Смяната на предишната директорка на Агенцията по вписвания Виолета Николова (в края на февруари), която бе освободена след скандала с бонусите (тя си бе самораздала 72 000 лв. за година под формата на допълнително материално стимулиране) очевидно не е достатъчна, за да се решат проблемите на ведомството.Те отдавна не се свеждат единствено до бонусите и в. БАНКЕРЪ отдавна предупреждава за рисковете, които крие организацията на работа тук.
Още през в броя си от 25 ноември (бр.47) миналата година, под заглавие Търговският регистър пред режисиран срив, разказахме за опасността съдебната ни система да бъде залята със стотици дела, заведени от потърпевши от чиновническо безхаберие (или пък не точно…) в агенцията, в чийто регистър най неочаквано се появяват нови собственици на фирми,
а старите хал хабер си нямат за промените
nbsp;
По всички правила на регистъра той би трябвало да дава вярна и ясна картина за управлението и собствеността във фирмите. Очевидно обаче нещата не стоят по този начин. Любопитен пример в това отношение са отбелязванията за промени в управителните органи на едно от нашумелите в зората на демокрацията дружества – стокова борса Оупън маркет и сателитните му дружества. Данните са, меко казано, озадачаващи.
Компанията ръководеше още от създването й през 1992-а Александър Данаилов. После дълго време беше с почти затихнали функции и за нея не се чуваше почти нищо. В последната година обаче нейният създател е започнал да проявява активност и тя е пререгистрирана като акционерно дружество Управителна камара Оупън маркет. В борда на директорите са вписани Емил Темелков, Илка Калева, Александър Данаилов, като представител на единия от собствениците – Инфолайн оупън маркет АД и Виолета Иванова, като представител на Международно борсово сдружение Оупън маркет. Тези вписвания са направени на основание на съдебни удостоверения за актуално състояние на компаниите от фирменото отделение на Софийския градски съд. В тях са посочени и управляващите ги лица.
За да опресним информацията, с която разполагаме, се свързахме с един от посочените в регистъра членове на борда на директорите – Илка Калева. Оказа се, че тя отдавна няма нищо общо с тази компания и от години работи в държавната администрация. Пред в. БАНКЕРЪ Калева каза: Изненадана съм доста неприятно от факта, че името ми продължава да фигурира в регистрите като управляващ в тази компания. Аз съм напуснала дружеството през 1996 година. Доколкото знам, структурите в него са доста преплетени и според мен то отдавна няма дейност. Може би причината, че все още фигурирам в управлението му, е, че от 1998-а не са правени общи събрания. Това обаче не е моя грижа, но пък може да ми донесе проблеми. Да не говорим, че като държавен служител нямам право да участва в частни дружества, а това ново вписване може да ми създаде допълнителни грижи…
Още по-фрапиращо е представеното удостоверение за участващите в управлението на единия от собствениците на холдинговото дружество Балканска търговска борса Оупън маркет София. Като член на съвета на директорите му е записано името на Константин Площаков, а удостоверението носи дата 13 декември 2010 година.
И
за да не правим собствен коментар
по случая, ще цитираме едно съобщение, което е излязло във варнеските медии през септември ….2006 година.
От борда на подводница Слава на 10 мили навътре в морето бе разпръснат прахът от урната на покойния капитан I ранг от резерва Константин Площаков. Това стана на специална траурна церемония вчера, на която присъстваха заместник командващият Военноморските ни сили контраадмирал Пламен Манушев, близки и приятели на покойника. На борда на военен катер трима матроси произведоха залпови салюти, а малко по-късно на мястото, където се посипа прахът в морето, бе хвърлен и венец в памет на капитан Площаков. Това е първият такъв траурен ритуал, който се извършва във ВМС, заявиха от Главния щаб на военната ни марина. В корабния устав има записано погребение в морето, но у нас досега това не се е практикувало. След смъртта си да бъда част от вълните, е било последното желание на капитан Площаков. Той почива през март, след което тялото му е било кремирано.
Актуалното съдебно удостоверение
както и останалите документи, които се представят, за да бъде направено едно вписване в търговския регистър, задължително се придружават с декларация на упълномощеното от компанията лице (в случая Александър Данаилов), в която изрично е посочено, че обстоятелствата, посочени във внесените документи, са верни. В противен случай деклараторът е наясно, че носи наказателна отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс. Последната такава декларация за истинността на данните за управлението на Балканска търговска борса Оупън маркет София е с дата 29 декември 2011 година. С други думи, покойният от повече от пет години капитан Площаков и до днес може да гласува решения…?!
Още по-парадоксално е, че реално при пререгистрацията на Управителна камара Оупън маркет, както и на сателитните и дружества Инфолайн оупън маркет АД и Балканска търговска борса Оупън маркет София АД, направени през януари 2012-а, и когато в съвета на директорите отново са вписани имената на Илка Калева и Емил Темелков, в Софийския градски съд вече е имало внесени и регистрирани протоколи от общите събрания и на двете акционерни дружества (които се явяват собственици на компанията), от 1998-а с вписани решенията за освобождаването им.
Как са пропуснали всички тези факти дежурните съдии в службата по вписвания и защо не са си направили труда да извършат проверка на данните не става много ясно. В същото време стожерите на документалистиката, за които говорим, са в състояние да връщат някой обикновен гражданин по сто пъти за едно или друго липсващо листче… Как са издадени и документие за актуалното състояние на компанията от Софийски градски съд също не става много ясно.
Очевидно безумствата, които се вършат и до днес и във фирменото отделение на съда и в търговския регистър, скоро няма да свършат…
Опитахме се да се свържем и със самия Александър Данаилов на посочения при актуализацията на данните в търговския регистър (с дата 10 януари 2012 година) телефон. До редакционното приключване на броя това се оказа невъзможна мисия.
Какъвто и отговор да получим обаче, той едва ли ще даде смислено обяснение – такива вписвания едва ли могат да бъдат квалифицирани като обикновена небрежност. Истината е, че подобен род регистрации дават основания да въвлекат нищо неподозиращи хора в спиралата на сериозни съдебни въртележки. Може да се окаже, че нищо неподозиращи бивши членове на управлението на отдавна приключили дейността си дружества могат да бъдат вкарани в доста неприятен филм и не само да изпълняват роля, но и да носят отговорността на солидарни длъжници примерно по изтеглени и необслужвани кредити или по сделки с имоти и какво ли още не.
Този и подобни случаи ни връщат към един доста сериозен казус. Според чл.13 (4) от Закона за търговския регистър към заявлението за промени се прилага декларация, подписана от заявителя по чл.15, ал.1, т.1, 2 и 3 или ал.3, за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове.
Интересно е каква е
ролята и отговорността на съдията
който полага подпис под удостоверение за актуално състояние, в което има неверни данни…?!
По дефиниция хората приемат, че именно съдията е този, който гарантира достоверността на съдържанието на подписания от него документ. Но ако пък съдиите смятат, че тази отговорност носи само декларатора, за какво тогава служи техния подпис…?! Може би в момента се оказва, че съдийските парафи служат само като основание да се прибират парични задължения…?! Къде тогава остават резонните постулати в законите, че правата предполагат задължения и отговорности.
И кой в този случай е отговорен, че защитникът на закона е допуснал в системата да влязат неверни данни…?
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Извадка от стенограма на Народното събрание от 3 април 1992 година. Петко Симеонов, тогавашен изпълнителен директор на Агенцията за чуждестранна помощ дава отчет за дейността и по повод скандалите около нея по това време:
Данните за дейността на агенцията се съдържат в писмения отчет, който ви е предаден на 4 март. Неговият обем е близо 200 страници, с таблици и цифри. Не съм длъжен да се занимавам с клевети и лъжи. Голям длъжник на Агенцията за чуждестранна помощ е стоковата борса Опън маркет, която дължи 36 118 268 лева. Не зная дали е случайно, но другият заместник-директор на Агенцията за чуждестранна помощ Божидар Дръндаров е на работа тъкмо в Опън маркет. Договорите със стоковата борса бяха прекратени поради мудност на борсовите операции. Очевидно същата мудност се проявява спрямо дължимите суми. В скоби казано, Агенцията за чуждестранна помощ е предоставила 20 хил. т царевица на свинекомплекса Маноле. Инвеститор на този свинекомплекс е Божидар Дръндаров. Идеята да се продават помощи не чрез фирми, а чрез стокова борса се обосновава с необходимостта да бъде гарантирано, че ще се ограничат цените на дребно до един предварително регламентиран максимум, който да не позволява спекулативни разпродажби. За съжаление спекулата продължава, тъй като отдадените под аренда още през 1989-а търговски обекти на Булгарплод на Валентин Моллов и Александър Данаилов, президент на Опън маркет, дават възможност на последния да създаде безконтролна спекулативна мрежа в цялата страна за препродажба чрез фирми посредници на получените чрез Агенцията за чуждестранна помощ и определени за търговски цели помощи: сухо мляко, говеждо месо, краве масло на блок, шоколади и др. На търг са разиграни 312 500 т масло, внос от Германия и Франция и са закупени от еднолична фирма Феникс – Бургас, с президент Антон Танев. Това масло е било продавано и препродавано по цени от 17 до 30 лв. при определена от нас цена 14.30 лева….
