Ако не дай Боже някой нападне държавата, не разчитайте да научите за това от националните електронни медии. Още по-малко от обществената БНТ. Изключение може да се предвиди само ако някой гражданин доброволец не отиде специално да ги информира, за да ви информират. Показа го и земетресението в началото на седмицата. Пет цяло и осем по Рихтер изравниха със земята доверието в националните телевизии, донякъде и в агенциите и радиата и провъзгласиха безапелационно новия информационен лидер – социалните мрежи. Трусът така разклати конвенционалните средства за осведомяване, че те се оказаха
по-стари, отколкото изглеждат
nbsp;
по-безпомощния, отколкото някой е предполагал, и генерално неадекватни. С една дума – ненужни.
Логично бе в първите минути след труса хората да посегнат към дистанционното, но от телевизионните екрани ги посрещна едно огромно нищо. Телевизиите или не бяха разбрали, че нещо се е случило в държавата, или то не бе достатъчно да ги извади от дълбокия сън. Програмите им си вървяха в обичайния среднощен ход и бяха изпъстрени с всевъзможни повторения – от турски сериали до предаването на Гала. За пореден път (както и при трагедията в Охридското езеро, където загинаха няколко българи ) само Канал 3 пусна скроу, че земетресение е разлюляло България. При това само три-четири минути по-късно. После дойдоха подробностите за труса. Така телевизията, в която се изявява основно Сашо Диков, се оказа единствената с обществено значение и полза в първите часове на 22 май. Дълго време нито обществената БНТ, нито претендиращите за такива Би Ти Ви, Нова тв и ТВ7 реагираха. Нищо! Ама абсолютно нищо, все едно тях природното бедствие ги бе подминало. Независимо от милионите, които отиват за финансирането им, независимо дали са търговски или държавни, те очевидно нямат нужния рефлекс, нямат дежурен екип или изобщо не ги интересува какво се случва нощем в страната. А може би чакаха важно, височайшо обаждане, което да им даде картбланш да информират, успокоят и предупредят хората в тази кризисна ситуация? Но го получиха след няколко часа.
Обяснението на главния продуцент на дирекция Новини на БНТ Добрина Чешмеджиева пред Блиц звучи
недостойно и дори обидно за гражданите
nbsp;
които издържат тази телевизия. Имахме екип на място в Перник, но решихме, че не трябва да напрягаме допълнително обстановката с извънредни емисии, казва три часа след разлюляването на земята водещата на Референдум. След това по неясни причини разсъждава за това как у нас структурата на района явно ни предпазвала. Професионалните си геофизични наблюдения събрала преди години в Италия, където била по време на голямото земетресение в Акуила. Може би заснетите и неизлъчени кадри от Перник ще влязат в личната колекция на Чешмеджиева? Но поне едно простичко съобщение да бяха пуснали, дето се казва поне от уважение към професията. Като в Италия?
Следващата седмица шефовете на БНТ могат да пробват и да изпратят репортерите си в парламента или на откриването на някоя магистрална отсечка, но след това да не излъчат кадрите, за да не напрягат публиката в сегашните кризисни времена. Дали след това обаче ще получат допълнително годишно финансиране от правителството, както стана в края на миналата година?
За разлика от т.нар. големи медии, другите проявиха рефлекс и си свършиха що-годе работата. Вярно, с различен превес на професионализъм, точност и бързина. Основното разминаване бе около това колко всъщност е бил мощен първият трус в три след полунощ. Според първите съобщения на Дарик радио той е бил 4-5 степен, някои измериха пет и нещо, а в първата извънредна емисия на Нова тв след пет часа бе оповестено за 8.5 по Рихтер. Тогава си казах, че все пак понякога може да има и нещо хубаво в забавянето на информацията. А иначе всички разминавания щяха да се спестят на уплашеното население, ако някой редактор се беше сетил да надникне в сайта на световната сеизмологична служба.
Само няколко минути след труса
nbsp;
там имаше в подробности сведения за епицентъра, дълбочината и т.н. Но, да предположим, че повечето медии са се водили от максимата, че ако нямаш достоверна информация, по-добре не споделяй каквото знаеш.
След първите, които реагираха бяха р Фокус, БГНЕС, Медиапул и Блиц. Държавната БТА подаде новината в 3.12 часа. Двете национални радиа – Дарик и БНР, се усетиха с известно закъснение – малко по-малко от час. А се предполага, че хората, които бяха наизлезли от домовете си, са слушали някъде по колите си радио… По Дарик чак след пет часа започнаха подробен новинарски блок, който обобщаваше случващото се. Така за около час страната ни щеше да си живее в информационно затъмнение, ако гражданите й трябваше да разчитат на конвенционалните медии.
Тихооо, Би Ти Ви спят…,написа в сайта на медията в 4.41 часа на 22 май потребител с никнейма boillhalata. Докато в ефира на Би Ти Ви течеше необезпокояван от нито един скроу турски сериал, в сайта на тв канала новината за труса изтече пет минути, след като той разлюля страната. За няколко минути тя бе прочетена от повече от петдесет хиляди човека. Рубриката Аз, репортерът прегря, както стана същата нощ и с телефон 112. Хиляди потребители се включиха от своите места със съобщения какво става в България, къде земетресението се е усетило най-силно, има ли пострадали, паднали къщи, нови трусове, спукала ли се е стената на язовир Студена… Друг юзър – buliate, час по-рано предаде, че в София е като на манифестация, koni 1976 пък описа в детайли рева на планината Витоша, който никога няма да забрави и т.н., и т.н. Други сайтове, като този на БТА, се сринаха минути след земетресението, а последната заредена новина на страницата в интернет на БНТ и в четири часа сутринта беше от 22.30 часа предната вечер и бе за доклад за
икономическото развитие на България
nbsp;
Явно на Сан Стефано 29 им трябва повече време, за да разберат какво се случва, а тези, които поддържат електронната страница на държавната телевизия чакаха да падне таванът.
За разлика от Чернобилската трагедия отпреди 25 години, която бе скрита от средствата за информация, а през това време българите нагъваха пресни салати, сега за щастие има интернет. Призивът на социалната мрежа Останете спокойни и продължавайте да туийтвате придобива ново значение за ударените от земетресение българи във вторник, писа АФП, цитирана от Фокус. Липсата на всякакви официални новини в традиционните медии след земетресението с магнитуд 5.8 по Рихтер накара хората да търсят информация в микроблогове и социалните мрежи, допълва агенцията.
Във Фейсбук някои споделяха дали са усетили поредния трус, други се възмущаваха и питаха Къде са медиите,трети тиражираха среднощни снимки на препълнените квартални кафенета, магазини за алкохол или квартални градинки. Появиха се и майтапи, че центърът на Перник вече се казвал епицентър или че момчета от миньорския град се разхождали с бухалки и викали: Абе, кой е тоя Рихтер, бе?.
Три часа след земетръса националните телевизии
решиха да компенсират спането
nbsp;
и да направят по темата напоителни сутрешни блокове, които започнаха в шест часа заради… извънредната ситуация. Първа в това надбягване беше ТВ7, която се включи от площада пред Народното събрание. Николай Бареков не само лично ни уведоми, че е имало земетресение, но и ни успокои, че само десет минути след големия трус се е чул с Бойко Борисов. След това всички чакахме включването на министър-председателя, за да каже какво точно става според него.
Земетресението от 5.8 по Рихтер счупи поне два рекорда. Първо – то е най-силното в София от 100 години насам и дано да няма друго, което да го надмине. Второ, безапелационно доказа, че традиционните медии у нас служат основно и само да забавляват, а не да изпълняват основната си функция – да информират. Особено при криза или бедствие. Излиза, че за да вършат тази работа, са им необходими няколко задължителни условия – наличие на няколкокилометрова ремонтирана отсечка от републикански път, футболен мач на Тигрите и министър-председател. Дали пък националните телевизии не проспаха земетресението заради властта, която се обозначи чак два часа и половина след бедствието? Горе-долу и медиите, и управляващите се събудиха по едно и също време.
Някой беше казал – каквато ни държавата, такива са и властта, и медиите. Това обаче вече не е вярно – след като конвенционалните се сринаха от труса на 22 май, дойде време за новите – социалните мрежи. А там няма как да се пропуснат събития от национално значение, нито информацията за тях да закъснее дори с минута.
