Джон Мейнард Кейнс е забележителен икономист. Бил е различен от днешните представители на тази професия, от които по презумпция се очаква да застават на страната на по-силния. Историята му е известна – след борсовия крах през 1929 г. и последвалата Голяма депресия отхвърля доминиращата концепция за саморегулиращите се пазари. Развива теорията, че правителствата, чрез ролята си в икономиката и производството, могат да противодействат на икономическия цикъл. Ако икономистите успеят да си изградят репутация на скромни и компетентни хора, като например зъболекарите, това би било чудесно, отбелязва той. Забележително!
Кризата, започнала през 2008 г., направи отново Кейнс модерен. Всъщност не качеството на идеите определя признанието за тях, а духът на времето. По време на рецесия, особено дълбока, се харесва и донякъде се прилага Кейнс, във времената на растеж е популярна обратната гледна точка. През 2009 г. с Нобелова награда по икономика беше почетен Пол Кругман. В колонката си във в. Ню Йорк Таймс той с впечатляваща упоритост громи републиканците и погрешната политика на оттегляне на стимулите. Или пък недоволства от недостатъчните като обем държавни пари, отпускани от администрацията на Обама (тези слуги на Уолстрийт, облечени в овчи кожи!). Ако Кругман живееше в България и демонстрираше подобно отношение към фиска , и той, и маргиналното издание, публикуващо писанията му, щяха да бъдат заклеймени като болшевишки. Друг виден американски левичар – Джоузеф Стиглиц, нобелов лауреат от 2001 г., стана популярен с критиките си към МВФ за политиката й по време на Азиатската криза. Така е в развитите държави по света – левите идеи се приемат, обсъждат се, печелят награди, понякога се и прилагат. Богатите държави могат да си позволят кейнсианство, което да не води до тотален грабеж.
В България е другояче. Бедна страна, лишена от възможността да стимулира стопанството си и да пуска печатницата за пари. Опитвала го е, но е било болезнено. Което си е двоен стандарт отвсякъде. Как е възможно, при положение че публичният дълг на Япония се очаква да удари 230% от БВП през следващата година, ЕЦБ да мъмри министър Дянков, че искал да врътне малко българския фискален резерв, че да понапазаруваме от собствените си книжа. ДЦК на страната с ултраниска публична задлъжнялост!
Една от разликите между там и тук е като тази между хирурга и касапина. Изискват се традиции, политическа компетентност и добронамереност, за да се стимулира вътрешната икономика. При това без да се нарушават правилата на ЕС и СТО, които България е ратифицирала. Трябва и работеща съдебна система. Движението на ресурса от стимулирането на икономиката до целокупното население е витиеват и неблагонадежден като третокласен междуселски път в северозападната част на страната. А и, с извинение за клишето, но наистина какво произвеждаме, та да го стимулираме?
Получава се дяволски омагьосан кръг, от който измъкване няма. Не подкрепяме икономиката си, защото не сме достатъчно стабилни. Същевременно обаче нямаме достатъчно развито стопанство, защото не сме направили онова, което развитите държави са направили, за да са там, където са сега – да стимулират икономиките си.
Бойко Борисов прилага срамежлив вариант на кейнсианството. То не е резултат от сериозно култивиране на икономическите способности на премиера или от предначертан план. Министър-председателят смята (и с право), че държавата трябва да застане зад измъчените от прехода хора. В Горубсо не са се плащали заплати – правителството ще направи необходимото, за да им се помогне. В ОЦК същият чорбаджия е задържал парите на хората – и тук ще се намесим. Начинът, по който това става обаче, е срамен. Ако в държавата имаше Инспекция по труда, следприватизационен контрол, НОИ и синдикати на мястото си, телевизионният цирк можеше да бъде избегнат, а проблемите – хванати овреме.
Кейнсианството по български приема странни форми и една от тях е спортната. Малко преди изборите през 2011 г. държавната ТЕЦ Марица -изток 2 се превърна в горд собственик на футболния клуб Берое. После премиерът съобщи, че е намерил спонсори за Марек. Щедра дотация беше обещана и за Пирин – 1 млн. лв. за ремонт на спортния интернат в Благоевград и строеж на трибуна на стадион Христо Ботев. За Левски също се търсеше спонсор. По този повод президентът на ЦСКА Димитър Борисов се пошегува, че не е лошо Борисов да намери нови спонсори и на тях. Последните, за които се чу, че са били огрени от премиерската грижа, са Локо София.
Елементи на побългарено кейнсианство се вижда и в отношението на правителството към дотациите на земеделците. Зърнопроизводителите, колкото са получили, никоя друга сфера не е, декларира в парламента Бойко Борисов. Всяка година даваме над един милиард на зърнопроизводителите, а не съм видял хлябът да поевтинее, оплака се наскоро той.
В края на 2010 г. пък държавата национализира личните партиди на категорийните работници в частните професионални фондове. Обявеният за това мотив беше, че те непрекъснато искат отлагане на плащанията, които дължат. Като допълнение управлението им било лошо. Срещу това НОИ пое ангажимента да изплаща пенсиите, което ще започне през 2014 година. Решението на правителството беше обявено след време за противоконституционно.
Малките, но редовни порции кейнсианство, които ни се сервират, изглеждат апетитни. Критериите, по които се подпомага, обаче са неизвестни и опират до личното усмотрение на властта. Днес това може да са миньорите или фермерите, утре футболен клуб, вдругиден и някоя школа по карате. Едва ли Кейнс е имал предвид точно това.
