Въпреки доста противоречивите анализи доколко българското общество иска обновление на политиката и политиците (а и точно какво обновление), в публичното пространство витае очакването за поява на нов играч. Мераклии също не липсват, друг е въпросът за реалния и скрития им потенциал. Това, което липсва обаче, са ясна идентичност и оферти за бъдещи политики. А идентичността и политиките стъпват върху ценностите, респ . оценките – за миналото, настоящето и бъдещето. В този аспект не чуваме почти нищо – едни нямат какво да кажат, други с основание не искат да споделят това, което мислят.
По-точно е да се каже – доскоро не чувахме. Защото преди няколко дни Йонко Грозев, председател на Инициативния комитет за учредяване на партията България на гражданите (сочена като най-успешното ново политическо явление), даде програмно интервю, което дава доста полезна ориентация по същността и намеренията на бъдещата формация. Може да се възрази, че не сме чули тези думи от устата на Меглена Кунева или Даниел Вълчев, но Грозев не е случаен човек и със сигурност не е проявил някаква некоординирана инициативност.
Веднага искам да кажа, че в това, което виждам след повдигането на завесата, няма особени изненади, а новото не ме изненадва в положителен смисъл. Но трябва да се признае, че рядко инициаторите на нова партия в България са толкова откровени, заявявайки ясно кредото си, вместо да лъжат, мажат и заблуждават привържениците си. В това отношение гражданите, или във всеки случай – поне Йонко Грозев, заслужават уважение.
Първият ключов момент в интервюто засяга политическата оценка на
близкото минало и настоящето
или по-конкретно – на предишното управление (на Тройната коалиция) и на настоящето правителство на ГЕРБ. Това, което казва Грозев, би трябвало да се възприема (или поне аз го възприемам така) като индикатор за бъдещото политическо поведение на България на гражданите по отношение на фактите от действителността и техния анализ. По принцип всяка политическа формация и повечето хора въобще са склонни да се отнасят избирателно към фактите, включително често без да го правят умишлено. Но когато избирателният подбор и двустандартната оценка на, общо взето, проверени неща се превърнат в съзнателно възприета позиция, това означава ни повече, ни по-малко лицемерие и прикритост. А тези черти са несъвместими с претенцията за открит диалог с гражданското общество.
Например оценката за управлението на Тройната коалиция не е добра, но в същото време то е предприело важни стъпки – успешното приключване на процеса на присъединяване на България към ЕС и положителните реформи в образованието. Вероятно по случайност тези отбелязани постижения на Тройната коалиция се свързват именно с ресорите на двете основни фигури в новата партия – Меглена Кунева и Даниел Вълчев.
Дори да не говорим за реалностите във въпросните две области, няма как да пренебрегнем едно фундаментално политическо обстоятелство. Кунева и Вълчев не бяха самостоятелни арендатори на два управленски ресора, а неразделна част от два последователни правителствени екипа и в това си качество носят солидарна политическа отговорност – не само за постиженията (реални и въображаеми), но и за грешките и провалите. Те не са вода ненапита, а част от досегашното политическо статукво, от което не са се разграничавали, когато консумираха властта. Затова сега подозренията, че двамата, както и мнозина други от прокламираната нова надежда на гражданите просто искат да се прехвърлят на нов кораб, не са безоснователни.
Не по-малко опортюнистична е оценката за управлението на ГЕРБ. Защото като положителни характеристики на управлението се посочват запазването на фискалната дисциплина и външнополитическата ориентация на страната към момента. Задушаващата хватка на самоцелната (и доста избирателно налагана) финансова дисциплина вече е основателно критикувана от редица експерти. Безпощадна оценка за икономическата и финансовата политика на ГЕРБ даваше например кандидатът за вицепрезидент Любомир Христов в нейния екип и вероятно това, предполагам, има отношение към решението му да се оттегли дискретно. Що се отнася до външнополитическата ориентация, тя, разбира се, не е заслуга на ГЕРБ, а очевидно в случая се споменава като някакъв изпреварващ анонс към определени ключови външни фактори.
Тези интервенции
обикновено имат за цел не само да отклонят или реинтерпретират вниманието към участие в досегашни управления на страната, но и да им придадат някакъв приемлив идейно-политически и ценностен облик. Тук обаче пиарите на гражданите прекалиха, особено с доста нахалното присвояване на символите на масовия реформаторски ентусиазъм от началото на 90-те години. Истината, според мен, че лидерите на зачеващата се нова политическа формация са продукт на старите елити, подготвили и осъществили прехода. В този смисъл, както ще стане дума по-нататък, най-естествената бъдеща коалиция би била с БСП, окупирана от децата и внуците на Политбюро под ръководството на новия европейски лидер Сергей Дмитриевич Станишев.
Разбира се, нормално е председателят на инициативния комитет на партията да обяви, че и госпожа Кунева, и господин Вълчев за мен са хора от правителството на Тройната коалиция, които са показали, че могат да свършат неща, които са обществено полезни. Но вероятността по този начин да бъдат убедени и привлечени истинските граждани не е особено висока. Така че хорото на гражданите може и да тръгва с погрешна стъпка.
Нещо повече, ако позицията на Грозев е меродавна за бъдещото поведение на партията, тя определено може да се квалифицира като подкрепа и намерение за запазване на статуквото в
българския политически елит
Идеите за постигане на баланс между стари и нови лица или твърдението, че не можеш да започнеш нов политически проект с хора, които нямат никакъв политически опит,трудно могат да бъдат аргументирани единствено с оправданието, че липсата на реална алтернатива на ГЕРБ притиска гражданите да бързат. Обвързването със спорни политически фигури от близкото минало влиза в известно противоречие с намерението новата партия да се изгради от компетентни и морално ценностни хора. Твърдението, че опит и компетентност притежават само тези, които са участвали в някое правителство, е също толкова основателно, колкото и възприетото в Партията на европейските социалисти правило, че неин председател може да бъде само политик, който е бил министър-председател на своята страна.
Портретът на бъдещата партия на гражданите съвсем се избистря, когато Йонко Грозев излага вижданията си по въпроса за вероятните (и невъзможните) бъдещи политически и коалиционни партньорства. Всъщност, както става ясно от интервюто, невъзможни партньорства за новата партия няма да има, поне що се отнася до тези партии, които могат да осигурят влизане във властта.
На въпрос дали ще поеме конкретен ангажимент, че България на гражданите няма да се коалира нито с ГЕРБ, нито с БСП, Грозев отговаря, че със сигурност няма да поеме такъв ангажимент, но още по-знаменателно е обяснението защо – защото една политическа партия се стреми да влезе във властта, тъй като само чрез властта може да реализира вид управление.
Разбира се, в живота и особено в политиката правилото Никога не казвай никога! има значение. Но както и в живота, така и в политиката
трябва има невъзможни неща
nbsp;
Стремежът към властта (оправдаван с желанието да се прави правилната политика) трябва да има и спирачки. Защото не с всеки можеш да правиш политиката, която си обещавал на своите избиратели.
Проблемът не е главно в това коалиционните споразумения да бъдат открити, а в това, дали са били предварително оповестени и одобрени от избирателите. Ако Симеон Сакскобургготски бе обявил, че ще се коалира с БСП, а Станишев – че ще управлява заедно с ДПС, не е съвсем сигурно, че Тройната коалиция въобще щеше да се случи на България.
Вярно е, че от едно интервю, пък било то и програмно, не могат да се правят еднозначни изводи, още по-малко – прогнози. Но ако и в политиката денят се познава от сутринта, подготвяната нова партия на Кунева едва ли може да се надява на благоприятни условия за дълго политическо пътуване.
nbsp;
И Найден Зеленогорски – при гражданите
Подалият оставка заместник-председател на СДС и бивш кмет на Плевен с три мандата Найден Зеленогорски напусна синята партия и се присъединява партия България на гражданите. Зеленогорски обясни в телевизионно интервю, че надеждите му за обединение на политическото дясно са пропаднали след решението на СДС да напусне Синята коалиция и присъединяването към проекта на Меглена Кунева му се струва най-разумният начин да продължи да работи за идеите си.
Александър Маринов
