От ден на ден бизнесът у нас се срива като картонени кули в декор от детска пиеса. То и на такава възраст кажи-речи бе смисленото му развитие до началото на кризата. Неумението тя да се контролира и управлява обаче започна да го дълбае и руши. Новото сега е, че този процес достигна до най-укрепените му звена – банките. Само преди година активите им растяха с по около 3.5 млрд. лева годишно, отпуснатите заеми се увеличаваха с по близо 2 млрд. лв., а депозитите – с по 5.5 млрд. лв. и независимо от по-големите разходи за провизии печалбите макар и бавно се повишаваха. А показателите им за стабилност, каквито са ликвидността и капиталовата адекватност, започнаха да се подобряват. Банките, които отчетоха загуба, бяха изключение. Финансовите анализатори предупреждаваха, че това няма да продължи дълго, ако състоянието на фирмите се влошава със същите темпове, а безработицата – расте. Изпълнителната власт обаче не чу предупрежденията или просто ги подцени, продължавайки да управлява бизнес средата с инстинкта на начинаещия.
Банките все още държат фронта. Но докога? В сравнение с март 2011-а активите им, поне според статистиката на БНБ, продължават да растат и в края на първото тримесечие на тази година общият им размер е 77.89 млрд. лева. Отпуснатите заеми и привлечените депозити също са се увеличили. Като цяло банките отчитат и малко по-голяма печалба – 175.69 млн. лв., докато през март 2011-а тя е била 157.32 млн. лева. По-детайлният преглед на финансовите резултати е леко стряскащ.
Вижда се например, че през цялата 2011-а предоставените заеми са се увеличавали докато, за първите три месеца има, макар и символичен, спад. Дори при фирмените кредити, които преди растяха най-бързо, сега нарастването е пренебрежимо малко. А това потвърждава изказванията на повечето банкови мениджъри, че у нас има все по-малко платежоспособни компании, които търсят заеми.
Спад бележат също потребителските и ипотечните кредити за населението. А точно за тях през последната година банките предложиха многобройни промоции и отстъпки както при лихвите, така и при таксите и комисионите. Но това очевидно не е дало очаквания ефект.
Привлечените средства по депозити и сметки също са намалели от началото на годината. През 2011-а те са се увеличавали с по 500-600 млн. лв. на месеца, докато за периода февруари-март 2012-а повишението им е двойно по-малко. Вярно, че през изминалата и началото на тази година много банки намалиха лихвите, които плащат по депозити. Според някои анализатори обаче не това е причината, а недостигът на пари както при фирмите, така и при гражданите. Текущите приходи и на едните, и на другите вече перманентно не им достигат и те посягат на депозитите. И ако тази тенденция продължи, през есента въобще няма да има ръст на депозитите. Стане ли това, банките ще са принудени отново да увеличат лихвите по тях, което допълнително ще влоши финансовия им резултат.
Отчетената за март 2012-а по-висока печалба на банковия сектор също е дискусионна.
Достатъчно е да направим сравнение на чистите приходи от основна дейност – от лихви, такси и комисиони. Вижда се, че през първото тримесечие на 2011-а те са били 903 млн. лв., докато година по-късно размерът им е 854 млн. лв. – с близо 50 млн. лв. по-малко. От публикуваните от БНБ данни става ясно, че увеличението на печалбата идва не от приходи от основна дейност, а от по-малките разходи за провизии, които за март 2011-а са 298.64 млн. лв., а година по-късно са 245.19 млн. лева.
На фона на информациите, че обемът на необслужваните кредити се увеличава, по-малките разходи за провизии изглеждат малко странно. Обяснението е, че или банките до края на 2011-а са успели да покрият с провизии преобладаващата част от необслужваните кредити, или че са предоговорили някои големи проблемни заеми, което е позволило да намалят размера на средствата, заделени за провизирането им. Така или иначе обаче отчетеният ръст на печалбата не може да е устойчив, ако не се дължи на по-високи чисти приходи от основна дейност.
Освен това целият ръст на печалбата се дължи основно на две институции – Банка ДСК и УниКредит Булбанк. Повечето от останалите банки отбелязват намаляване на текущите печалби. Тъмните тонове на картината се сгъстяват, тъй като банките на загуба вече са шест на брой, а има още четири-пет кредитни институции, при които печалбата е толкова символична, че човек се пита дали всъщност не става дума за умело прикрита загуба.
Независимо от всички тези негативни тенденции, стабилността на банковата система е извън всякакво съмнение. Собственият капитал на банките продължава да расте и в края на март е 10.5 млрд. лева. Капиталовата им адекватност е една от най-високите в Европа, а ликвидността е толкова голяма, че дори влияе отрицателно на финансовия резултат на кредитните институции. Става дума за това, че те привличат средства от граждани и фирми, като плащат за тях средна лихва от 5%, а голяма част от тези пари – около 10 млрд. лв., са вложени в нискодоходни сметки и държавни ценни книжа с единствената цел да могат по всяко време да посрещнат всички наредени плащания. Сегашната стабилност се дължи както на благоразумната политика, водена от мениджърите на повечето банки, така и на строгия надзор, осъществяван от БНБ върху дейността им.
nbsp;
nbsp;
