Общата оценка за емитираните в понеделник български еврооблигации е много добра. Това се вижда и от първите оферти на вторични пазар. Според дилъри цената, при която се купува новия български дълг от началото на деня постоянно се покачва и от 99.182 евро за 100 евро номинал към 16 часа българско време достигна 100.6 евро за 100 евро номинал. Според дилъри при тази котировка доходността на облигациите вече е паднала от 4.438% годишно до 4.1% годишно.
Това е много добра оценка за българската емисия, което разбира се не е изненада за мен, коментира председателят на управителния съвет на ОББ Стилиян Вътев.
Бившият заместник финансов министър и настоящ общински съветник в София Любомир Дацов също потвърди, че постигнатите резултати са много добри за правителството. Разбира се, когато човек започва да се вглежда в детайлите ще открие и недостатъци, но като цяло трябва да признаем, че емисията е успешна, смята Дацов.
Според официалното съобщение на министерството на финансите набирането на поръчките е започнало на 2 юли в 8.30 часа сутринта по Гринуич, като до обяд са били събрани поръчки за около 6 млрд. евро. Това е позволило на мениджърите на емисията – БНП Париба, Ейч Ес Би Си и Райфайзен Банк Интернешънъл да намалят доходността на облигациите с 30 базисни точки от първоначално планираните. Така емисията петгодишни евроблигации с общ номинален размер от 950 млн. евро е била пласирана при лихвен купон от 4.25% годишно.
При първоначалното пласиране облигациите са продадени малко под номинала – както вече казахме при цена от 99.182 евро за 100 евро номинал, като по тази начин първоначалната им доходност е била 4.438% годишно.
Министерството на финансите твърди, че в сделката са участвали 360 инвеститора Емисията е изключително разнообразна и много добре диверсифицирана както по геграфски признак, така и по видове инвеститори.
Окончателното резпределение по региони е, както следва: Обединеното кралство – 25%, Германия – 17%, Австрия – 13%, Азия – 9%, офшорните зони на САЩ – 9%, Швейцария – 7%, Франция – 5%, Италия – 5%, други -10 процента. По видове инвеститори облигациите са разпределени между инвестиционни фондове – 43%, банки 19%, застрахователни и пенсионни фондове – 14%, хедж фондове – 12%, централни банки – 6%, други 6 процента.
Дилъри твърдят че при първоначалното пласиране не са приети поръчките на нито една българска банка, застрахователно дружество или пенсионен фонд. Отказ са получили и заявките на повечето майки на български кредитни институции с изключение на Райфайзен Банк Интернешънъл, която е един от мениджърите на емисията. Разбира се, министър-председателят Бойко Борисов не пропусна случаят да се опита за запише политически дивиденти от успешната емисия.
Общо на година спестяваме 62 млн. лева от разликата на Милен Велчев със Симеон Дянков. За пет години по 62 са над 300 млн. лв., които по-малко ще съкратим като дълг на следващото правителство, каза Борисов, каквото и да означава то. Само че подобни сравнения са като кон с кокошка.
Първо, тази емисия нищо не спестява на България, защото държавата ще си плати облигациите, емитирани по време на Милен Велчев (през 2002-а) с лихвен купон от 7.5% годишно.
Второ, спестяване на разходи щеше да има ако емисията на Велчев бе платена, без да се пускат нови еврооблигации – нещо, което с политиката си на държавни приходи и разходи, правителството на Борисов направи невъзможно.
Трето, емисията на Дянков е петгодишна, а тази на Велчев над десет години. При това положение е повече от ясно, че разходите по обслужването им ще са коренно различни.
Четвърто сегашната емисия е реализирана при доходност от 3.2% – 3.3% (320/330 базисни точки) над лихвените суапове, а онази на Велчев – при 2.75% (275 базисни точки) над тогавашните лихвени суапове. А въпросните суапове не зависят от състоянието на българската икономика. От него зависят надбавките над тях, а при облигациите на Дянков те са по-големи.
Пето, сегашната емисия е пласирана при инвестиционен кредитен рейтинг на държавата, а когато Велчев пускаше своята емисия България нямаше инвестиционен рейтинг и все още не бе напуснала джънк групата (тази, в която облигациите са по-известни като боклук). Можем да направим още един куп аналогии в този дух, но едва ли е нужно да се влиза в безумни коментари кой е по-велик и е пуснал по-изгодни еврооблигации. Двете емисии са несравними.
И още нещо за иначе успешната емисия на Дянков. Видя се че за да постигне възможно най-ниска цена, финансовия министър предпочете да пусне не десет, не седем, а пет годишни облигации. Може би такава философия е правилна от гледна точка на текущите бюджетни разходи. Но в дългосрочен план изборът на петгодишни облигации изисква поддържането най-малкото на балансиран бюджет, а най-добре ще е хазната да бъде на излишък през следващите пет години. Иначе през 2014-а пак ще трябва пласираме нова емисия, с която да платим падежиращите през 2015-а евроблигации. А през 2016-а отново ще трябва да търсим средства на международните пазари, за да платим дългът емитиран сега от Симеон Дянков с падеж 9 юни 2017-а. Ако се случи това България ще влезе в дългова спирала, излизането от която не е толкова лесно. Но дотогава има време, пък и други хора ще вземат сложните решения.
