От Елисейския дворец в самолета. Новият френски президент Франсоа Оланд едва се беше заклел и вече летеше за Берлин, където го очакваше с отворени обятия бундесканцлерът на Германия Ангела Меркел. За всички беше ясно, че няма време за губене. Поредното франко-германско дуо трябваше да бъде сформирано без излишно бавене.
Фактът, че Оланд е социалист, а Меркел представител на десницата, не би трябвало да е проблем. Френските и германските политици отдавна са доказали, че могат добре да работят заедно, въпреки различната си партийна окраска. Примерите в историята на Евросъюза са достатъчно много и все показателни: Хелмут Шмит и Валери Жискар д`Eстен, Хелмут Кол и Франсоа Митеран, Герхард Шрьодер и Жак Ширак. Разликата е, че при тези двойки криза от подобен мащаб просто нямаше. Това не означава, че не съществува възможност скоро да се заговори за Мерколанд, но по-всичко изглежда, че подобно развитие ще отнеме известно време. Въпреки топлото посрещане, военните почести и агнешкия шницел с аспержи, който двамата правителствени лидери похапнаха на вечеря в немското канцлерство, засега разногласията между Оланд и Меркел си остават. И двамата си признаха, че съществуват различия по въпроса как да се постигне икономически растеж в една Европа, застигната от поредната рецесия. Все пак очакванията на повечето експерти са, че до срещата на върха на ЕС в края на юни френският президент и германският канцлер ще успеят да се споразумеят за някакъв общ подход по въпроса.
Първата среща между Меркел и Оланд беше наблюдавана с изключителен интерес от световните медии и милионите европейци, които се питаха ще могат ли ръководителите на двете най-силни европейски икономики да приключат конфликта, който възникна помежду им по време на кандидатпрезидентската кампания във Франция. По време на обиколките си из страната Оланд остро критикуваше Меркел за прекомерното й фиксиране върху мерките за сурови икономии, които според германското правителство са най-важният инструмент за понижаване нивата на държавния дълг в закъсали европейски страни като Гърция и Италия. Тя от своя страна подкрепяше политическия противник на Оланд – Никола Саркози.
Новият френски президент поиска да се обърне повече внимание на икономическия ръст в Европейския съюз, като се предоговорят някои клаузи от т.нар. Фискален пакт, за който европейските правителствени лидери се договориха в началото на тази година. В Берлин обаче не искат и да чуят за повторно отваряне на глави по договора. Темата е буквално табу в обкръжението на германския канцлер. Вместо това от администрацията на Меркел предлагат Фискалният пакт да бъде допълнен с нещо като нов Пакт за растеж. По този начин германците дават знак, че са готови да преговарят по някои от идеите, поддържани от Оланд, включително и по използването на европейските структурни фондове за нуждите на растежа, по-голямата роля за Европейската инвестиционна банка и въвеждането на т.нар. проектни облигации, от които се очаква да се превърнат в облигации на растежа и да засилят инвестициите в инфраструктурни проекти в транспортния и енергийния сектор. Само че засега Оланд не се показва особено впечатлен от това предложение. На пресконференция пред стотици журналисти от цял свят той заяви: Аз казах по време на предизборната си кампания и ще го кажа още веднъж като президент. Искам да предоговоря това, което беше договорено досега. Във Фискалния пакт трябва да се включи и едно ново измерение: икономическият ръст.
Като добър домакин Меркел се стараеше да изпраща позитивни послания и сигнали за единство и заяви в отговор, че растежът е нещо, което покълва сред самите хора и затова аз се радвам, че ще дискутираме (с г-н Оланд) различните идеи за това как този ръст може да бъде постигнат.
Непосредствената цел оттук нататък ще е разработването на съвместни инициативи по темата за срещата на европейските държавни и правителствени ръководители през юни. Но от тези общи предложения едва ли могат да се очакват чудеса. В Гърция икономиката е в рецесия за пета поредна година, а безработицата вече нарасна до рекордните 22%, като по този показател южните ни съседи отстъпват само на Испания. Това означава, че и Франция и Германия постепенно ще трябва да вземат допълнителни мерки, които да успокоят пазарите и да подпомогнат задлъжнелите страни в Южна Европа да се справят със своите бюджетни дефицити. Ако това не стане, бъдещето на еврозоната ще бъде поставено под въпрос. Към настоящия момент и Меркел, и Оланд декларираха, че желаят Гърция да остане в еврозоната и че са готови да работят заедно в тази насока.
Пътища за изход от кризата обаче се намират твърде трудно, когато ти предстоят поредните избори. Парламентарният вот във Франция почти съвпада с новите съдбовни избори в Гърция, а не бива да се забравя, че през 2013-а предстоят избори и в Германия. В този контекст и Меркел, и Оланд са длъжни да внимават изключително много. Френският президент с право се притеснява да не разочарова прекалено бързо своите избиратели, а бундесканцлерът трябва добре да помисли за своите политически послания, ако не желае да се окаже в опозиция още догодина.
nbsp;
nbsp;
