Всеобща радост предизвика неотдавна сред туристическото войнство решението на Конституционния съд за туристическия данък. После се оказа почти като в онзи брадат виц от времето на социализма, че не били компютри, а компоти и не сме ги изнесли, а са ни ги върнали поради изтекъл срок на годност. В последна сметка данъкът не се отменя, а остава, но няма да се начислява на базата на най-малко 30% заетост на легловата база, независимо дали тя е постигната, а върху реално отчетените приходи.
Друг е въпросът, че приходите се крият. Неслучайно и повечето проучвания показват, че туризмът е един от най-сивите сектори в нашата икономика. То затова и туристическата такса бе заменена с налога – за да се повиши събираемостта и да се увеличат приходите на местните власти. Сега, с определението на Конституционния съд, ситуацията на практика се връща в изходната точка, но това вече е проблем на бирниците, а не на законодателя. Както се получи и с ДДС в туризма. Законодателят благосклонно и само за този бранш направи ставката 9% и остави данъчните и играчите да се оправят по-нататък сами.
Кашата от неуточнени дреболии
излезе по-голяма дори и за нашите разбирания, само че истинската битка се води около един друг закон – новия за туризма. Ще станат три години, а той все не може да види бял свят. За това време организациите в сектора се увеличиха над два пъти и макар да са с нестопанска цел, всяка дърпа чергата към себе си по откровено корпоративни интереси. Така администрацията ще трябва да положи още усилия, за да се получи що-годе единодушие, преди нормативът да влезе в парламента.
Вълнения има и около други нормативни текстове. Замисляната промяна на Закона за горите предвижда лесно застрояване на горски и опазвани Територии, защото мощно лоби й прокарва просека. Корекциите – в Закона за Черноморското крайбрежие, също срещат твърд отпор, но от друго, пак протуристическо лоби. Аргументите и на едните, и на другите са идентични – да се дадял поминък на хората, както и оправданието – да се улеснят инвеститорите. А крайната цел – допълнително да се облагодетелстват кръгове, нескопосано се прикрива от обществото. При това и лобистите, и тези, които се поддават на внушенията им, удобно си затварят очите за пораженията от същите тези кръгове, бетонирали де-що успяха да докопат през двете десетилетия хаос на прехода. И още нещо – според изследване на Алфа рисърч 80% от българите са
против новото строителство
на хотели, ски писти и спортни съоръжения в защитените зони на планините и по Черноморието, които все пак са национално, а не местно достояние.
Малко повече единомислие концентрира напоследък парливата тема за детско-юношеския туризъм. Той се регулира, а по-точно – дезорганизира, от два акта – Наредба №2 на образователното министерство и Законът за туризма. Те си противоречат и съответно всяка от страните, борещи се за този кокал, се позовава на изгодните за нея разпоредби. Даскалите стъпват на наредбата, чрез която тяхното ведомство им разрешава да организират пътувания на ученици. Туристическият закон обаче не позволява това на лица без съответната тапия, която предполага не само повече специфични познания, но и съответната професионална застраховка. Бащи и майки засега приемат посредничеството на учителите, защото, на първо четене, то им изглежда по-евтино. Но като цяло противоречието трудно намира решението си, тъй като воюващите очевидно са равностойни и от дълго време яко теглят всички предимства към себе си. А самото решение не може да е еднозначно. Според признанията дори на родители нашите тийнейджъри се стремят към тези екскурзии, за да буйстват на воля и да пиянстват без задръжки. Туроператорите и аниматорите, които очакват що-годе културно поведение, не могат да се справят с алкохолните им оргии. Май по-добре с тях се оправят даскалите, само че те не успяват в други случаи, за което говорят трагични инциденти. С две думи, едните без другите не могат. И, разгеле, дълго несменяемата предводителка на учителския синдикат Янка Такева и шефката на Асоциацията за детски и младежки туризъм Гина Шоева символично си стиснаха ръцете, за да намерят изход от ситуацията. Прозаично ще прозвучи, но той, откровено казано, опира до цената, на която и двете страни ще се включат в тази пазарна ниша.
А иначе, на фона на почти стагниращата национална и европейска икономика, туризмът някак си дърпа напред. През миналата година той генерира
приходи за около 3.2 млрд. евро
като през лятото увеличи заетостта на леглата в курортите от 37.2 на 45.7 на сто. Вярно е, че по този показател сме далеч от комшиите в Гърция със 70% и в Кипър с 81.6% (а и печалбата не се увеличи забележимо), но в днешните трудни времена и ракът е риба. Освен това последното проучване Holiday Barometer на британските пощи ни постави на престижната четвърта позиция сред 40 оценявани държави в света за най-добро качество на туристическия продукт на достъпна цена. От своя страна Международната асоциация на голф туроператорите избра България за новооткрита голф дестинация, а с 600-те минерални извора в земите ни и с вече мощната спа и уелнес база зад гърба си имаме куража да кандидатстваме за домакин през 2013-а на конгреса на европейската спа асоциация.
National Geographic Traveler също ни забеляза. Най-популярното туристическо списание определи културния маршрут Чудесата на България: изкуство, вино и традиции като една от 50-те дестинации за 2012-а, които човек трябва да посети. Последното признание вече
съвсем директно ни подсказва
че е крайно време наистина да си изградим уникален, неповторим, а и различим сред стотиците дестинации в света туристически имидж. Още повече че имаме и спа, и вино, и природа, и история, и архитектура, и изобщо всичките седем цивилизационни пласта, отпечатали се върху територията ни. Само дето личната култура ни куца, но ето, че вече милиони се дават и за разкриването и социализирането на културно-историческите ни паметници, а те са ключът към пътуванията през четирите сезона. Експертите поне в това са единодушни.
Междувременно заместник икономическият министър Иво Маринов прогнозира нов ръст на туризма от 5-6% за тази година.
nbsp;
nbsp;
Качеството на мода
Националният преглед-конкурс Общините за развитието на туризма започна през април от Велико Търново. Той се организира от консорциум Еврорегион и се прави със съдействието на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Основното ударение в него се поставя върху качеството. През последното десетилетие и половина в туризма бяха инвестирани милиарди и дойде моментът да видим кой, къде, как, с какво допринася за оползотворяването на тези инвестиции.
Прегледът ще обхване всички общини с туристически потенциал и ще ги оцени комплексно по 6-8 показателя. Паралелно ще бъдат излъчени най-добрите в общините и в страната семейни и големи хотели, заведения за обществено хранене, производители на храни и напитки, инвеститори, дарители, участници в проекти за публично-частно партньорство, превозвачи и т.н.
nbsp;
Кулинарна карта срещу бракониерите
В България се добиват по 700-800 т месо само от едър дивеч. Готвачите от елитните ни ресторанти обаче предпочитат да се снабдяват с този деликатес от Метро. Абсурдно е, но у нас няма грамотна първична обработка на отстреляния дивеч, няма хладилници за неговото съхраняване и навици за ветеринарния му контрол, обясняват представители на Евро-Ток България. В името на туризма те искат това да се промени и на състоялата се неотдавна в София кръгла маса по темата получиха пълната подкрепа на бранша. Агроминистърът Мирослав Найденов например обеща да убеди държавните горски предприятия да инвестират в охладителна техника, за да не отива деликатесът в екарисажа. Всички единодушно пък решиха да изолират бракониерите, за да не подлагат на риск клиентите си. Тогава ставаше дума за бракониерите на горски и полски дивеч, но след последното убийство на делфин по Великден край Несебър изолацията вероятно ще обхване и тези в морето. И, трето, както обобщи доц. Соня Алексиева, ако се обогати с дивечови блюда, уникалната ни кухня може да добави допълнителен колорит към имиджа на българския туризъм.
Организацията на шеф-готвачите се е нагърбила да направи кулинарна карта на страната с особеностите и специалитетите за всеки регион и с пилотна реализация за Ловешкия край. Както показва обаче пробният проект, дори местните заведения трудно преодоляват инерцията и предпочитат да предлагат типично националната шопска салата и други измишльотини на Балкантурист от времето на социализма. А е жалко, защото Институтът по етнология и фолклористика към БАН трупа архив повече от 130 години и някои от съхранените в него рецепти за обредни храни са с корени от предхристиянските времена по българските земи. Тоест, ето още един пример за тракийското ни наследство.
Впрочем, не е никак лошо да се знае, че според някои изследвания за голяма част от пътешествениците, посетили страната ни, кухнята е била решаващият фактор за избора им.
