Чудех се тия дни какъв ли щеше да е днес светът, ако покойният Стив Джобс или Марк Цукърбърг се бяха родили в България? Дали щеше да има Мас, iPhone или iPadи дали близо милиард души щяха да ползват социалната мрежа Facebook?Сигурно щеше да е същото, но само ако двамата господа бяха емигрирали рано – рано от милата ни татковина. Защото България определено не е благодатно място за иновации.
Според доклад на Световната банка от февруари тази година, страната ни отделя едва 0.48% от своя брутен вътрешен продукт за инвестиции в научноизследователски проекти, докато за останалите в Евросъюза този показател е средно 2 на сто. В документа се отбелязва също, че износът ни през последното десетилетие се е увеличил и вече формира около 60 на сто от БВП. Той обаче продължава да е доминиран от традиционни продукти и само 3% от него се формират от високотехнологични изделия, което е далеч под средните за общността 16 на сто.
България има уникалната възможност икономиката й да тръгне по пътя на интелигентното и устойчиво развитие, където науката, технологиите и иновациите играят водеща роля, възползвайки се по най-добрия начин от фондовете на Европейският съюз, смята вицепрезидентът на Световната банка Джанамитра Деван.
Възможност има, но парите, които Европа ни е дала за такова развитие, така си и стоят неизползвани. Справка в Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС показва, че от предвидените за страната ни над 482 млн. лв. по приоритетната ос Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни дейности на оперативната програма Конкурентоспособност, към 1 май са договорени 24.54%, но реално са изплатени 2.36 на сто, или малко над 11.3 млн. лева. Това е достатъчно показателно къде точно в приоритетите ни се нареждат научно развойната и изследователската дейност. И разработеният след година и половина закъснение от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма проектозакон за иновациите, който бе пуснат в края на миналия месец за обществено обсъждане, не дава особени надежди сегашното дередже да се промени скоро.
Всъщност да им се чуди човек на чиновниците на Славянска 6, какво толкова са умували върху норматив от едва седем странички , и то заедно с допълнителните, преходните и заключителните разпоредби. Дори и отдалеч си личи, че проектът е писан на коляно, най-вече защото е част от ангажиментите ни по пакта Евро плюс. В седемте странички се изреждат поредица от неясни дефиниции, а цялата конкретика е оставена за евентуалните наредби, които ще последват закона.
Така например държавната политика в областта на иновациите ще се определя от Министерския съвет. Но ще се провежда от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, който от своя страна ще се подпомага от специален съвет, състоящ се от представители на министерства, агенции и други държавни учреждения, на научно-изследователските организации и висшите учебни заведения, на шестте регионални съвета за развитие, на финансиращите институции и представители на бизнес организациите и неправителствени организации. От това по-голям турлюгювеч , здраве му кажи. Още повече че всички тези институции ще трябва да се ръководят в работата си от Иновационна стратегия за интелигентна специализация, която ще се приема от кабинета, но така и не пише кой ще я разработва.
В Българската стопанска камара (БСК) са убедени, че консултативният съвет няма да има никакви реални пълномощия, тъй като в него не попадат ръководители на ведомства, а техни представители. Направеният от БСК анализ на определените в различни стратегии приоритети за технологично и иновационно развитие показва пълната им несъвместимост и некоординираност. В сила при тяхното определяне са ведомствени интереси. Не е възможно министърът на икономиката, енергетиката и туризма да ръководи иновационната политика в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, в областта на информационните и комуникационните технологии, в строителството, в опазването на околната среда, образованието, здравеопазването и т.н. Това може да извършва само подведомствен орган към министър-председателя или специализирано ведомство, се казва в специално становище на бизнес организацията.
Още по-мъгляв е въпросът с парите за разработването и развитието на новите технологии. Проектът предвижда за тази цел да се създаде Български фонд за иновации. Той ще бъде приемник на сегашния Национален иновативен фонд (който реално не работи от 2008 г., когато е обявен последният конкурс за финансиране на проекти от него) и ще се занимава също така с формирането на благоприятна среда и оказването на консултантски услуги на кандидатстващите за средства.
Дейността на фонда ще се финансира с бюджетна субсидия, която ще се определя всяка година. Странно защо сред източниците попадат и поне 25% от получените от държавата концесионни плащания, при положение че Европа зорлем ни дава пари за такава дейност, които ние така и не можем да усвоим.
Вярно, като опции за осигуряване на средства за бъдещата структура в законопроекта са посочени и Кохезионният и Структурните фондове на Евросъюза, но какви ще са механизмите и принципите за усвояването им не е обяснено. А не бива да забравяме, че през следващия програмен период (2014-2020 г.) общността ще заложи точно на иновациите, като се очаква за тях да отива огромен процент от милиардите на Брюксел.
От Българската стопанска камара посочват още един пропуск – в чл. 5 ал.1 на проектонорматива пише, че държавата създава благоприятна среда за стимулиране на иновационните процеси чрез данъчни, митнически, регулаторни и други икономически, финансови и социални облекчения, а веднага в следващата алинея се отбелязва, че тези стимули ще се разглеждат в някакви специалнизакони.
Очевидно е, че с подобен норматив държавата няма да насърчи по никакъв начин фирмите или предприемачите да инвестират в иновации. В страни като Германия, Финландия и Швеция частният сектор поема над 65% от финансирането на научните изследвания. А у нас съотношението на частни към публични инвестиции в т. нар. сектор проучване и развитие е 30/70. И няма как да е другояче, след като дори в икономическото ни министерство са забравили, че много от големите съвременни открития са тръгнали от дребни предприемачи, взели пари назаем и работещи в гаражи. В допълнителните разпоредби към проектозакона черно на бяло е записано, че под иновативно предприятие се разбира компания, която през една от последните три години е направило инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в рамките на 5% от приходите си или има функциониращо поне една година обособено звено, занимаващо се с иновации.
По заложените в законопроекта показатели е почти изключено малки и средни предприятия и стартиращи фирми да се определят като иновативни, подчертават от БСК. От най-голямата стопанска организация са категорични, че от предложения проект не може да се направи заключение за неговата необходимост и полезност. Както и че в този си вид той няма да допринесе за ускоряване на иновационните процеси. Така че ще продължим да гледаме през крив макарон стотиците милиони, които Брюксел ще ни даде и за следващия програмен период.
nbsp;
nbsp;
Около 8 млн. евро, предвидени по програма Конкурентоспособност за процедурата Разработване на иновации от стартиращи предприятия, ще останат неизползвани. По нея са кандидатствали фирми с проекти за малко над 11.77 млн. евро при предвиден бюджет от 20 млн. евро. Ако не бъдат прехвърлени към някоя друга процедура или приоритетна ос на оперативната програма, тези средства ще трябва да бъдат върнати на Брюксел.
