Меглена Кунева е първият еврокомисар от България между 2007-а и 2009 година. Магистър е по право и доктор на юридическите науки. Специализирала е Международни отношения и международно екологично право в университета Джорджтаун и екологично право в Оксфорд, Великобритания. Бивш министър по европейските въпроси. Омъжена, има един син.
Г-жо Кунева, кога е подходящият момент една гражданска организация да се превърне в партия – когато избере идеология, която да я легитимира, когато има достатъчно поддръжници и местни структури, или когато стане ясно дали ще има спонсори, които застават зад нея?
– Всяко едно от изброените е важно. Най-важно обаче е да се разбере кой е приоритетът за съответния политик. На първо място аз слагам хората. Ако не бяха стотиците срещи с хора при президентските избори, едва ли бих се чувствала готова да направя крачка към сдружението България на гражданите. За съжаление демокрацията, която целяхме , не се случва. Кога точно в изминалите години тръгнахме по погрешната пътека не знам, но е факт, че политическото днес е твърде далеч от демокрацията с резултат за хората. За това има много примери. Например в момента правителството се готви буквално да разфасова администрацията. Само че всяко пипане в нея предизвиква верижна реакция в другите й части. Възможно е и тя да се откаже да служи на хората. Какво ще се случи със самите служители? Ако досегашните, с целия им опит в съответните ведомства, решат да се преместят с близките си в съответния град, то тогава автоматично аргументът нови работни места ще бъде изключен. А ако откажат да го направят – очевидно че ще трябва да бъдат съкратени, което пък отново не решава проблема с безработицата. Ситуирането на различните ведомства из цялата страна ще доведе до допълнителни разходи, най-малкото за командировчни на самите служители, които ще трябва да посетят съответната агенция или министерство. Много е важно да подчертаем, че това е поредното решение, без да е имало допитване нито до бизнеса, нито до гражданите, до никого. Всъщност, накрая ще се окаже, че това е било поредното намерение на правителството, което ще бъде забравено.
Не е ли главният ви съюзник поредното обезверяване на българите и политическата безалтернативност?
– Отговорът е не, това е главният ми противник. Главният проблем на днешната политика е недоверието, защото в политиката е както при медиите. Първо спираш да вярваш на едно издание, на второ, на трето. После започваш да слагаш всички медии и журналисти под общ знаменател. В България има стремеж отново да се въведе член 1-ви, само че без това да се записва в конституцията. Минава се през липсата на свободни медии, през откритата и доста безвкусна пропаганда и през кражбата на гласове.
Опитвате се да изградите структури, която се развиват и вървят от долу на горе. Не е ли това опит за бягство от отговорността да бъдете политически лидер?
– Зависи какво имате предвид под лидерство. За мен то не е синоним на главатарството, а означава да подкрепиш най-способните и да им дадеш път на развитие. Също така да заставаш зад непопулярни каузи и да държиш на думата си. Например когато си казал, че няма да правиш лидерски проект, да не приемаш за нормално всички да работят за теб, да аутсорсваш неудобните теми и да запазиш за себе си само хубавите, популярните и закрилническите. Ако се стигне до създаването на партия, бих направила нужното, за да не губим връзка с гражданските си корени. Ако имам възможност да направя нещата така, както ги виждам, ще гарантирам честни избори и възможност за конкуренция между партиите. В момента в България се наблюдават две неща: първото е сговорът между основните политически играчи, а второто – властта на една сива партия.
Към кое европейско политическо семейство България на гражданите ще се стреми да принадлежи, ако прерасне в партия – ЕНП, Либералния интернационал или друга?
– Моите лични предпочитания са в дясно-център. Старите шаблони останаха да битуват само у нас – защо дясното да не бъде и социално? За мен личността има огромно значение. Когато се интересувам от въпросите на културата и образованието, бих искала да мога да се обърна към Валери Петров, независимо от това, че той е бил част от лявото политическо пространство (бел.ред. – депутат от БСП в Седмото ВНС). Бих бил спокойна, ако той стои вляво, а пък вдясно е Марко Ганчев (бел. ред. – депутат от СДС в Седмото ВНС). Мястото ни в големите европейски политически групи ще се изясни с времето, но при всички положения посоката е дясно-център.
Колко са членовете на сдружението ви?
– Почти 13 хиляди.
Готова ли сте да носите отговорност за очакванията на част от електората на старата десница – СДС и ДСБ?
– Абсолютно. Партията не е апаратът, а хората, които участват в нея. Знам какво мислят и искат хората, гласували за Синята коалиция. Това са моите приятели, моята среда. Ще ви призная и че това е начинът, по който аз съм гласувала през годините.
Говори се, че вашият кандидат за вицепрезидент Любомир Христов се е отдръпнал от вас. Вярно ли е?
– Ако останете тук още няколко часа, ще го видите. В последните 4-5 месеца той беше в САЩ, където изнася лекции. Нищо не може да ни раздели с него, но той не е партиен човек. Няма да го видите на партийно събрание като член на партия, но той е ценен точно заради това.
От ГЕРБ предлагали ли са ви пост в правителството след изборите?
– Смятам, че по-добре е по тези въпроси да се произнесат от ГЕРБ. Ще чета с любопитство отговорите им. Видях, че те ни предложиха партньорство за бъдещите избори. Смятам обаче, че това е некоректно и е арогантно да се изказваш преди избирателите, освен ако не се опитваш да трасираш пътя към поредната си лъжа.
Не е ли по-коректно вие да обявите с кого бихте влезли в коалиция сега, преди вота?
– Хората са тези, които решават на кого да дадат гласовете си. Ние ще се стремим към първото място, а не просто към участие в Народното събрание. Управляващите дори не споменаха каква е програмата им и на базата на какво искат сътрудничество. Нима пак ще се правят механични сборове, за да се сглобява мнозинство? Та такова има и сега. Те са в коалиции, но негласни, с което обиждат всички, като не го признават публично.
Чувствате ли лична обида заради отношението, което Бойко Борисов демонстрира към вас преди време?
– Не. Бойко Борисов, бидейки интуитивен човек, знае, че аз не влизам в уговорки. След неговата реплика, че ГЕРБ ще има свой комисар, за мен въпросът за оставането ми в ЕК беше приключил. Аз не съм била комисар на някое правителство, а на България. Да ме усвои някой по този начин като крепостен… не бих понесла… но той така разбира властта в държавата. Впрочем работих шест месеца като комисар с това правителство и направих всичко възможно г-н Борисов да тръгне с добър старт, обяснявах колко го подкрепя българският народ. Не съжалявам за това.
В момента бизнесът е изправен пред изключително сериозни проблеми. Как ще допринесете за решаването им?
– Хаосът се чувства. Страната ни плаща изключително тежък данък несигурност, който не може да се компенсира с други данъчни фокуси. Кодексът за социално осигуряване се е променил 12 пъти за една година, а пенсионната възраст се променя ден за ден. За какво говорим изобщо? При обиколките ми в страната видях българи, които са преместили бизнеса си във Виетнам, защото не могат да излезнат на глава с обърканата и парализирана администрация. В другите страни финансовата криза доведе до икономическа, при нас икономическата е напът да доведе до финансова.
В България има данъчни служители, които взимат бонуси от непотвърдени от съда санкции… (данъчната администрация получава бонуси на базата на издадени наказателни постановления, повечето от които по-късно са отменени от съдебните органи-бел.ред.).
– Санкцията не трябва да е партиен произвол, нейната функция е да възпира нарушителите. В Мадан видях собственик на малко кафене, който отказал да подкрепи ГЕРБ. Направени са му 250 проверки за една година, за всичко, за което се сетите. При това управление икономиката и администрацията станаха част от държавната репресия. Хората били увеличили спестяванията в банките… Това не трябва да е повод за гордост, защото показва страх. Никой не инвестира средствата си и не потребява, защото се страхува. Европа тази година ще започне да говори за растеж, а ние още се тупаме в гърдите и обясняваме колко са ни стегнати коланите.
Европейските фондове? Правителството успява да изхарчи целия бюджет и да бръкне и в резерва, а не може да усвои пари от Европа. Това е така, защото при фиска контролът е занижен и той се разходва за наши хора. При европейските фондове обратното – контролът е железен. Два и половина милиарда лева е усвояемостта при договорени 13 млрд. без директните плащания. В България на гражданите дойдоха хора, които казаха, че се раздават в аванс по 40% по проекти, за да се заделят пари за следващите избори, защото трябвало да бъдат много добре финансирани…
На последните парламентарни избори гласовете за НДСВ бяха 127 хил. при 725 хил. четири години по-рано. Смятате ли се за част от хората, които носят отговорността за провала на НДСВ?
– Направих всичко, което беше по силите ми за НДСВ. Не се изкуших да кажа, че ще напусна, за да облекча кампанията си като независим кандидат преди президентските избори. Има хора, които свързват успеха на НДСВ на европейските избори с личното ми участие. Не го изтъквам, само го маркирам. Съжалявам, че партията не участва в парламента. Не мога да говоря от името на НДСВ, но движението ще остане свързано с присъединяването на България към ЕС и НАТО и с бума на чуждестранните инвестиции. За мен това беше много ценен опит. Освен това там имам и много скъпи колеги.
Какво заплащане получавате като член на обществения борд на Париба?
– Получавам толкова, колкото определи банката. Плаща се на заседание, без да има твърда сума. Аз не съм на постоянна работа там. Ще декларирам всичките си доходи, когато попадна в обхвата на закона за изборните длъжности. Смятам, че предварителното им разкриване би било флирт с публиката. Впрочем, готова съм да се откажа от този си пост в името на една добра политика в България, както и от всички други европейски постове, които заемам, а те са четири, само преди месец станах почетен президент и на Европейската служба за граждански инициативи. Онези, които вдигат шум, само ми правят услуга. В същото време всяка друга страна би била щастлива да има политик с опит във финансовата област на такова ниво.
Въпросът, който си задават хората, е дали след изборите няма да се прегърнете с Борисов и все пак да направите дясноцентристка коалиция.
– Мен продължават да ме питат и аз продължавам да отговарям за това, но въпросите към ГЕРБ са спрели. Което е много удобно. Аз не се поддавам на рекет – първо да те похвалят, а после да те набият. Много съм устойчива. Смятам, че е много значително да разбереш кои са приятелите ти, но и да знаеш кои са и твоите врагове.
Тоест казвате, че след изборите ще запазите същото отношение към ГЕРБ, което имате и сега?
– Абсолютно. Мога да работя само в партньорство, не в субординация.
nbsp;
