Великденските яйца в Македония тази година наистина почервеняха. За пръв път на голям религиозен празник се случва масово и свирепо убийство, а насилието засенчва положителните духовни чувства и самопречистването. Петима македонци бяха брутално разстреляни край Скопие и това може да се окаже бомба с неясна сила и последствия. Дори в ирано-иракската война, когато едната или другата страна имаше празник, оръжието замлъкваше, но не и в Македония. Просто Балканите винаги са били един съвсем различен свят.
Македония от години не помни на такъв голям ден, когато трябва да се празнува, толкова хора да се питат какво става с тяхната държава. Макар че при други обстоятелства случаят можеше да се възприеме като инцидент и резултат на лош късмет на петък, тринайсети, насилието в югозападната ни съседка вече стана толкова често събитие, че последният случай сериозно разтревожи гражданите, които с право поискаха някой да им гарантира безопасен живот, и то не само на Великден.
В каква посока всъщност се движи Македония? Дали е напът вместо държава член на Европейския съюз да се превърне в страна по латиноамерикански образец, където хората се убиват с лекота, животът има ниска цена, а излизането навън без автомобил е хазарт със съдбата. Македония отдавна вече е изключително неудовлетворена и дезориентирана държава. Гражданите са в стрес преди всички избори, уверени, че в надпреварата за власт се употребяват всякакви средства, позволени и непозволени, включително и различни видове дестабилизация. В Македония при това е трудно да се установи дали някой работи за властите или против тях, кой е за стабилизиране и кой за дестабилизиране, дали всъщност някой наистина иска влизане в ЕС и НАТО.
Последните събития показаха, че в някои градове в държавата е изтрита линията между престъпността и държавната служба и последните всъщност тероризират тези, които трябва да защитават. В Македония престъпността и насилието като че ли станаха обичайни неща, а някои отдавна имат имунитет срещу преследване. В Скопие вече няма разлика дали насилието е политически мотивирано и подбуждано , или е отражение на бандитизма, защото в момента и едното, и другото са еднакво страшна заплаха за държавата. Министърът на вътрешните работи Гордана Янкулоска вместо да спре тази застрашителна тенденция, публично се чуди пред камерите на медиите как няколко години не е знаела, че членове на нейната управляваща партия са тероризирали Източна Македония. На страната реално й трябва чудо, което да й осигури мирно и спокойно съществуване.
От години на Балканите се разпространяват сценарии за дестабилизация на Македония и само времето ще покаже дали последните събития могат да попаднат в този контекст. Сега топката е в полето на разследващите органи, които трябва да направят всичко, за да не се влоши междуетническото съжителство в страната. Македонските политици апелират за мир и въздържаност и това е основен приоритет.
Според най-лошите сценарии страната е жертва на специална война. Поръчителят на убийствата може би добре е осмислил сценария на тази специална война, знаейки, че след акцията ще последва реакция. Мястото на убийството, денят, наелектризираните междуетнически отношения моментално предизвикаха спираловидна експлозия, нещо, което поръчителят също така успешно е замислил.
Целта на една подобна специална война може да е дестабилизация на държавата, провокиране на вътрешно недоволство или безредици, за да бъде принудена Македония да направи дипломатически отстъпки. Това изглежда като сценарий, писан от човек с твърде богата фантазия, но не е в сферата на невъзможното. Дни след бруталното убийство неизвестна досега организация, наричаща себе си Армия за освобождение на окупираните албански земи, заплаши, че ще нападне македонската държавна войска и полиция, ако те в срок от две седмици не се оттеглят от окупираните албански земи. В съобщението, публикувано в интернет, се твърди, че самозваната армия вече има свой генерален щаб, където активно се работи. Този текст повиши вътрешното напрежение още повече.
Единствената задача сега пред македонските лидери и държавните органи е да направят всичко, което ще предотврати избухването на етнически сблъсъци. Възможно е нито една от общностите в страната да няма връзка с жестокото престъпление. Македония обаче няма и не може да разчита на късмет. Всяка нейна съседна държава по определен начин оспорва някои елементи, върху които би трябвало да се изгражда идентичността. Гърция блокира присъединяването на Македония в НАТО и ЕС заради спора за името, като освен това не признава съществуването на нейно малцинство в Егейска Македония. Сърбия не признава местната православна църква. България от своя страна защитава същата позиция спрямо македонските нация и език. Всички престъпници, които имат полза от една нестабилна държава, няма как да не се възползват от проблемите на Скопие със съседите, както и от вътрешното междуетническо напрежение. Това повишава залозите до максималната им степен.
Анатоли Стайков
