Петровден (чества се на 29 юни) е неподвижен църковен празник , който в източноправославния календар е посветен на Светите равноапостоли Петър и Павел. Те са наречени още стълбове на православната вяра. Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден – 30 юни, по църковному – Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.
Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи.
Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богомолците, се слага край на Петровия пост.
Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Днес е и Ден на занаятите. Чества се от българските занаятчии на Петровден.
Празнуват всички, които носят имена: Павел (означава малък), Павлин, Павлина, Павлета, Пейо, Пенка, Пенчо, Петрана, Петранка, Петър (означава – камък, скала), Петьо, Пепа, Петя, Пецо, Апостол (означава – пратеник), Камен, Кремена.
