Поредната управленска хрумка на финансист №1 да разхвърля администрацията из страната изненадва с екзотиката си, но не и с традиционно ниската мотивационна осведоменост на Дянков. Така било в развития свят, тръби той.
Административната децентрализация е нещо добро за големи държави, като Федерална република Германия например, където е факт. В сродните на нас по големина европейски страни – като Австрия например, такова нещо няма – там има централизация. Да се разхвърля администрацията по градове и паланки е ефективно за големите и противопоказно за малките. Да не говорим, че при липса и на бледи наченки на електронно правителство у нас начинанието ще оскъпи и без това скъпите административни услуги за българите. А самото преместване на маси от хора, покъщнина, разходите за квартири? Ами битовите проблеми, свързани с реализацията на съпрузите, училищата и детските градини на децата? Или Дянков ще разчита на местния административен капацитет, за който добра дума трудно може да се каже?
Засега намерението е първият транш интернирани да тръгне през септември. Къде са парите, предвидени в бюджета за този маньовър? Или пак Дянков като Дейвид Копърфийлд ще бръкне отнякъде и ще ги извади. Тези фокуси вече ги гледахме. Сметната палата дори забеляза – как бюджетният фокусник е похарчил 1.6 млрд. лв. по свое усмотрение. Защо тогава ни е парламент, който всяка година след дълга и тежка процедура одобрява държавните харчове за следващата година?
Но да се върнем на истинността на доказателствата на нашия финансов авторитет. Изживявайки се като едноок самуилов войник, който води народ от слепци, Дянков взима изгоден нему пример и казва: това е тенденцията, която трябва да следваме. Може би предизборно!? Ако мине – мине, ако не – до изборите поредната безумна идея ще се забрави.
Такива нескопосани, по-точно манипулативни, бяха и мотивите към поправките в закона за Сребърния фонд. Средният дял от резервните пенсионни фондове по света, инвестиран в собствени държавни ценни книжа, бил 70%, затова и при нас (Барабар Петко с мъжете) – ще е толкова. Дянков или не знае, или по-скоро му е изгодно да крие, че подобните фондове по света всъщност не са част от фискалните резерви на съответните държави, а свободни инвестиционни фондове, управлявани от фондмениджъри , които автономно водят инвестиционната им политика. Докато при нас ваденето на пари от фискалния резерв на правителството, за да се купят с тях емитирани от самото правителство книжа, е източване на резерва и манипулация на пазара.
Не е въпрос да се заяждаме, но досега Дянков обяви на три пъти края на кризата. А пък тя, въпреки заклинанията, не си тръгва.
На България не й трябва финансов министър, който да прилича на Брад Пит с очила. Нужен й е човек с държавническия талант на Франклин Рузвелт с очила. Тридесет и вторият президент на САЩ вади страната от Великата депресия през тридесетте години на миналия век с две отчетливи мерки – отпускане на държавните разходи, което чисти дълговете доста по-добре от стягането на колана, а и реже безработицата и държавно подкрепен технологичен (б. ред. – не административен, както го вижда Дянков) бум, който увлича и образованието, вдига рязко производителността на труда и свива броя на безработните.
Но явно на българския премиер му е необходим точно такъв финансов министър – един лош актьор, който хората да псуват вместо него. На форума на червения синдикат КНСБ официалният гост Симеон Дянков беше освиркан, а официалният гост Бойко Борисов – посрещнат с дълги и нестихващи аплодисменти (както пишеше в стенограмите от партийните конгреси по времето на социализма) А когато попадналия в небрано лозе Дянков обеща на синдикалистите 10 процента скорошен скок на заплатите, Борисов го скастри като дете, което не си е научило четиристишието.
nbsp;
