Европейският Съюз трябва да работи не само върху механизми за насърчаване на добрите бизнес практики, но да предвиди възможности и за санкциониране на лошите. Това предложиха българските евродепутати на сесията на Европейския парламент днес.
Ивайло Калфин призова Европейската комисия да заложи увеличаване на авансовите плащания за малките и средни фирми, изпълняващи проекти по европейските фондове. Той настоя и да се преразгледа идеята за намаляване на кохезионните фондове и средствата за малкия и среден бизнес през следващия бюджетен период 2014-2020 г. и настоя да се разширят областите, в които малките компании могат да кандидатстват по европейски програми. Сега средствата са концентрирани предимно в развитието и използването на иновативни технологии, но дребния бизнес рядко е състояние да ползва и разработва такива технологии.
Неприемливо е че прекалената бюрократична тежест и липсата на гъвкавост у администрацията на практика не позволяват на бизнеса да се възползва от съществуващите възможности за финансиране чрез европейските фондове, заяви Калфин в пленарната зала.
Според него съществуващите пречки в тези две области ограничават достъпа на гражданите и на бизнеса до вътрешния пазар на ЕС.
Малките компании, които са 95% от всички фирми в ЕС, пострадаха сериозно от кризата, тъй като за тях е по-трудно да следват административните изисквания и стандарти и е по-сложно да вземат кредити от банките. Въпреки това малкият и среден бизнес е основна надежда за възстановяване на европейската икономика и за справяне с високата безработица, тъй като той е най-големият сектор от нея.
