Роудшоуто за българските еврооблигации започва на 25 юни и завършва на 28 юни. След това трябва да бъдат обявени параметрите на емисията като срок на погасяване и лихва и да се проведе търгът за набиране на оферти. Това обясниха за БАНКЕРЪ банкови дилъри, които следят отблизо пазарите на държавни облигации. По време на роудшоуто тримата мениджъри на емисията БНП-Париба, Райфайзенбанк Интернешънъл и Ейч Ес Би Си ще представят пред инвеститори състоянието на българската икономика и на държавните финанси и ще сондират интереса към покупката на български държавни облигации. Деликатен сондаж ще бъде направен и за евентуалната доходност, при която инвеститорите са готови да участват в търга за книжата.
Обикновено тези търгове протичат така: емитентът – в случая българската държава в лицето на министъра на финансите, определя максималната доходност, при която приема направените поръчки. Онези заявки, които надхвърлят прага на доходността, просто отпадат. Ако направените поръчки са повече от обема на емисията се приемат тези с най-ниска доходност.
Тук големият въпрос е дали Дянков ще уцели точния момент за старт на продажбите, така че пазарите да са относително спокойни, за да се постигнат максимално добри параметри на емисията. Банкови дилъри са на мнение, че за целта Дянков разполага с не повече от месец. След това никой не може да прогнозира дали няма да има нова кризисна вълна, предизвикана от Гърция, от Испания или от някъде другаде.
Ситуацията на пазарите е доста напрегната, което личи от сравнително високата доходност на държавните ценни книжа на някои държави от Южна Европа. Петгодишните облигации на Италия например носят доход от 5.7% годишно, а тези на Испания – от 6% годишно. Седемгодишните държавни ценни книжа на Италия са с доход от 6.1%, а тези на Испания от 6.2 процента. Но тъй като и двете страни имат сериозни дългови проблеми, едва ли са подходящи за сравнение с България, чиито макропоказатели са далеч по-прилични.
Според някои дилъри Дянков все пак ще предпочете да емитира петгодишни ценни книжа. Прогнозите са, че при сегашната ситуация цялата планирана емисия от 950 млн. евро може да бъде продадена при доходност от 4.75 до 5% годишно. Ако облигациите са седемгодишни, доходността им се очаква да бъде над 5%, дори може да нахвърли 5.5%, смятат български дилъри.
Постигането на доходност до 5% би било много добро постижение, въпросът е дали то трябва да бъде преследвано с цената на съкращаването на срочността на българския външен дълг. Финансови експерти смятат, че рефинансирането на дългосрочен дълг – над 10 години, с по-краткосрочен, има смисъл само ако в следващите години след емитирането на новите облигации бюджетът е на излишък или е поне балансиран, за да може държавната хазна да натрупа финансови излишъци, с които да погаси новите облигации при настъпването на срока им за погасяване.
Ако бюджетът обаче е на дефицит, както е сега, емитирането на краткосрочен дълг, независимо от по-ниската му цена, вкарва държавата в спирала, която ще я тласне към дъното и от която излизането би било много трудно. Става дума за това, че ако облигациите са краткосрочни, а бюджетният дефицит остане и през следващите три-четири години, България ще бъде принудена всяка година да емитира нов – голям по размер дълг, а условията, при които ще можем да го пласираме, едва ли ще се подобряват.
