Финансовите министри от еврозоната постигнаха споразумение по проектоплана за спасението на испанската банкова система с цената на 100 млрд. евро. Това се случи в ранното утро на 10 юли след десетчасови разговори между председателя на групата Жан-Клод Юнкер и европейския комисар по икономическата и паричната политика Оли Рен, които се опитаха да разсеят мъглата около процедурата на директно инжектиране на парите в испанските банки от Европейския стабилизационен механизъм (ESM). Официалният меморандум, утвърждаващ решението, няма да бъде съгласуван преди 20 юли.
Испанското спасително споразумение
съдържа няколко основни пункта:
– до края на юли Мадрид ще получи първите 30 млрд. евро от сега действащия Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF). Тези пари ще бъдат мобилизирани в случай на непредвидени неотложни нужди в испанския банков сектор, поясни на 10 юли Юнкер в Брюксел;
– Испания трябва да създаде специална компания (т. нар. лоша банка), в която да се концентрират и управляват активите на банките, които ще ползват европейска подкрепа. Испанската банкова система има проблемни активи за около 180 млрд. евро, които са свързани с финансирането на сектора за недвижими имоти, който навлезе в петата си година на спад. Създаването на централизирано управлявана банка с лоши активи ще успокои тревогите на еврозоната как да контролира спасителната акция;
– ще се проведат нови задълбочени стресови тестове на 14 от най-големите финансови институции на Испания. До приключването на тази проверка банка по банка Мадрид ще ползва първоначалните 30 млрд. евро при спешни случаи.
Срочността на заемите за Испания ще е средно 12.5 години с максимален срок 15 години. Те ще бъдат отпуснати първоначално от EFSF и след това ще бъдат поети от ESM. Въпреки сизифовските усилия на Юнкер и Рен да изяснят как ще се осъществи тази приемственост все още остават много неясноти.
Въпросителните
Помощта за испанските банки ще постъпи в началото чрез съществуващия местен правителствен спасителен фонд за сектора, известeн като FROB. Това означава, че тя ще се прибави към публичния дълг на страната. По-късно обаче, след като европейските лидери вкарат в действие новия банков надзор на еврозоната, заемите ще отиват директно в нуждаещите се кредитори и дългът ще бъде отписан от държавния испански баланс.
Не е ясно обаче дали и първоначалните кредити ще бъдат преобразувани в директна банкова инжекция. Според френския финансов министър Пиер Московиси процедурата трябва да има обратна сила. Докато германският му колега Волфганг Шойбле не коментира въпроса за евентуалното реформиране на заемите в пряка банкова помощ.
Не се знае и кога точно ще заработи единният европейски банков надзор под шапката на ЕЦБ. Еврокомисарят за финансовите услуги Мишел Барние уверява, че това ще стане до края на тази година. Други официални представители на Европейската комисия обаче смятат, че по-вероятно е това да стане през второто полугодие на 2013-а. Шойбле пък посочва, че създаването на единния надзор ще отнеме време, защото е комплицирано и не е лесно да се направи.
Висящ е и въпросът кой ще управлява банката с лоши активи, която Мадрид трябва да създаде, и как ще бъдат оценявани те при прехвърлянето си в нея.
С други думи, остава достатъчно работа за месеци напред. Което обяснява песимизма на финансовите пазари, тласнали котировките на десетгодишните испански държавни облигации над 7 процента. Испания обаче успя да получи
една година отсрочка
До 2014-а тя трябва да свали бюджетния си дефицит под тавана от 3% от БВП. Ревизираните числа са, както следва: 6.3% бюджетен недостиг през 2012-а, 4.5% през 2013-а и 2.8% през 2014-а. По оценка на Оли Рен новите тавани са предизвикателни, но постижими на практика и което е най-важно – наложителни.
За целта обаче Мадрид трябваше да обещае още диетични мерки. Те бяха внесени в парламента на 11 юли от испанския премиер Мариано Рахой и представляват четвъртият по ред за последните седем месеца пакет за затягане на фискалната дисциплина. Той е комбинация от мероприятия за увеличение на данъците и намаление на разходите за общо 65 млрд. евро и рискува да задълбочи рецесията в страната.
Корекцията включва
увеличение на ДДС от 18 на 21%, премахване на данъчните отстъпки за купувачите на жилища, намаление на обезщетенията при безработица и проучване за евентуално понижение на пенсиите. Освен това премиите, които държавните служители получават в края на годината, ще бъдат премахнати, а бюджетите на регионалните управи консолидирани. Бюджетните мерки ще действат през следващите две години и половина и са в двойно по-висок размер от вече заложената в бюджета и влязлата в сила само преди две седмици програма.
Новите мерки на практика
анулират всички предизборни обещания на Рахой
чийто кабинет управлява Испания от декември 2011-а. Обещах да намаля данъците, а ги увеличавам, призна Рахой и поясни, че обстоятелствата са се променили и той трябва да се адаптира към тях.
Премахването на данъчните отстъпки по жилищните ипотеки пък на практика отменя правителствена политика от декември 2011-а, приета на второто заседание след формирането на кабинета. Тогава правителството повиши и пенсиите, като и двете решения бяха в изпълнение на предизборни заявки. Сега обаче Рахой притиска парламентарната пенсионна комисия с проектозакон за по-изпълними пенсионни плащания и срещу ранното пенсиониране.
Рахой поиска от регионалните управи да свият по-чувствително разходите и каза, че нов закон ще ограничи заплащането на кметовете и услугите, които ще предлагат общините. Правителството ще създаде механизъм, чрез който регионите, които нямат достъп до капиталовите пазари, да получат централно финансиране в замяна на дълбоки бюджетни съкращения.
През първите пет месеца на годината централният бюджетен дефицит на Испания е набъбнал до 3.41% от БВП и доближава планираните за цялата 2012-а 3.5 след като кабинетът започна да прави парични трансфери към регионалните администрации и социални системи, притиснати от 25-процентна безработица.
