Меглена Кунева избра Деня на Европа – 9 май, за да обяви, че ще създаде партията България на гражданите до края на септември. Бившият еврокомисар го съобщи в Русе, където преди единадесет години за първи път беше избрана за депутат от НДСВ. Амбициозната заявка да продължи да представлява електората, гласувал за нея на президентските избори, обаче няма да е лесна за изпълнение. Миналата година Кунева успя да събере 470 хил. гласа, но едва ли този резултат автоматично ще се повтори и при парламентарни избори. Те са традиционно по-трудни и успехът не може да дойде без наличието на силни местни структури.
Вотът за президент е подчертано мажоритарен. При този за Народно събрание личността на лидера също е силен фактор, но засега Кунева упорито иска да се дистанцира от водаческите проекти. Въпреки обещанието й обаче публичният образ на движението продължава да бъде концентриран около нея. По-известните фигури в него са на бившия министър на образованието в кабинета на тройната коалиция и функционер на НДСВ Даниел Вълчев и отцепниците от ДСБ Христо Ангелинчин и Петър Николов. Последните двама бяха познати в партийните среди, но получиха по-широка популярност чак когато се отделиха от партията на Костов. В управителния съвет на сдружението освен самата Кунева са Калин Томов, който е бил в екипа за преговори за членството на България в ЕС и съветник в Министерство на отбраната, и ПР специалистът Иван Стамболов. През седмицата стана ясно и че лице в Разград ще бъде Хюсеин Юмер, бивш депутат от ДПС във Великото народно събрание, напуснал поради несъгласия с Ахмед Доган.
Активните и по-образовани граждани са основната целева група за организацията, но засега присъстват по-скоро като имиджов елемент и добавка към образа на лидера. В момента основните хора, стоящи зад Кунева, моторът на движението, се намират под плътната й сянка. Те усърдно редят тухлите на партийното строителство, структурирайки местни организации, но остават сравнително неразпознаваеми за по-широката публика.
Кунева продължава да набляга на желанието си партията да се развива върху основите на гражданското сдружение. За нея печелившата формула се крие именно в този особен вид хибрид. В Русе беше обявено, че неправителствената организация ще продължи да съществува като морален борд. Изборите ще са изключително тежки, но за нас няма да са свързани нито с олигарси, нито с купуването на гласове, обеща тя и повтори, че партията ще се стреми да е първа политическа сила.
Един от проблемите, с които се среща в момента движението и което му отрежда непривилегирована позиция в сравнение с останалите, е липсата на държавно финансиране. По закон всяка партия, преминала бариерата от 1% на парламентарните избори, получава годишна държавна субсидия в размер на 12 лв. за получен глас. Парите от бюджета за НДСВ например са близо 1.53 млн. лева. Поради това, че България на гражданите не е участвало на избори (и дори още не е учредено като партия), до него не стигат подобни средства. Проучване на Медиана, оповестено през седмицата, му отрежда 5.5% – четвърто място след ГЕРБ, БСП и ДПС. Пред БАНКЕРЪ от движението подчертаха, че финансирането им идва предимно от дарения на физически лица.
Голямото неизвестно за организацията и потенциална ахилесова пета си остава липсата на ясна идеология. В интервю за БАНКЕРЪ Меглена Кунева коментира темата по следния начин: Мястото ни в големите европейски политически групи ще се изясни с времето, но при всички положения посоката е дясно – център. Дясно – център обаче е прекалено широк спектър, а желанието за всеобхватност крие риск от обезличаване. Тъй като става въпрос за национална партия, а не за някакво паневропейско дясно обединение, либерализмът и провалилият се неолиберализъм например трудно биха съжителствали с консерватизма. Обединението около политическите идеи, стига да не се изроди в сектантство и догматизъм, играе основна роля за запазването на здравето и дълголетието на партиите. Във времето, в което те са извън властта, именно консенсусът около тяхната идентичност ги крепи.
Другият важен въпрос, който остава отворен, засяга поведението на структурата след парламентарните избори. Заканите са, че тя няма да влиза в коалиции. Ако приемем, че прогнозите на социолозите сравнително коректно отразяват настроенията и в тях не настъпи сериозна промяна, през 2013 г. България ще има фрагментирано Народно събрание. В него, пак според същите проучвания, участие ще вземат ГЕРБ, БСП, ДПС, България за гражданите, евентуално и Синята коалиция. Отказ на Кунева да се обедини със сегашните управляващи пак би означавал взимане на страна. Другият ход – съставянето на правителство между ГЕРБ и България на гражданите, ако се постигне разбирателство, пък би донесъл обвинения в безпринципност.
Ако наистина имаме патовата ситуация, която се очертава засега, и Борисов, и Кунева биха били изправени пред необходимостта от компромиси. За ГЕРБ основното предизвикателство ще е дали ще са способни да ограничат авторитарното си поведение, за да влязат в партньорство. За България на гражданите то ще бъде дали могат да балансират разумно. Не като ДПС, а опирайки се на принципи. Как това би било възможно в компанията на ГЕРБ не е ясно. Ако не успеят обаче, шансът да се превърнат в поредната партия, която прави ограничен брой политически удари, след което отслабва или направо изчезва, е сериозен.
До изборите има време. И много неща могат да се променят, особено ако най-голямата сила – тази на негласуващите, която според Медиана е почти 35%, се активизира. Или пък реши да наказва, отказвайки да плати сметката, съставена без кръчмаря. Гърците вече показаха как се прави.
