Юрий Асланов е роден на 18 юли 1951 г. във Варна. Завършил е икономика в София и социология в Москва. Член е на Националния съвет на БСП и на управителния съвет на Института за социална интеграция. Директор и управляващ съдружник на социологическа агенция АФИС.
Г-н Асланов, подсигурява ли съставът на делегатите за конгреса на БСП сигурна победа за Сергей Станишев?
– Не, не, няма сигурни победи. Аз и не се наемам да правя прогнози за резултата. Но не изключвам да бъдем и изненадани от самоотвод на някого от фаворитите, макар че с оглед на твърдостта на заявените позиции вече е късно. Ще има доста напрегнато състезание, но гласуването не е предопределено и ще се реши от нещата, които ще се кажат и ще се случат на самия конгрес.
Ако прогнозите се сбъднат и Станишев бъде преизбран, ще може ли той да работи с хората, които подкрепиха опонента му като Румен Петков и Кирил Добрев например?
– За конкретни хора не мога да говоря, но Станишев и досега работи със свои отявлени опоненти. Ще ви дам пример с Георги Кадиев и Янаки Стоилов, негови емблематични критици. Той освен всичко ги предложи и за членове на Изпълнителното бюро на Националния съвет. И двамата по различен начин продължават на моменти да го критикуват, но неговият стил е диалогичен. В този смисъл Станишев е човек, който може да прави компромиси. С Румен Петков са работили заедно дълго време. При всички случаи и Петков, и Добрев са хора, свързани с партията, и ако двамата не търсят път за политическо развитие извън БСП, председателят ще трябва да се съобрази и да работи с тях. Той няма да създава барикади спрямо когото и да било, включително и спрямо Първанов.
Кои всъщност са основните идейни различия за бъдещето на партията и България между Станишев и Първанов?
– Въпросът е обширен, но това ще проличи и на самия конгрес, на който ще бъдат представени стройно техните виждания за развитието на партията. Първата разлика е на каква тема да бъде вътрешният дебат. Първанов като че ли е убеден, че идейната дискусия трябва да се върне във вида, в който е била през 1997 година. Станишев смята, че това е извървян път и разглеждането на въпроса каква партия е БСП е загуба на време. Смята за безполезен този въпрос, особено след приемането на БСП в Социнтерна и ПЕС. Второ голямо различие е, че Първанов вярва, че основната дискусия в партията трябва да засяга самата нея – лидерството, организацията, структурата. Според Станишев основната тема е за избора на път за развитието на България в рамките на европейския проект. Той иниицира и дискусия в европейското ляво за пътя на развитие на Европа и за мястото на България. Очевидно е, че кризата постави въпроси, които се нуждаят от радикален отговор. Като например дали европейският проект и в частност българската държава ще могат да съхранят социалния си характер. Посоката на тази дискусия трябва да бъде зададена с изграждането на нови приоритети и отказ от т.нар. неолиберален консенсус, които дълго време осигуряваше идеологически мир в европейското семейство.
Включително и в социалистическите партии…
– В това число и за социалистите, да. Той подсигури и икономическо развитие. Всичките грешки, които бяха направени през онова време обаче, сега се плащат от мнозинството от хората и от най-бедните. Беше позволено икономическото развитие в рамките на европейския проект да мине за сметка на намаляване на регулативната роля на държавата. Изнесоха се огромни производства от Европа и Северна Америка към третия свят, поради което дълги години наблюдаваме двуцифрен растеж в тези държави. Позволи се и алчността и националният егоизъм да доминират над европейската солидарност. Това е разговорът, който Станишев започна с партиите в ПЕС и той иска и да го задълбочи в България. С две думи, той постави, първо, въпроса за посоката, която страната ще избере в рамките на ЕС, каква Европа иска тя и, второ, как БСП да се превърне в организъм, който произвежда политики и се развива. Първанов, от своя страна, се концентрира върху проблема за лидерството и технологията за спечелването на изборите. Само по себе това не е важно за Станишев и в това е кардиналната разлика между тях. В името на националния консенсус Първанов допуска, и това е негова любима теза, широки коалиции. Станишев се опитва да търси проект в рамките на автентичната левица.
Това, че в ПЕС започва диалог по тези теми, означава ли, че за самата европейска левица не е ясно как трябва да изглежда алтернативата?
– Да, точно така. Това означава, че партиите от европейската левица признават загубата на идентичност и ще търсят път, който да я подчертае. Първата капка, която се приема като знакова, е победата на Франсоа Оланд във Франция и радикалната му програма за реформи. Във всеки случай, ако Франция остане сама на този път, тя няма да може да се справи при съпротивата на другите правителства. Станишев ще търси път за консолидиране на европейската левица и за подкрепа на тези реформи. Става въпрос за отказа от неолибералния консенсус, от Европа като фискален съюз и за повишаването на регулативната роля на европейските и националните институции. Както и за съхраняването на социалния образ на Европа.
Има обаче и доста мнения, че финансовият и корпоративният елит, който беше най-сериозният печеливш от развитието през последните 30 години, никога не е срещал сериозна опозиция от социалистите, включително и от френските.
– Така беше, но да не забравяме, че френските социалисти се връщат на власт след 17 години. На времето промяната в Европа започна след победата на Франсоа Митеран.
Франция обаче има едни възможности да стимулира икономиката и производството си, а България – съвсем други.
– Наистина е така. България е малка държава, нашата икономика е втори ешелон. Ние почти не произвеждаме завършени изделия, а само елементи и части. Имаме интерес от това европейските икономики да се вдигнат на крака. Веднага бихме го почувствали. Нашата икономика е много по-отворена от тяхната.
Ще търси ли БСП път за стимулиране на националната икономика?
– Задължително ще се търси път не да се стимулира изобщо националната икономика, а два до три отрасъла, които имат предимства пред всички останали, и натам да се насочват и държавните инвестиции. Но преди всичко, като лява партия, трябва да се погрижим да имаме здрава и жизнена нация. Второто е тя да е по-умна, т.е. инвестициите да се насочат към образователни програми, за да можем да догоним по интелектуален ресурс останалите европейски държави и да сме конкурентни на този пазар.
Как БСП ще балансира между интересите на наемния труд и тези на червените олигарси?
– Рано или късно в тази рана трябва да се бръкне. И нещата да се кажат. Не знам дали ръководството на партията ще има смелост да повдигне въпроса за границите на този конгрес. И дали ще направи анализ и преценка за участието на големите пари в политиката, в това число и в партията. Това трябва да се направи, защото хората в БСП са много чувствителни за този проблем. Тук не става въпрос за война с богати хора, а за това парите да не участват във формирането на политика и да не кадруват.
От 20 години се говори за застаряващия електорат на БСП, който в определен момент поради естествени причини щял да остави столетницата без гласоподаватели. Това обаче все не се случва. Открихте ли в партията тайната на вечния живот?
– Не, вижте, БСП няма как да остане без електорат. Няма никаква тайна – у нас всеки, които приближи или прехвърли пенсионната възраст, рано или късно започва да гравитира към БСП. И по естествен път получава защита. Това не е само български феномен, защото пенсионерите поемат в най-голяма степен несгодите на тази криза. Перспективното обаче е, ако БСП може да намери връзка или да възстанови връзката си с активните прослойки. Това е един от въпросите, които трябва да бъдат разгледани на конгреса. Проблем е и качеството при смяната на поколенията. Появиха се линии на разделение и конфликти между поколенията в партията. Симптомите за кризата между тях се дължат на това, че не бяха намерени точните връзки, посредници и буфери за разговора между тези поколения. Защото, според мен, различията не са ценностни. Иначе наистина последните десет години бяха свързани с навлизане на по-млади хора в партията.
Между кои поколенчески групи има най-сериозен конфликт?
– Между най-възрастните и най-младите. И най-често това е продиктувано от неразбиране и от липса на комуникация.
Виждате ли следизборна коалиция между ГЕРБ и Меглена Кунева?
– Не мога да кажа. Не го изключвам. Макар че изходните заявки не са такива. Единственото нещо, което напълно изключвам, е сътрудничество между ГЕРБ и БСП за управлението на страната. Това вече е невъзможно.
Върна ли се в България двуполюсният модел, който Сакскобургготски прекъсна? Но този път не между СДС и БСП, а между ГЕРБ и БСП.
– Има масово неразбиране какво представлява двуполюсният модел. Класическото ляво – дясно е двупартиен модел, който съществува успешно в някои държави и който осигурява демократичността при смяната на властта. Под двуполюсен модел разбирам нещо друго – онзи от 90-те години – взаимното отричане и непримиримостта един към друг. В някаква степен има опити за реставрация на равнище реторика, на омраза и непоносимост, в това число и преследване. Историческата заслуга на управлението на НДСВ е, че хората престанаха да се мразят заради убежденията си. Сега има опити за възстановяване, но те не се радват на подкрепа. Хората вече няма да се мразят заради политическите си убеждения и идеология. Смятам, че двуполюсният модел е изпратен в миналото, надявам се завинаги. Това обаче не означава, че догодина няма да бъдем изненадани от един икономичен парламент с малко партии, което може и да стане повод за говорене за връщане на двуполюсния модел.
Освен социолог сте и част от ръководството на БСП. Възлагана ли е работа на агенцията ви от социалистическата партия?
– Като изключим времето на изборни кампании, никога не сме получавали поръчки от БСП. Сега имахме работа и по общинските избори… Но сме работили и с други партии. Извън кампаниите с партиите нямаме никакви взаимоотношения. По принцип не се печели от електорални изследвания, ако някой печели. Това означава, че има нещо…
Пречи или помага партийната обвързаност на професията ви на социолог и на вашия бизнес?
– Едното не е свързано с другото. Първото е гражданска и лична позиция, второто е работа. В агенцията работят и хора с противоположни на моите политически убеждения, но са професионалисти.
