Първото тримесечие беше трудно за българските компании и дни преди публикуването на отчетите за периода едва ли има кой знае какъв оптимизъм на пазара, става ясно от анализа на Цветослав Цачев от Елана Трейдинг. Данните ще бъдат сравнително по-лоши спрямо година назад поради логистичните проблеми през най-тежките зимни седмици и разбира се, благодарение на дълговата криза в Европа. Акциите на публичните дружества едва ли ще реагират значително и постфактум на публикуваните отчети, ако все още вярваме в способността на пазара да оценява предварително събитията. Текущата ликвидност на борсата поставя под съмнение това и не изключвам реакция при ниски обеми.
Не очаквам обаче и обратното ndash; пазарът да оцени подобаващо и с оптимизъм прогнозите, публикувани от мениджмънта на компаниите след предизвикателния за тях период. На първо място, защото българските компании са много лаконични, когато става въпрос за минали и бъдещи резултати. Още един важен аспект в прогнозите е динамиката на пазарите в чужбина за българските дружества, като продажбите им често се изменят значително по-силно, отколкото самите икономики.
На българския пазар има подценени компании. Първото изискване за това е те да преодолеят настоящата криза. Тоест, да не са затънали в дългове или в проблемни инвестиционни проекти, а приходите им да отчитат подобрение. Всеки сектор има своята специфика, но като цяло при оценяването на компаниите предпочитаме по-консервативен подход при прогнозите за приходите и нормата на печалба.
Двата основни метода, които използваме при анализите, са сравнението с показателите за оценка в сектора и дисконтирането на паричните потоци. Първият е базиран на резултатите за последните 12 месеца, докато вторият е изцяло основан на бъдещите печалби на компанията. При него всяка промяна в прогнозите има значително отражение върху справедливата стойност на акцията. Оценките на няколко от по-големите и ликвидни производствени компании, както и на две от банките, показват значителна разлика между двата модела.
В повечето случаи справедливата цена на акциите е значително по-висока от текущите котировки и дори от сравненията с показателите на дружества от сектора. В прогнозите си залагаме слаб растеж на приходите през тази година и умерени темпове през следващите, с което да се изгладят вероятностите за силно увеличение при икономически бум и последвала рецесия. Възможен е и сценарий на криза през 2012 г., но засега това изглежда вероятно само за първото тримесечие или полугодие.
Основният извод е, че българските компании крият значително по-голям потенциал да създадат стойност за акционерите си, отколкото показват текущите им резултати и сравнението с показателите за оценка на фирми от сектора. Това се вижда особено при дружествата с коефициент цена/печалба около 10. Рисковете пред инвестициите в акции са свързани с глобалната икономика и опасността от рецесия.
Факторите на фондовия пазар, като слабата ликвидност и липсата на капитали, остават на второ място по значимост, тъй като вече имат своето отражение върху борсата и оценката на акциите. Потенциалът във възходяща посока е много по-голям, не само поради разликата между текущи и справедливи стойности, а и защото подобряване на глобалната икономика ще означава осезаемо по-високи приходи и печалби за българските компании. За ръстовете от 2006-08 г. обаче няма смисъл да се говори. Засега съотношението риск/печалба в период от една до три години е в полза на купувачите.
