Български орел е първият български информационен и общообразователен вестник. Той излиза в Лайпциг в три броя на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник. Езикът на вестника е близък до говоримия през Възраждането народен език.
Излизат само три броя с различни заглавия и тираж 500.
Първият брой (20 април) е със заглавието Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен, служи за свикване. Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модернита тогава програми. Уводната му статия е наречена Свикване, като финалът й агитира хората да станат абонати на вестинка. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на Български орел. Обръщението, с което започва е Здравейте, милички…
Вторият брой (20 септември) излиза под заглавието Български народен известник.
Третият брой (на 1 януари 1847 г.) е озаглавен отново Българският орел. Известник граждански, търговски и книжовен. Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.
След като спира този вестник Иван Богоров след две години започва издаването на Цариградски вестник, който става най-дълго издаваният през Възраждането – цели 13 години.
Иван Андреев Богоров (Богоев) е виден български енциклопедист от Възраждането, създател на българския вестник, почетен член на Българско книжовно дружество (днес БАН, от 1884 г.). По образование е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.
Иван Богоров е един от най-убедените български пуристи. Той се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждите.
Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване.
