. лв. и бяха обещани инвестиции за 100 млн. долара. Оказа се обаче, че Гад Зееви е специалист в ликвидацията на подобни дружества, а не в оздравяването им. Скоро след сделката Балкан кацна завинаги. В момента на продажбата авиокомпанията имаше 18 самолета Ту-154, а година и половина по-късно – само един. Малките пътнически и товарни самолети също бяха разпродадени, това се случи и със слотовете за самолетите по международните летища. По експертни оценки Зееви е спечелил над 300 млн. долара от разпродажбата на компанията. Така и не бе потърсена отговорност от хората в кабинета на Иван Костов, позволили (или изработили) катастрофата на националния ни ексавиопревозвач.
Балкан бе закрита в края на 2002-а. На нейно място бе създадена новата държавна компания България Ер, която впоследствие бе приватизирана и сега работи успешно.
Заради обявяването в несъстоятелност на дружеството Гад Зееви заведе в Париж 12 иска срещу страната ни. Част от тях бяха срещу Агенцията за приватизация, претенциите за неустойки бяха общо за 250 млн. долара. Зееви обаче не внесе съдебни такси и някои от тези дела изобщо не започнаха. Останалите му искове са срещу държавата и са на стойност около 70 млн. долара, с които Зееви твърди, че е кредитирал Балкан. Арбитражният съд отхвърли половината от претенциите му и намали сумата още преди започването на процеса. Според запознати, по това дело са били признати 23 млн. долара, за които Зееви е представил документи. Но от тях са приспаднати 13 млн. долара насрещни искове на България, така че в окончателното си решение парижките арбитри са отсъдили неустойка в полза на Гад Зееви на стойност около 10 млн. долара.
И в момента делата за Балкан все още продължават. През ноември миналата година Софийският градски съд осъди за нарушаване на валутния закон тримата пълномощници на тогавашния й собственик Зееви Холдинг. Британецът Андрю Грей получи три години затвор, а израелците Йехим Мархаим и Цви Франк – по четири години лишаване от свобода. Престъплението им е в това, че всички приходи от продажбата на самолетни билети на Балкан незаконно са отивали в Холандия. Според държавното обвинение от 15 декември 1999-о до 13 декември 2000-а тримата са превели незаконно по сметки на фирма Болкан Еърлайнз холдинг Би. Ви. (регистрирана от Гад Зееви в Холандия веднага след приватизирането на авиокомпанията) общо 37.9 млн. долара от продажбата на самолети, акции и друго имущество на Балкан. По този начин е избегнато плащането на данъци в България. И трите присъди обаче са задочни, тъй като обвинените отдавна са далече от България.
Грей, Мархаим и Франк обаче бяха оневинени по останалите обвинения към тях, а те са далеч по-сериозни – за безстопанственост и умишлен фалит на ръководеното от тях предприятие. Те бяха изпълнителни директори на авиокомпания Балкан между 1999-а и 2000-а, когато неин собственик бе израелският гражданин Гад Зееви. Самият той не е обвинен, тъй като не е вземал управленски решения.
Друга голяма сделка от този период е продажбата на
Нефтохим ЕАД, – Бургас на руската Лукойл
nbsp;
Това стана срещу 101 млн. щ. долара. Тя е повече от успешна, ако я сравним с разграбването на плевенската рафинерия Плама – единственият нефтохимически комбинат в света, доведен до фалит. В момента Нефтохим работи добре, снабдява страната и региона с гориво, отчита печалби и внася немалки данъци в хазната. Но е почти пълен монополист на пазара на течни горива у нас, което в определени ситуации може да създаде проблеми.
В сътворяването на приватизационни парадокси достоен наследник на кабинета Костов е
правителството на Симеон Сакскобургготски
nbsp;
Вън от съмнение е, че то ще остане завинаги в историята (далеч не като добър спомен) със сделката за приватизацията на БТК, сключена на 20 февруари 2004-а. Покрай нея се преплетоха лобистки интереси и възникнаха съмнения за корупция. Това даде основание на редица анализатори да я определят като далавера за милиони (даже за милиарди). Преди да се стигне до продажбата на 65% от акциите срещу смешните за компания от подобен калибър 230 млн. евро, се водиха десетки дела в най-различни съдилища и инстанции. За капак купувачът Вива Венчърс получи лиценз за трети GSM-оператор без търг и конкурс срещу едва 54 млн. лв. (което си бе чиста държавна помощ). Отделно си прибра и 46.5 млн. евро дивидент за 2003-а, въпреки че по онова време телекомът все още беше изцяло държавен.
Потвърждението за продажбата на кон за кокошка дойде броени месеци след приватизацията на БТК, когато за останалите 35% от акциите му, пласирани чрез борсата, държавата взе малко над 650 млн. лева. Достигнатата тогава цена на акция от 1320 лв. надхвърли над десет пъти онези 102.12 лв. за една ценна книга от БТК, платени от Вива Венчърс. Впоследствие, след поредица от междинни сделки, включително и чрез фондовата борса, при които 90% от компанията премина в ръцете на исландския милиардер Тор Бьорголфсон, БТК се озова в ръцете на инвестиционното дружество на американския застраховател AIG за 2.77 млрд. лева. Сега отново е на ход препродажбата на компанията и пак става въпрос за десетина пъти повече пари от онези първи 230 млн. евро. Кандидат- купувачи сега са най-големият турски мобилен оператор Turkcell, обединение между мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и инвестиционното звено на руската банка VTB – VTB Capital, фонд на исландския милиардер Тор Бьорголфсон заедно с основателя на гръцката верига за телеком услуги Germanos Панос Германос, както и фонд от групата Pamplonа.
Друга голяма сделка по царско време бе продажбата на 67% от акциите на
седемте електроразпределителни дружества
срещу 693.2 млн. евро в края на 2004-а. Привлечени бяха уж авторитетни чуждестранни инвеститори – германската компания Е.ОН, австрийската EVN и чешката CEZ. Но тези сделки и до днес предизвикват твърде противоречиви коментари и съмнения. Обещанията бяха, че с привличането на стратегически партньори ще бъдат решени като с магическа пръчка редица проблеми, трупани в продължение на години – хроничният недостиг на инвестиции, високите загуби по мрежата, ниската събираемост на сметките, лошото качество на услугата и високомерното отношение към крайния клиент. Всички тези проблеми все още си стоят нерешени – почти десет години.
По
времето на Тройната коалиция
nbsp;
направените сделки отново значително намаляха (може би трябва да благодарим на Бога за това). Със сигурност ще се запомни, меко казано, странната приватизацията на ТЕЦ Бобов дол.
Голямата въглищна централа стана собственост на Консорциум енергия МК АД на Христо Ковачки срещу 100 млн. лв. на 1 септември 2008-а. Това стана чрез търг, на чиито критерии, подготвени от раздържавителната агенция, отговаряха само две фирми – и двете на самоковския бизнесмен. Малцина се изненадаха, че едната така и не се появи и наддаването на практика не се състоя. Малка подробност е, че три години по-рано гръцката компания PPC спечели конкурса за същата централа с оферта от 71 млн. евро и беше определена за купувач. Само че до подписване на договор не се стигна заради бунтовете на синдикатите в предприятието, подклаждани, според слуховете от онова време, от собственици на обслужващите ТЕЦ-а мини. Сред тях доминира Христо Ковачки, който, макар и с три години забавяне, успя да се сдобие с ТЕЦ Бобов дол.
И БМФ се закотви при нов собственик
Почти година и половина след началото на приватизационната процедура параходство Български морски флот (БМФ) премина в частни ръце. На 8 август 2008 г. изпълнителните директори на Агенцията по приватизация Тодор Николов и на консорциума купувач Кей Джи Меритайм Шипинг Явор Илиев подписаха контракта за продажбата на 70% от капитала на дружеството. На церемонията присъства министърът на транспорта Петър Мутафчиев.
За мен това е една от най-добрите сделки, осъществявани по време на приватизационния процес у нас. Поетият от инвеститорите финансов ангажимент да купят компанията за 440.1 млн. лв. и да инвестират още близо 800 млн. лв. е много сериозен. От изключително значение бе договореността за купуването на нови кораби, които ще помогнат да се възстанови марката БМФ като лидер на Средиземноморския пазар. Постигнахме и много добри условия в социален аспект. Наистина ще има известно намаляване на персонала през първите три години, но за сметка на това заплатите ще се увеличат с 15%, заяви непосредствено след подписването Тодор Николов.
В Кей Джи Маритайм Шипинг 30% са собственост на българската Адванс Пропъртис, собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Мажоритарният дял е на Кей Джи Маритайм Партнърс, в която 99 на сто държи немският корабен чартьор Мартрейд Шипинг анд транспорт.
