Новото правителство на спасението на Гърция – второто от началото на годината, положи клетва на 17 май – точно в срока, определен в конституцията на страната. То трябва да подготви поредните извънредни парламентарни избори, които ще се проведат на 17 юни. Лидер на спасителите този път е Панайотис Пикраментос – досегашен председател на Върховния съд. Това е компромисната фигура на политическите сили след заявеното още в началото на май намерение на бившия временен премиер Лукас Пападимос да се върне към академичните си занимания. Всъщност от кабинета на Пикраментос не се очаква законодателна инициатива, съдбоносни решения или обвързващи преговори с тройката международни кредитори от Европейския съюз, Европейската централна банка и МВФ. Той просто трябва да внимава да не се повреди автопилотът , който направлява южната ни съседка.
Интерес предизвика огласяването на стенограма от преговорите за съставяне на широк коалиционен кабинет на гръцкия президент Каролос Папуляс и лидерите на основните партии, получили право да изпратят представители в парламента (без крайно дясната Златна зора). Папуляс подчертал, че за банките ситуацията е трудна и освен масовото теглене на депозити се увеличават и нарежданията за покупки на германски облигации, което при сегашните обстоятелства в страната означава германско евро.
Управителят на Гръцката централна банка Георгиос Провопулос е информирал Папуляс, че няма паника, но цари голям страх, който може да прерасне в паника. Според последните официални данни на институцията към края на март фирми и домакинства са имали вложения за 165.4 млрд. евро в гръцките банки. През миналата година от тях са били изтеглени 35.4 млрд. евро, или 17% от общия размер на депозираните средства. А сега, от предсрочните парламентарни избори на 6 май до 15 май, депозитите били намалени с още 5 млрд. евро, твърдят гръцки банкери.
ЕЦБ замрази временно на 16 май кредитирането на някои гръцки банки, за да ограничи риска, след като управителят на европейската институция Марио Драги призна за първи път публично, че южната ни съседка може да излезе от еврозоната. Отговорността да кредитира тези банки се прехвърля изцяло на Бенк ъф Грийс чрез механизма на Спешна ликвидна подкрепа (ELA), докато те не увеличат чувствително капитала си. Средства по тази линия могат да се отпускат на кредитни институции в нужда с одобрението на ЕЦБ.
Драги очаква процесът на рекапитализация на гръцката банкова система да приключи скоро, защото за целта са заделени 50 млрд. евро от втората спасителна програма за страната. Четирите най-големи гръцки банки чакат одобрението на ЕС да получат инжекцията от 18 млрд. евро под формата на облигации, емитирани от EFSF, писа на 16 май гръцкият финансов вестник Imerisia, без да цитира източника си на информация. Репортерът на Гардиън в Атина Хелена Смит пък съобщи, че Евросъюзът е дал благословията си за усвояването на въпросните 18 млрд. евро, което било посрещнато с огромно облекчение в Атина.
Забелязват се леки нюанси в политическото говорене за развоя на гръцките събития. Германският канцлер Ангела Меркел успя за кратко да успокои финансовите пазари на 16 май с коментара си пред СNBC, че би било добре за Гърция и за всички в еврорегиона тя да остане в общността. Меркел добавила, че ако Атина смята, че могат да се намерят още стимули в допълнение към подписания меморандум с тройката кредитори, то може да се разговаря за тях. По-късно говорителят й Щефан Зайберт развил тази гледна точка на пресконференция, отбелязвайки, че германското правителство е готово да чуе нови идеи за стимулиране на гръцкото стопанство и че иска да го стабилизира в рамките на еврозоната. Валутните търговци се обнадеждили от тези думи и ги отдават на благотворното влияние на новия френски президент Франсоа Оланд върху германския канцлер след срещата им в късните вечерни часове на 15 май.
В подобна тоналност са и думите на премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер пред репортери след събранието на финансовите министри от еврорегиона на 14 май. Ако има драматични промени в обстоятелствата, ние няма да се оттеглим от дебата за удължаване на крайните срокове, в които Атина трябва да изпълни планираните бюджетни цифри, заяви Юнкер.
Най-обективно звучи изказването на ирландския финансов министър Майкъл Нуунан, че Гърция може да спечели от референдум за бъдещото си членство в еврозоната, което би било основа за битката на бъдещите избори през юни. По ирония на съдбата точно това искаше и бившият гръцки премиер Георгиос Папандреу , преди да бъде подписан вторият спасителен пакет от заеми за страната му, и който де факто доведе до оставката му на 11 ноември 2011-а.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
