Абсурдният начин, по който се изчислява такса смет у нас, отново скара държавата и бизнеса. На заседание на парламентарната Комисия по регионална политика през седмицата изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев поиска да се приемат необходимите законодателни промени, така че и гражданите, и фирмите да плащат на базата на реално изхвърляните от тях количества отпадъци. Днес България е единствената страна в Европейския съюз, където налогът не се формира в зависимост от генерирантите боклуци, а според стойността на имота. Затова е без значение дали в даден апартамент живеят един, пет или десет човека, или жилището е необитаемо – във всеки от изброените случаи сумата, плащана на общината, е една и съща. С други думи, европейският принцип замърсителят плаща у нас е заменен с имотът плаща, което на практика превръща таксата смет във втори имотен данък. Този номер ни го прилагат от десетилетия и никой от управниците не си и помисля сериозно да го промени. Той значително улеснява чиновниците в общините, както и фирмите, които се занимават със сметосъбирането, при все че няма никаква икономическа логика. Това е и причината хората и бизнесът да не се опитват да намалят количеството произвеждани отпадъци, защото няма да платят по-малко пари. По думите на Данев общините също са засегнати от начина на формиране на налога и проявяват икономическо късогледство, като не предприемат мерки, а плащат огромни суми за собствените си имоти и правят големи инвестиции в изграждането на депа.
Очаквано депутатите от регионалната комисия се съгласиха с шефа на стопанската камара, но посочиха, че определянето на такса смет на базата на изхвърления боклук е изключително трудно начинание. Което си е нелепо обяснение дори за българския парламент, след като е налице примерът от останалите страни в Европа. Същинската причина за отпора, който среща искането на бизнеса, по-скоро е свързана с опасенията, че ако се въведе европейският ред, приходите на местните власти ще намалеят значително.
Нелепото е, че и сега Законът за местните данъци и такси определя като основен начин за начисляването на такса смет именно количеството генериран отпадък, а използването на друг критерий (като данъчна оценка) е само алтернатива, предвидена за случаите, когато няма как да се определи кой точно колко замърсява. Кметствата обаче никога не са казвали какви са обективните причини, поради които е невъзможно да се установи количеството отпадъци, произведено от всеки гражданин. И всяка година изготвят план-сметката за чистотата върху прогнозен обем боклук, който фирмите, ангажирани с тази дейност, трябва да съберат и извозят. Така в единия случай уж не може да се приложи количественият метод, а в другия – сметките се правят точно чрез него.
За да стане ясно колко несправедливо е определянето на налога да става на базата на стойността на имота, е достатъчно да сравним сумите, плащани от различните фирми. Според проучване на Българската стопанска камара предприятията от различните региони дават на общините за боклуците си между 30 и 3100 лв. на един работник и от 20 до 150 хил. лв. на тон. Някои големи компании са били принудени да плащат и абсурдно високи такси на фона на общите разходи на кметствата за чистота. Соди Девня например внася в местния бюджет по около 500 хил. лв., докато градската управа харчи за почистване на цялата община малко над 1 млн. лева.
Преди време посланик на европейска страна ми се оплака, че плаща 58 хил. лв. такса смет, а живее сам в резиденцията си. Таксата е такава, защото има четири декара двор, дава пример и Божидар Данев.
