Банковите акции не бяха сред любимците на инвеститорите в търговията през март 2012-а. Котировките на Корпоративна търговска банка и и на Първа инвестиционна банка продължиха да спадат и те приключиха месеца с по-ниска пазарна капитализация. Всички индекси, в чието изчисляване участват акции на публични банки, бяха засегнати от унинието, обхванало борсовата търговия у нас, и продължиха да губят от стойността си. През двадесет и двете борсови сесии от третия месец на 2012-а водещият индекс SOFIX изостана с 1.47% и на 30 март затвори при 308.91 пункта.
Заради липсата на интерес през март бяха изтъргувани едва 378 079 акции на публични банки, при това в предварително уговорени сделки за по-големи пакети. Макар че бройката на книжата леко нараства в сравнение с февруари (+16.06%), тя остава далеч от онези 1 135 697 дяла, които си размениха инвеститорите през първия месец на сегашната година.
Книжата на
Българо-американска кредитна банка
nbsp;
имаха по-активно всекидневие и извървяха постепенно пътя от най-ниската до най-високата си стойност, която постигнаха в последния борсов ден на март. Те обаче не успяха да прескочат важната за тях цена от 4 лв. за дял. Акциите на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) започнаха месеца с най-ниската си цена – 3.7 лв. за дял. (Това не се бе случвало от октомври миналата година.) След това обаче търговията с тях се активизира и книжата добавяха по малко стойност, но, общо взето, оставаха все на ниво малко над тази котировка.
В последната борсова седмица акциите на банката понабраха енергия и надскочиха нивата от 3.8 и 3.9 лева. А 29 март беше техният най-силен ден – 3.98 лв. за дял, само на две стотинки под върховата стойност, постигната през февруари. За акционерите на БАКБ това беше добър повод за радост, след като книжата на трезора поскъпнаха през месеца (единствени сред останалите публични банки) със 7.57 процента. А тъй като това се случи в последния ден на март, то и пазарната капитализация на банката спечели от този ентусиазъм. С добавените още 24 стотинки над котировката от 28 февруари оценката на БАКБ нарасна до 98.271 млн. лева.
Акциите на БАКБ се търгуваха при относително висок интерес и това е причината за отчетения висок брой покупко-продажби, в които инвеститорите си размениха общо 37 342 дяла.
През март банката публикува поканата за свикване на общо събрание на акционерите, от която стана ясно, че трезорът за поредна година няма да разпределя дивиденти. Финансовият резултат за 2011 г. е нетна загуба в размер на 38.094 млн. лева.
Книжата на
Централна кооперативна банка
nbsp;
се разменяха в изключително тесни ценови граници – между 0.76 и 0.78 лв. за акция. Имаше и еднократни залитания нагоре и надолу, които оформиха и двете крайни стойности по тази позиция.
Акциите на трезора започнаха месеца с най-високата си стойност – 0.79 лв. за акция, още на 1 март, но объркаха ритъма и в следващите борсови сесии изгубиха част от стойността си. Точно месец по-рано инвеститорите бяха готови да платят и по 0.861 лв. за една акция, само и само да я имат в портфейла си.
Натискът продължи и на 13 март акциите на Централна кооперативна банка (ЦКБ) усетиха дъното – 0.758 лв. за дял, при 0.779 лв. месец по-рано. А това означава, че двете крайни котировки са паднали под тези от февруари. Още в следващата търговска сесия обаче те възстановиха стойността си. Последва нов опит за растеж, книжата още веднъж стигнаха до най-висока цена и после бързо се върнаха към реалността.
Въпреки че през март едва 214 445 акции на ЦКБ смениха собственика си, трезорът пази ореола си на най-търгувана публична банка на БФБ-София. Но иначе тази бройка е най-ниската през изминалите месеци на 2012 година.
Слабият интерес към книжата на ЦКБ през март не им попречи в последната борсова сесия да добавят една стотинка към стойността си спрямо края на февруари и да увеличат пазарната капитализация на трезора. Така с прибавените около 905 хил. лв. кредитната институция струва 89.052 млн. лв., но все пак петнадесет поредни месеца е под важната граница от сто милиона.
Търговията с акциите на
Корпоративна търговска банка
nbsp;
беше разнопосочна, а движението на цените им колебливо. През шестнадесет от борсовите сесии през март нито един от пазарните играчи не прояви интерес към тях, а в останалите търговски дни видяхме котировки в широките граници между 69 и 80 лв. за дял.
В първата половина на месеца не се случи нищо интересно. Като изключим една-единствена сделка на цена от 80.878 лв. за акция (на 6 март). Тя обаче се оказа и най-високата платена цена за акция на Корпоративна търговска банка (КТБ) за всички борсови дни и с 13 стотинки над върховата стойност от февруари. При слабия интерес, който проявиха участниците на пазара, не бе изненадващо, че котировките спаднаха с 14.64% (най-големият спад сред публичните банки у нас) и слязоха до 69.038 лв. за дял – с цели седем лева под най-ниската стойност за февруари. Може да се каже, че това беше логична реакция на рокадата в състава на водещия индекс SOFIX на 19 март – КТБ излезе от базата за изчисляване на показателя и съвсем закономерно последваха разпродажби на книжата й.
През втората половина на март цените обаче отново прескочиха седемдесетте лева и останаха над това ниво до края на месеца. Спадът в котировките спрямо февруари обаче беше значителен и това бе причината и пазарната капитализация на КТБ да слезе чувствително надолу. Последната борсова цена, постигната от банката (на 30 март), беше 74.979 лв. за акция. Така кредитната институция изгуби 28.626 млн. лв. и според пресмятания на пазарните участници оценката й падна до 449.874 млн. лева.
На фона на споменатите шестнадесет борсови сесии без търговия с акциите на КТБ броят на книжата, които са сменили собственика си, изглежда внушителен – 9766. Те даже надхвърлят сбора на всички разменени през януари и февруари.
През март КТБ разшири присъствието си в нови сектори от българската икономика. Трезорът навлезе в бизнеса с хотели, като се включи в увеличението на капитала на фирма Сана спейс хотел Хисаря АД, която е собственик на четиризвездния балнеохотел Сана в Хисаря. С тази операция КТБ става собственик на 8.97% от акциите на компанията.
По подобен начин банката влезе и сред акционерите на Хедж инвестмънт България АД. Фирмата е собственик на компаниите Киа моторс България и Субару моторс, които внасят автомобили от тези марки в България. Банката вече притежава 9.28% от капитала на дистрибутора.
Книжата на петата по размер на активите си банка у нас
Първа инвестиционна банка
nbsp;
продължиха да поевтиняват и останаха през целия месец под ключовата за тях цена от 2 лв. за дял – за първи път през тази година. А началото на март даваше надежди за нещо повече и инвеститорите брояха за акциите на банката повече пари, отколкото през февруари. Разпродажбите на книжа на ПИБ обаче свалиха цените, а петте търговски дни без сделки с тези книжа също допринесоха за сравнително ниското ниво на котировките. Лъкатушенето им доведе до моментен скок нагоре и на 19 март книжата на Първа инвестиционна банка (ПИБ) се отчетоха с най-високата си стойност – 1.977 лв. за дял. Това не е много, ако си припомним, че през януари и февруари инвеститорите бяха готови да извадят и по 2.061 и 2.071 лв., за да притежават такива акции.
В следващите дни до края на март цените им паднаха и след като загубиха 8.14% от стойността си, опряха до дъното от 1.816 лв. за дял. В крайна сметка книжата приключиха месеца при по-ниски цени, отколкото през февруари. По тази причина акциите на публичната банка приключиха месеца с четири стотинки под стойността си от края на февруари и на свой ред пазарната й капитализация се сви с 2.22% и на 30 март ПИБ беше оценена на 203.72 млн. лева.
Заради притесненията на инвеститорите и разпродажбите през третия месец на годината нов собственик си намериха общо 116 526 акции на банката при 115 750 броя за януари и февруари.
Търговията на БФБ-София върви без ясна перспектива през изминалите месеци на тази година. Прогнозите са, че и занапред цените на акциите ще вървят колебливо, оптимизмът и песимизмът ще се редуват.
Печалбата на банковата система расте и през февруари според последните данни от БНБ. От друга страна, банките с български капитали продължават да увеличават пазарния си дял за сметка на дъщерните дружества на големите европейски кредитни институции. Основната причина за това е, че те обръщат повече внимание на финансирането на големи проекти и сделки у нас. Може би това ще е пътят за възвръщане на доверието и на капиталовия пазар и на инвеститорите към банковите акции.
