Милиони левове отидоха през последните десетина години за изработването на стратегии за развитието на водния сектор. Общото помежду им е, че всички те посочваха необходимостта от сериозни реформи и инвестиции в тази ключова сфера, но в крайна сметка почти нищо от написаното не се реализираше. Изключение от общото правило няма да направят сега и управляващите от ГЕРБ, независимо че в средата на април официално представиха и пуснаха за обществено обсъждане своята Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор до 2035 година. Тя бе заложена като приоритет на правителството още за 2010-а, но, както се очертава, скоро няма да придобие правно обвързваща форма.
Обещанията при представянето на документа бяха Министерският съвет да го одобри до края на май и да го внесе за разглеждане в парламента. А след като и той се произнесе по него, да се пристъпи към необходимите законови промени за реализирането на заложените цели. По информация на БАНКЕРЪ обаче приемането на стратегията почти сигурно ще остане за есента поради вътрешнопартийни разногласия, предизвикани най-вече от това, че в нея под една шапка са набутани не само водоснабдяването и канализацията, но и хидроенергетиката и напояването. Въпросното разтрояване очерта необходимите инвестиции до бомбастичните 43 млрд. лв. и дори и министърът по управлението на европейските средства Томислав Дончев призна на форум през седмицата, че тези средства много трудно могат да бъдат осигурени.
За следващия програмен период (бел. ред. – 2014-2020 г. ) за подобряване на сектора водоснабдяване и канализация ще бъдат отделени около 2 млрд. лв. от Европейския съюз. Но, ако разчитаме само на Брюксел, ще са ни необходими още от 5 до 20 програмни периода и едва ли сред всички нас има толкова търпеливи хора, заяви Дончев.
Критиките си по темата не спести и бившият заместник-министър на регионалното развитие и сегашен депутат от БСП Димчо Михалевски. Няма финансираща институция – отбеляза той – която да не се стресне като чуе сумата 43 млрд. лева. Управляващите трябваше да се концентрират само върху ВиК сектора, където с 6 млрд. лв. от Европейския съюз от този и следващия програмен период, както и с около 3 млрд. лв. от държавата, ситуацията може значително да се промени. приоритет трябва да са населените места с повече жители, а не селата, където новата инфраструктура товари много цената на услугата и хората предпочитат да си ползват септичните ями. В Евросъюза около 50 на сто от селата не са канализирани.
Явно и в ГЕРБ не всички са слепи за очевидните пробойни във водната стратегия. Например председателят на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление Любен Татарски изложи неотдавна идеята си регламентирането на ВиК сектора да бъде отделено от хидромелиорациите, минералните и морските води с отделен закон. Подобни виждания битуват и в други ведомства и учреждения, които твърдят, че в противен случай ще се дебалансира целият воден сектор.
Че стратегията няма да е пръв приоритет на днешната власт личи и от работната програма на Съвета за развитие към Министерския съвет, който се оглавява от премиера Бойко Борисов, а членове са всичките министри. От списъка със задачите за 2012-а става ясно, че ВиК – Библията е била разгледана на заседание на 20 февруари, но одобряването на окончателния й текст е отложено за… ноември. Тоест, едва тогава може да се очаква документът да влезе за обсъждане в парламента. Каквито и мерки да са набелязани в него, те ще започнат да се реализират най-рано в началото на следващата година, когато на вратата вече ще чукат парламентарните избори. А практиката отдавна е доказала, че предизборните времена съвсем не са най-подходящите за резки промени в каквато и да било област.
Всъщност, разписаното в новата водна стратегия намерение да се намалят водните оператори, които да управляват ВиК-системите на териториален принцип, от 54 на 28 още сега предизвика острата реакция на Националното сдружение на общините. От организацията подчертаха, че това противоречи на европейските директиви и ще наложи монопол на няколко ВиК-оператори.
Не е за пренебрегване и фактът, че Народното събрание форсира работата по Закона за водите, който по принцип се предвиждаше да бъде приет след влизането на водната стратегия в сила. С двата документа трябваше да се регламентира създаването на т.нар. воден кадастър, в който постепенно да попаднат всички язовири, напоителни системи, тръби, пречиствателни станции и други. Само че нещата тръгнаха да се случат в обратен ред. Според заместник-министъра на регионалното развитие Добромир Симидчиев никак не е изключено промените във водния закон да излязат преди стратегията, с което да започне и създаването на кадастъра.
Моето желание е да тръгнем малко по-скромно, от по-стратегическите съоръжения, тези, които са по-опасни, и да включим всички язовири във водния кадастър. Едва след това да вървим към по-детайлните обекти, докато един ден не обхванем изцяло всички мрежи. Водният кадастър ще е един постоянен, тежък, сложен и скъп процес, който вероятно никога няма да приключи, обясни Симидчиев.
Отлагането на стратегията обаче за пореден път забавя и възможностите за формирането на публично-частни партньорства във водния сектор. Защото, за да дойдат да инвестират в страната, големите компании искат ясна политическа воля и конкретни решения. Нещо, което поне на този етап сегашните управници не могат да им предложат. Наред със стратегията все още не е ясно какво ще е бъдещето и на проектозакона за публично-частните партньорства, който бе сериозно разкритикуван от абсолютно всички политически сили и тепърва отново ще се обсъжда в парламентарните комисии.
Надеждите на регионалното ни министерство да натрупа някакъв актив сега се възлагат изцяло на подготвяната от Международната финансова корпорация (част от Световната банка) концесия за ВиК мрежата в Плевен. Точно тази процедура ще покаже дали въпреки противоречивите ходове на властимащите ще се намерят кандидати, които все пак да нагазят в дълбокото.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Според Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор публична държавна собственост стават всички язовири и микроязовири (с изключение на тези, които са общинска собственост или имат оператор за експлоатация и поддръжка), съоръженията за защита от наводнения извън населените места, водохващания и водохранилища, използват ни за питейно-битово водоснабдяване, водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи, включително и сондажи и пречиствателните станции и съоръжения.
В документа са разпределени и отговорностите на отделните ведомства, като конкретно строителното министерство ще отговаря за създаването и поддържането на Национален регистър на водната инфраструктура. В компетенциите му ще е още изготвянето на интегриран план за развитие на водната инфраструктура и управлението на ВиК-съоръженията, които са държавна собственост.
Министерството на икономиката пък ще управлява и контролира всички язовири, които се използват за питейно-битови и хидроенергийни цели.
Земеделското министерство ще поеме управлението на всички останали язовири, публична държавна собственост, като за тази цел ще сключва договор с оператора Напоителни системи за поддръжка и мониторинг.
Предвижда се също така Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се занимава не само с цените на водните услуги, но и на услугите в отраслите Хидроенергетика и Хидромелиорации, като при определянето им ще трябва да отчита и необходимостта от осъществяване на приоритетни инвестиции.
