Сто и една общини са натрупали нови и сериозни дългове през 2010 година. Това стана ясно от доклада на Сметната палата, който бе огласен през изминалата седмица. Размерът на общинския дълг към края на одитирания период (31 декември 2010-а) е нараснал с 210 248 511.11 лв. (увеличение с около 33 на сто в сравнение с към предишната 2009-а) и е стигнал сума от 842 450 019 лева.
Държавните одитори са установили, че през 2010-а са погасени общински дългове за 152 232 053 лв., а просрочените плащания по тях са стигнали 1 477 332 лева.
Двадесет и четири общини не са въвели навреме в Централния регистър на общинския дълг информация за заемите, които обслужват. Коректно са обслужвали задълженията си в съответствие с договорените условия 192 общини, а 22 са просрочили плащанията си.
За да се осигури публичност на информацията за дълговете на общините, в Министерството на финансите е създаден и се поддържа споменатият Централен регистър на общинския дълг и по закон всички 264 общини са длъжни да водят, съхраняват и предоставят своевременно информация за натрупаните от тях задължения. В регистъра се вписват решенията на общинските съвети, с които те дават разрешение за поемане на дългове, определя се тяхната срочност и евентуалните промени в нея. Там може да се види амортизационната схема на дълга, случаите, в които обслужването се забавя с повече от 30 дни. При извършения одит е анализирана информацията в Централния регистър на общинския дълг и от насрещни одити в пет общини.
Държавните одитори са установили
разлика от около 1 млн. лв.
между данните за размера на дълга, вписани в този регистър, и тези, които се съдържат в бюлетина Държавен дълг на Министерството на финансите. Според проверяващите тази разлика се е получила в резултат на действащата до края на 2011-а практика, даваща възможност на общините да променят информацията в регистъра за предходен период. Оказва се обаче, че в нормативите не са предвидени санкции и механизъм за търсене на отговорност от общините, които са въвели в регистъра неточна информация.
От доклада става ясно, че 32 общини през 2010-а са увеличили дълга си с повече от 50 на сто в сравнение с предишната година. В 22 общини пък той е набъбнал повече от два пъти. Въведената в централния регистър информация не позволява да се определят причините за това значително нарастване на размера на дълга, но проверяващите са отбелязали, че то води до повишаване на риска за обслужването му в средносрочна перспектива.
В 82 общини е установено, че съотношението между дължимите плащания по общинския дълг и собствените им приходи е по-голямо от 30 на сто. За периода 2010-2013-а е установено, че има повишен риск за редовно обслужване на задълженията. В документа се казва още, че през първата година в това положение са били 44 общини, през 2011-а са станали 47. От началото на тази година досега те са петнадесет.
Има и
тридесет драматични случая
При тях съотношението дълг-приходи надхвърля 100%, което според проверяващите е предпоставка за сериозни финансови проблеми в тези общини. За да осигурят необходимите средства за годишните плащания по дълга на тези общини през периода от 2011-а до 2013-а, ще е необходимо местните градоначалници да търсят рефинансиране. Което всъщност значи допълнително нарастване на размера на дълга и удължаване на срока на погасяването му. Другият начин да се тушира този на нарастване е по-голям трансфер от републиканския бюджет в частта на местните дейности (тъй като плащането на дълга става от собствените приходи и от общата изравнителна субсидия). Но такъв ход ще повлияе негативно върху макроикономическата рамка за съответната бюджетна година.
Законът задължава кметовете да впишат в регистъра на финансовото министерство всички договори – усвоени и предоговорени, както и да посочат датата на операциите и размера на усвоените суми. В доклада се констатира, че 24 общини не са въвели своевременно в регистъра текущата информация за 41 общински заема, обслужвани от тях, и това е причината, поради която са явяват разлики между договорения и усвоения размер. По 24 заема няма усвояване на средства, а за 14 заема усвоеният размер е по-голям от договорения. При извършената проверка се видяло, че само за три заема (в общините Мездра, Бобов дол и Главиница) е посочена причината парите да не са усвоени в договорения срок, а за останалите 21 няма такава информация. Има и случаи, когато са усвоени по-малко пари, отколкото са договорени по заема. Такъв е случаят в община Алфатар, която е сключила договор за заем (от 16 февруари 2009-а) от 50 695 лв. със срок за погасяване до края на февруари тази година. Но от него са усвоени едва 33 797 лева. Закупен е автомобил на лизинг за 17 280 евро, но в регистъра не е подадена информация за съдбата на останалите 16 898 лв., пише в доклада. Аналогичен е случаят с община Доспат, която е сключила договор за заем (от 16 юли 2008-а) в размер на 37 407 лв. и тригодишен срок за погасяване. От него са усвоени 24 861 лв. за закупуването на автомобил на лизинг на стойност от 32 345 лв. по договор. В регистъра обаче е вписан кредит за 42 522 лв. и липсва информация за разликата.
В община Гълъбово пък е сключен договор за инвестиционен кредит (от 18 септември 2008.а) в размер на 6 000 000 лв. и срок за погасяване до 2028 година. От него са усвоени 5 744 866 лв., предназначени за изпълнение на инвестиционната програма на общината за Изграждане и оборудване на административната сграда на община в гр. Гълъбово. Крайният срок за усвояване на заема по договор е бил 17 септември 2009 година. Съгласно договора, след изтичане на този срок, ангажиментът на банката за предоставяне на неусвоените суми се прекратява и заемът се смята за договорен до усвоения размер.
Държавните одитори са установили и обратни на тези случаи. При тях
усвоеният кредит е по-голям от договорената сума
В община Добрич има два такива случая. По кредит, сключен на 21 април 2010-а, е установено, че са усвоени…5 079 774 лв. в повече. В регистъра обаче няма информация, която би обяснила тази разлика.
Община Перник е сключила през 2006-а договор да получи кредитна линия с максимален размер от 440 000 лева. В регистъра обаче липсва информация за основанието, поради което са усвоени десет пъти повече пари – 5 110 000 лв. в повече. Община Радомир пък е договорила кредитна линия с максимален лимитиращ размер 275 000 лв., но по нея са усвоени 4 498 341 лв. в повече, сочат в доклада си одиторите от Сметната палата. На този фон община Силистра е твърде скромен нарушител. Тя е сключила договор за кредит (от 9 септември 2010-а) в размер на 2 500 000 лв. и срок за погасяване пет години. Усвоени са обаче 2 890 596 лв., а в регистъра няма информация за основанието за надвзетите в повече 490 596 лева.
В община Пещера през 2007-а решили да си купят автомобил на лизинг с цена 69 890 лева. Но взели с 9219 лв. по-голям заем и така той нараснал до 79 209 лева. По-скъп от предвидения се оказал и друг автомобил на общината. През март 2009-а за покупка на товарен автомобил на лизинг е подписан договор за кредит в размер на 123 163 лева. Реално са били усвоени 128 090 лева. В регистъра отново няма информация за основанието, поради което кредитът се е увеличил с 4927 лева.
Очевидно местните кметове не са особено петимни да дават точна информация за дълговете си и в случаите, когато се споразумяват за допълнителни средства, и когато не ги вземат.
nbsp;
Заеми, които не са усвоени
nbsp;
Одиторите са проверили 24 заема и при 15 са открили доста съществени разлики. В община Пещера например през 2010-а са договорени четири кредита с общ размер 10 512 538 лв., но нито един от тях не е реализиран. Причините и тук не са отразени в регистъра.
Морската ни столица Варна също е решила да не ползва договорения през 2010-а кредит в размер на 3 836 000 лв. със срок на изплащане три години, но кметът Йорданов също не е направил нужното причината за отказа да бъде вписана в регистъра, въпреки че е длъжен да го направи.
Няма информация и за причините, поради които община Троян е договорила през 2009-а шест кредита с общ размер 4 517 510 лв., но нито лев от тях не е усвоен.
И община Пловдив е договорила през 2009-а два кредита с общ размер 720 356 лв., но нищо от тях не е използвано. При извършената проверка в регистъра одиторите са установили, че за единия от кредитите – в размер на 415 823 лв., който е бил предназначен за дейности, свързани с енергийната ефективност, са подписани три анекса за отлагане на усвояването му заради проблеми с учредяване на обезпечението по кредита и при провеждането на процедурите по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на проекта. При извършената проверка по другия кредит – за 304 535 лв., който също е свързан с енергийната ефективност, одиторите са открили подписани два анекса за удължаване на срока за усвояване на средствата с идентични мотиви. Те също не са отразени в регистъра.
Общините в Стражица и Кирково също не са усвоили кредитни линии за финансиране на разходи по проекти от оперативни и други европейски програми. Едната е за 370 000 лв., а втората – за 199 756 лева.
Девет общини пък не са изпълнили изискванията да прикачат изискващите се документи като файлове към регистъра и по този начин са възпрепятствали проверката дали са изпълнили съответните законови разпоредби, се казва в доклада на държавния одит. Според проверяващите по този начин се нарушава принципът за прозрачност и публичност на информацията.
В същото време на кметовете на 56 общини им се е разминало – те не са наказани за неизпълнението на задължението да изпратят на министъра на финансите и до Сметната палата годишния отчет за състоянието на общинския дълг.
На фона на всички тези факти едва ли ще е пресилено да кажем, че констатациите в доклада на Сметната палата водят до един извод – общинските дългове растат, а финансовата дисциплина спада.
