До няколко месеца ще бъде готов анализът на новосъздадената Главна дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност в икономическото министерство. Той трябва да покаже откъде и как да се осигурят средства за финансиране на всички одобрени проекти на бизнеса, които сега са в резервните списъци. Това каза специално за БАНКЕРЪ Кирил Гераклиев, директор на новата структура, обединяваща Управляващия орган и Междинното звено на програмата Конкурентоспособност. Целта ни е ресурсът от схемите, които, грубо казано, се реализират мудно – обясни той – да бъде насочен там, където има добри и качествени проекти, какъвто е случаят с безвъзмездната помощ за въвеждане на международно признати стандарти, за технологична модернизация и други.
По последната схема за Покриване на международно признати стандарти и въвеждане на системи за управление в предприятията например кандидатстваха над 1300 фирми. След шестмесечно умуване, в началото на април, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (б.а. – която тогава бе междинно звено по програмата Конкурентоспособност и одобряваше проектите) съобщи, че дава зелена светлина на точно 1154 предложения. В действителност обаче 913 от тях бяха оставени в т. нар. резервен списък, тъй като предвидените 25 млн. евро по процедурата стигнаха само за първите 241 дружества, събрали най-много точки. По същия начин миналата година бяха прецакани 56 големи компании с годишен оборот над 100 млн. лв., които имаха готови проекти за технологична модернизация и бяха изпълнили всички изисквания. Тогава бюджетът стигна за подкрепата само на 20 предприятия, около чиито предложения също имаше съмнения, че са най-добрите.
Срещу стотиците одобрени проекти обаче, за които уж няма пари, стоят милиони левове по други схеми на програма Конкурентоспособност. И ако те не се пренасочат, се очертава да ги загубим заради слабия интерес към тях. Такъв е случаят с близо 500-те млн. лв. за иновации, които все още са почти непокътнати. Пари има и по процедурата за развитието на клъстерите. От предвидените по нея 29 млн. лв. са договорени само 2.6 млн. лв. (9%), а платените суми са направо нищожни – 95 хил. лв., или 0.33 на сто от бюджета. (Още по темата – стр. 26.) Неизползвани средства – около 10 млн. лв., има и по схемата за бизнес инкубаторите. Освен това финансиране може да се осигури и от спестените суми от кандидати, които са се отказали от договорите си или които няма да могат да ги изпълнят в срок.
Несъмнено най-ефективният и правилен начин да бъдат спасени повече средства е те да се пренасочат към процедури, по които одобрените проекти са повече от определения бюджет. За да се случи това обаче, по думите на Гераклиев, е необходимо освен неговото решение да има разрешение и от Комитета за наблюдение на оперативната програма. Не на последно място, прехвърлянето на средства трябва да се одобри както от финансовото министерство, така и от министъра по управлението на парите от ЕС Томислав Дончев.
Всички заинтересовани страни е необходимо да бъдат консултирани, да си кажат мнението. Навярно ще има и недоволни, но нямаме никакъв времеви ресурс да блокираме едни пари, които могат пълноценно да се използват, заяви Кирил Гераклиев.
Засега не е ясно колко точно средства ще бъдат пренасочени към одобрените европроекти в резервните списъци. Точните числа ще станат известни със завършването на анализа на Главната дирекция Европейски фондове за конкурентоспособност. През юни пък предстои заседание на комитета за наблюдение на програмата Конкурентоспособност, на което се очаква и окончателното решение за използването на парите от схемите със слаб интерес.
