Дългоочакваната Стратегия за превенция на престъпността 2012-2020 г. се върти в главите на управляващите от няколко години най-сетне кабинетът я прие на свое заседание във вторник (24 април).
Вицепремиерът и силов министър Цветан Цветанов бленува за интегриран подход към престъпността още от 2009 година. Тогава ГЕРБ реши да създаде и специализираното звено БОРКОР. А преди година Цветанов отново посочи необходимостта от единна стратегия – малко след като се срещна с директора на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Джовани Кеслер. Именно шефът на ОЛАФ посъветва Цветанов българските служби да наблегнат на превенцията, което предполага дългосрочна стратегия.
През май миналата година Цветанов даде знак, че идеите на Кеслер вече се реализират. МВР-шефът заяви, че е създадена междуведомствена работна група, която подготвя национална стратегия за превенцията на престъпността. Цветанов посочи, че само в десет от 27 държави членки на ЕС не е разработена такава национална стратегия. България е една от тези страни.
Основната цел на приетия през седмицата документ е да създаде политическа рамка за изграждане на комплексна и устойчива нормативна и институционална основа за успешното провеждане на правителствената политика превенция на престъпността. Авторите й таят надежда, че така престъпността ще намалее, разходите за противодействие срещу нея – също. Те предвиждат да станат по-малко престъпленията с висока обществена опасност, да се възвърне доверието на хората към институциите.
В обосновката на стратегията се посочва, че през последните години престъпността се увеличава и обогатява като похвати. Основателно авторите на документа посочват като основна причина за тенденцията кризата в икономиката и социалния живот. Според тях нереализираните през годините ефективни идеи в областта на икономиката, в социалната сфера, в образованието и културата са натрупали значителни негативни нагласи, генериращи престъпни действия. Това налага да се предприемат изпреварващи действия, за да се ограничи тази тенденция.
Същността на превенцията е да се напишат и да реализират мерки за установяване, ограничаване и отстраняване на криминогенните и виктимогенните фактори. Според полицейската статистика в периода от 2007 до 2011 г. в страната са регистрирани средногодишно по 134 519 престъпления, от които са разкрити 47.6 на сто. Запазва се тенденцията най-висок да е делът на посегателствата против собствеността – 47.5%, следвани от престъпления, свързани с оръжия и боеприпаси, палежи, наркотици, кражби на автомобили и транспортни престъпления. Статистиката сочи още, че престъпленията срещу личността са сравнително малко – запазват ниския си дял от 6.3 на сто.
Според анализа на МВР сред извършителите на престъпления сравнително висок остава процентът на рецидивистите. Оказва се, че вече осъжданите извършители са над една трета (35.6%) от всички престъпници. Почти 20 на сто от извършителите са безработни, преобладават неграмотните и хората с ниско образование.
Статистиката на полицията е дала основание на авторите на стратегията да очертаят няколко основни приоритета. Първият от тях ще наблегне на установяване на причините и условията за извършване на престъпления против личността. Освен това за своевременното отстраняване или ограничаване на тези условия концепцията предвижда гражданите да бъдат мотивирани за разрешаване на възникналите конфликти по законен път, да се запознават с модели за безопасно поведение и да избягват криминогенни ситуации и др.
Превенцията на престъпленията против собствеността включва програми за насърчаване на трудовата заетост; установяването на лица, замислящи или извършващи престъпления против собствеността, информиране на гражданите за начините и средствата, чрез които могат да защитят от престъпни посегателства своето имущество, и други мерки.
Националната стратегия се е прицелила и в българското семейство. Авторите на документа са на мнение, че ефективна превенция там е възможна чрез работа със семейства, чиито членове могат да станат престъпници, подпомагане на семействата с тежки социални проблеми, разработване на програми за превенция на домашното насилие, детската агресия, детската виктимизация и др.
В документа се посочват и мерките, които трябва да се предприемат сред децата и младежите. Концепцията предвижда мерки за подпомагане на многодетните семейства, мерки за ограничаване на употребата на наркотици и злоупотребата с алкохол; разработване на програми за подпомагане на професионалната реализация на младежите, структуриране на свободното им време и др.
Превантивната дейност предполага още програми за борба с алкохолизма, превенция на наркоманията, активно спортуване като алтернатива на зависимостите при децата и младежите. Образователните политики и научните изследвания също са признати за средства за ефективна превенция. Стратегията посочва и основните лица и групи, които могат да станат жертви или да извършат престъпление и спрямо които трябва да се предприемат целенасочени действия.
Стратегията обаче може да се препъне още при прохождането най-вече заради финансовата й част. Стана ясно, че изпълнението на стратегията ще се финансира от държавния бюджет чрез съответните институции. Това на практика означава, че мерките ще се реализират на принципа пари няма, действайте. Затова авторите на документа са вперили поглед, изпълнен с надежда, в Европейския съюз. В стратегията е записано, че се очакват пари от различни финансови инструменти на ЕС. Друг въпрос е, че самата общност вече е натоварена с твърде много финансови проблеми. Стане ли това, ни превенция, ни стратегии ще ни помогнат.
