Международното споразумение за банковите капиталови буфери е напът да се превърне в европейски закон. Става въпрос за договора Базел III, който принуждава банките да увеличат чувствително до 2019 г. най-високоликвидния си капитал от сегашните 2% на 7% спрямо рисковите активи. Плюс допълнителни 2.5%, които ще се начисляват при благоприятна бизнес среда, в която да бъде отчетен много бърз ръст в кредитирането.
В тази връзка Европейската комисия разработи през септември 2011-а Директива IV за капиталовите изисквания (CRD IV), която трябва да бъде приета от финансовите министри на 27-те страни членки на ЕС и след това да бъде одобрена от Европейския парламент.
Разискванията по темата започнаха на 2 май в Брюксел и, както обикновено, се натъкнаха на сериозни противоречия, основно от политически характер. Така че финална сделка може да се очаква евентуално на 15 май, когато е поредната среща на европейския финансов елит.
Базел III бе договорен от водещите световни икономики, след като финансовата криза от 2008-а доказа, че повечето банки нямат достатъчно капиталови буфери, за да понесат непредвидените загуби, независимо дали те са от лоши кредити или други рискови активи. Финансовата паника, последвала колапса на щатската инвестиционна група Лиймън брадърс холдингс,
принуди правителствата от ЕС да похарчат 4.6 трлн. евро
между 2008-а и 2010-а, за да подпрат борещите се за оцеляване кредитни институции. Когато се приемат, новите правила ще са валидни за над 8300 банки в Европа и ще ги принудят да набавят допълнителен капитал за милиарди евро от продажбата на акции или активи или чрез ограничаване на размера на разпределяните дивиденти и премии.
Усилията на европейците обаче се усложняват от отворените граници на ЕС, които позволяват на кредиторите да развиват свободно дейност на територията на общността, но когато изпаднат в беда, националните правителства, респективно данъкоплатците, плащат сметката. Ето защо е необходима максимална хармонизация на капиталовите наредби в Европа, която обаче не е сигурно, че ще се получи. А тя е изключително важна, защото не само ще въведе баланс на силите между националните и европейските регулатори, но и защото един финален закон ще покаже на САЩ и на Азия колко гъвкаво е споразумението от Базел на практика.
Ключовият спор е
по проекта на комисаря по финансовите въпроси Мишел Барние, който предлага адекватността на капитала от първи ред да се фиксира на 7% с ограничени възможности за националните регулатори да определят по-високи нива на това съотношение.
Швеция иска буфер от 10% от 2013-а нататък, който да нарасне до 12% две години по-късно. За по-строги капиталови изисквания и право на националните регулатори да ги налагат без предварително одобрение на Европейската комисия настояват и Великобритания и Испания. Сред най-ревностните им привърженици са Европейската централна банка и Базелската комисия.
В противоположния лагер са Франция, Италия и Австрия, които подкрепят подхода на еврокомисаря за
по-меки изисквания за банковия капитал
плюс възможност за вето на Брюксел върху националните власти, които искат да повишат коефициента на капиталова адекватност.
Компромис предлага Дания (която от 1 януари председателства Съвета на Европа) – да се позволи на националните контролни органи да принуждават местните банки да държат допълнителен буфер от 3 процента.
Това изобщо не задоволява Швеция, която иска на национално ниво да определя капиталова адекватност от над 12% за т. нар. банки от системно значение (G-SIFIs), за да могат да се покриват операциите им зад граница.
Великобритания и Швеция се противопоставят също на предложенията на ЕК да се прилагат по-ниски от одобрените от Базел капиталови изисквания за банките със застрахователни поделения. В тази категория влизат френските Сосиете женерал и Креди агрикол и английската Лойдс бенкинг груп.
Базелската комисия иска да се забрани
на кредиторите да включват и резервите на застрахователните им звена при изчисляване на капиталовите буфери. Докато Брюксел, подкрепян сърцато от Франция, позволява на банките такова двойно осчетоводяване. Тук Дания подкрепя подхода на ЕК с мотив, че мнозинството страни членки на ЕС са съгласни с Брюксел. ЕЦБ като цяло е против кредиторите от общността да разчитат на застрахователния си бизнес за покриване на капиталовите норми.
Швеция настоява и за стриктна дефиниция
кои ценни книжа банките да включват
в първичния си първокласен капитал. Според датския план националните регулатори си запазват правото да решават кои финансови инструменти отговарят на критериите за базови резерви, а Европейският банков орган (ЕВА) може да отмени решение в тази насока на ЕК, ако прецени, че тя е допуснала грешка. В тази връзка председателят на ЕВА Андреа Енриа поиска правомощия да състави правно обвързващ списък от ценни книжа, които да бъдат считани за базов капитал.
Германия обаче се противопоставя на водещата роля на ЕС при дефиниране на базовите капиталови инструменти. Просто защото предложенията на ЕК улесняват германските банки да продължат да включват техните мълчаливи съучастия (вид книжа без право на глас) в първокласния си първичен капитал.
Спор тече и за коефициента на задлъжнялост
който трябва да попречи на банките да подценяват степента на риск на инвестициите си. Изискванията на Базел III са кредиторите да започнат да оповестяват през 2015-а съотношението на първокласния си капитал към общия размер на активите, като от 2018-а започнат да заделят минимум 3% допълнителен рисков буфер.
Франция и Германия, чиито банки ще бъдат най-засегнати от това изискване, се борят да забавят обявяването на въпросното съотношение през 2018-а и да отложат въвеждането на буфера. Брюксел подкрепя оригиналния краен срок 2015-а, докато Великобритания планира да накара кредитните си институции да съобщават публично коефициента си на задлъжнялост още от следващата година.
Повече от ясно е, че на фона на толкова много политически интереси в условията на криза и на избори максимална хармонизация на капиталовите наредби в ЕС скоро няма да има.
