Може да ви струва глупав, но въпросът е резонен: Кой се радва на пожара над Бистрица ?
Отговорът е: бистричани.
nbsp;
Нека разкажа. През 2001 г. могъщ смерч покосява гората над селото. Местните още помнят как за минути 450 хектара 100-годишни смърчове, ели и борове биват изкоренени като плевел и прекършени като солети. Природната стихия оставя след себе си покъртителната гледка на жално олиселия склон между хижа Щастливеца и селата Железница и Бистрица.
Бистричани седмици наред се лутат сред огромните прекършени стволове. Някои плачели като деца за погубената величествена гора.
После отрезнели и прогледнали реалността. Поискали да нарежат и приберат дървата за огрев, които Господ така щедро им предложил. Оказало се обаче, че не може. Бистришко бранище е биосферен резерват – човек там няма работа, природата да се оправя.
Природата обаче е хаос с неясен край. Огромни дървояди нападнали неочакваната плячка от стволове и дънери. Гадта започнала свирепо да се размножава. Като изяла труповете, минала на свежа храна – нападнала съседната зеленина. Наблюдавахме внимателно как един вековен смърч се унищожаваше за 40 дни, разказва комшия. Дървоядите влизат под кората, там е ликото – нещо като фолио от сребристи нишки, по които текат жизнените сокове на дървото. Това е най-вкусната част за инсектите. С огромния си апетит повалят дърво след дърво. Така с годините гората над Бистрица изчезва. А гробището на смерча продължава да сее зараза.
Но! Никой нищо да не пипа! Това е то биосферен резерват. Природата да се справя – доколкото и както може. Така казвали и учените от БАН, Дянков да се сети пак за тях дано! Местните направили дори филм за съветите на учените и унищоженията на гората от дървоядите.
Забелязахте ли какво суетене настъпи в първите три дни на пожара? Човешки крак да не стъпва и човешка ръка нищо да не пипа.
А видяхте ли как след това влезе червеният танк? А как с лекота бе решено да се обиколи пожарът с просека, дълга 3 километра и широка на места над 20 метра? Та това значи човешка ръка да ликвидира между 30 и 40 декара гора. В биосферния резерват… Кой разреши това? В нашата държава май само един го може…
През тридневното щуране и многото приказки Бойко ходи да окуражава наводнени, да инспектира строители, да разглежда изложби, да пробва тротоари. Не се качи до Бистрица дори и само за да се види със съотборниците си бистришките тигри. Можеше някой класово неосъзнат журналист да го пита неща неудобни и антипиарски.
Затова, когато стана ясно, че пожарът самоугасва, той отиде да пререже лентата на собствената си победа над стихията. Чрез алиенация, последвана от незаконност.
И бистричани се зарадваха. Дали на Бойко, или на овъглените дървояди?
Чавдар Цолов, бистричанин
