Русе е домакин на пътуваща изложба с фотографии под надслов Босилеград ndash; преди и сега, съобщиха от общината. Експозицията е подредена във фоайето на Пленарна зала и съдържа пана със снимки, представящи миналото, настоящето, духовността, традициите и обичаите на босилеградчани. Неин инициатор е Културно-информационни център в Босилеград.
Заместник-кметът Димитър Наков откри изложбата и приветства нейните организатори. Той им благодари, че са избрали Русе сред градовете, в които гостува експозицията. Наков заяви увереността си, че фотографиите ще провокират интереса на гражданите и гостите на града и че ще допринесат за възраждането на Босилеград, който се обезлюдява.
При откриването на изложбата 18-годишната босилеградчанка Мария Тодорова изпълни български народни песни, с което напомни, че някога Босилеград е бил в пределите на България и че там ревностно пазят българската култура и традиции.
Босилеград е град в Западните покрайнини (сега в Сърбия), в близост до границата с България. Градът е административен център на едноименната община.
За пръв път в този край българите идват през 809 г., когато София е превзета от кан Крум. При Св. цар Борис I Покръстител (845-884 г.) Македония до Струма и Охрид са българско владение, съответно и тези краища са присъединени в тези територии.
След Освобождението на България от турско робство (1878 г.), Босилеградско попада в териториите на Княжество България.
След Ньойския договор от 1919 г. Босилеград и останалите части на Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. на Кралство Югославия.
По време на Втората световна война, по-точно във времевия промеждутък 1941-1944 г., община Босилеград е върната на България и се намира под българско управление. На 15 май 1941 г. е обявено официално за връщането в пределите на България на Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Западните покрайнини и Поморавието. Със заповед 2618 Западните покрайнини и Поморавието са разлени на четири околии – Босилеградска, Бабушнишка, Пиротска и Царибродска, които се присъединяват към Софийска област. След 9 септември 1944 г. общината е върната на Титова Югославия и влиза в състава на Социалистическа Република Сърбия.
След разпадането на СФРЮ през 1991 г., през следващата година община Босилеград влиза в територията на Съюзна република Югославия, а след преобразуването на СРЮ през 2003 г. – в Сърбия и Черна гора. От юни 2006-а е в състава на Република Сърбия.
Населението в града през 2002 г. е 2 702 души, а през 2011-а е 2530 човека. В Босилеград и Босилеградска околия то е с ясно изразено българско самосъзнание и ревностно тачи своя роден език, традиции и бит. С предимно източноправославно вероизповедание, като на територията на град Босилеград са разположени множество православни храмове.
В Босилеград се говори на краешки говор, който е български диалект, част от югозападните български говори.
Според преданието, преди да попаднат под турска власт, тези земи са управлявани от крал Бусил и крал Бранко – местни земевладелци. Те са имали крепост или укрепление, намиращо се в местността Градище, в близост до сегашния Босилеград, от която са останали само основите. След време турците го залавят, следвайки минаващите през таен проход гъски. Името Босилеград, или както го наричат местните – Бусилиград, произлиза от словосъчетанието Бусилев+градеж = Бусилеград = Босилеград. Името на Босилеград се свързва неправилно с растението босилек.
