Определена порода икономисти, сближаващи се с всяка власт, периодично ни набива в главите, че българската икономика вече излиза от кризата. Сега имало инфлация и замразяване на доходите, но догодина държавният и частният сектор ще си позволяват да дават по-високи заплати, безработицата ще намалее, а чуждестранните компании ще се избиват да инвестират в страната ни. Да, ама не, както казваше един колега. Неотдавна проучване, реализирано от Българската стопанска камара в рамките на проект по линия на оперативната програма Развитие на човешките ресурси, доказа точно обратното. Черните облаци, надвиснали над икономиката ни, ще се сгъстяват и все по-ясно се вижда денят, в който цели нейни отрасли ще плачат за квалифицирани кадри. Драмата е, че голяма част от добрите специалисти са в предпенсионна възраст. Младото поколение, призвано да ги замени, пък съвсем не е подготвено за тази задача.
Предпоставките за
бъдещия икономически крах
nbsp;
са заложени в дисбаланса на образователната ни система. Изследването на БСК обаче фиксира основния проблем, но не предлага начини за разрешаването му. Констатацията, че повечето завършили висшисти са със специалност Право и Публична администрация, а от тях икономиката в момента има най-малко нужда, отдавна е известна на всички. По-важното е защо се стигна дотам и как да прекратим производството на безработни висшисти, които на всичкото отгоре струват стотици милиони на държавата?
На първо време Министерският съвет трябва драстично да ореже приема на висшисти още от догодина, защото е абсолютно парадоксално местата в университетите ни да са колкото броя на завършилите абитуриенти. Необходимо бе финансовият модел на висшето ни образование отдавна да се промени – само така некачествените вузове ще изчезнат. Това вероятно ще бъде заложено в проекта за нов Закон за висшето образование, който незнайно защо се забави с месец-два повече от пусковата му дата.
Сега парите следват студента и университетите получават субсидия спрямо броя на записаните кандидати и базовия норматив за държавна издръжка на един студент. Те непрекъснато снижават критериите си за прием, за да прилапат повече учащи се. Качеството на обучение пада и никой не се интересува
каква ще е реализацията на висшистите
nbsp;
на трудовия пазар, след като вече е прибрал паричките за тях. Котират се специалности, гравитиращи около правото, бизнеса и социалните науки, които са били модерни преди десетилетие. Тогава икономиката ни е имала нужда от тях, сега – не. Всеки втори висшист в България взима диплома в тези загубени науки и после се чуди дали да си я блъска в главата, или да си я сложи в рамка.
В същото време, въпреки че бизнесът неведнъж е казвал, че не може да намери добри технически кадри, именно в този сектор вузовете имат най-много незаети места. Студентите, следващи за машинни инженери, са с 288 по-малко от обявената държавна поръчка, в сферата на комуникационната и компютърна техника са влезли 259 по-малко желаещи, в електротехника, електроника и автоматика университетите отчитат 201 липсващи кандидати. Затова са виновни и държавата, и университетите, и бизнесът. Първата трябва да спре да налива пари в кухи образователни програми, крайно време е вузовете ни да се научат да промотират конвертируемия си продукт, а работодателите – да планират отдалеч нуждите на икономиката ни и да провеждат информационни кампании сред бъдещите висшисти още от ученическите скамейки.
Ако това бъде направено, може би няма да се стига до сегашната ситуация, в която повече от половината мениджъри на фирми се оплакват, че не се развиват заради липсата на квалифицирани кадри. По тази причина част от тях не могат да кандидатстват по програми на Европейския съюз и се лишават от животоспасяващо финансиране.
Профилът на търсещите работодатели показва, че липсват подготвени специалисти в 29.5% от компаниите от тежката промишленост, в 23.5% от леката промишленост, а в сферата на финансите недостигът е от 18.2 на сто. Тези икономически отрасли са заплашени от обезлюдяване през следващото десетилетие. Най-големият хит на трудовия пазар са инженерите, защото тенденцията е икономиката ни да развива високоефективни сектори, които изискват повече специалисти с технически умения. Инженерите са златото на реалната икономика и дори изпревариха специалистите с уникални умения, майсторите и висшите корпоративни ръководители. Но експертите по набиране на персонал не са оптимисти, че недостигът им у нас може лесно да бъде наваксан. Младите хора не забелязвали, че професията е толкова привлекателна, намират я за трудна и нетолкова интересна. Именно там явно се къса веригата между образование и трудов пазар.
Симптоматично е и нещо друго. Липсата на подготвени кадри най-осезаемо се чувства
в над една трета от големите компании
nbsp;
с персонал над 250 души, както и във фирмите с над 50% чуждестранно участие, които се затрудняват да реализират развойните си програми. Тоест, многократно афишираното от правителството намерение да следваме целите на стратегията Европа 2020, като изградим устойчива връзка между образование, наука и бизнес за бъдещата ни икономика, базирана на знанието, засега си остава само на документи. Образователната ни система днес създава главно пречки точно на най-големите инвеститори в икономиката ни.
Анализът на стопанската камара показва, че застаряването на населението и миграционните процеси също рефлектират върху размера и качеството на трудовите ресурси. Заради динамично променящите се изисквания за притежавана квалификация и умения българите трябвало да се ориентират към учене през целия живот. По принцип в това отношение все още сме на светлинни години от по-развитите държави от Европейския съюз, въпреки че в периода 2007-2011-а финансирането на европейски образователни проекти у нас е в размер на 67 млн. евро.
Емиграцията ни оставя без утвърдени специалисти с високо образование, а качественият бъдещ ресурс от студенти предпочита да учи зад граница. Изтичането на мозъци би могло да бъде
компенсирано само с внасяне на такива
nbsp;
от трети страни, но засега бюрократични и визови пречки спъват желанието на чуждестранни студенти да учат в нашата държава. През тази учебна година само 1657 чужденци следват в български университети главно в дисциплини от медицината, бизнес администрацията и компютърните науки. Две трети от тях са дошли от Турция и е сигурно, че след като завършат обучението си, ще се върнат там. Така че въпросът трябва да стане дългосрочен приоритет за образователната ни система.
Друг тревожен факт, който се набива на очи в изследването на БСК, е, че през последното десетилетие у нас се е формирал огромен контингент от неграмотни и неквалифицирни хора до 24-годишна възраст. Той ще оказва крайно отрицателно влияние върху качеството на работната сила през следващите 10-15 години.
Силно засегната от кризата на пазара на труда се оказва и групата на българите между 25 и 34 години. Това за пореден път показва, че от европейските и правителствените програми за намаляване на младежката безработица, по които са похарчени стотици милиони евро, засега нямат почти никакъв положителен ефект.
nbsp;
