Миналото на премиера Бойко Борисов и произходът на парите на бившата му вече спътница в живота Цветелина Бориславова санамерили място в проекта Темите табу в печатните медии – граждански мониторинг. Той е на Института за модерна политика и Фондация Фридрих Науман с ръководител д-р Иво Инджов. А намерението е било да се проследи къде във висока степен е нарушен общественият интерес с премълчаването и маргинализирането на няколко групи от теми. За целта през 2011-а са анализирани два седмичника и осем всекидневника и данните са обработени от седемчленно жури. С 33 от 35 възможни точки то е оценило, че най-голямото табу в печата са били гнилите ябълки на банковата система. За тях се споменава в секретна телеграма на бившия американски посланик у нас Джон Байърли, публикувана от Уикилийкс . Според Инджов причината темата да не бъде отразена е в суровите санкции, предвидени при нарушение на имиджа.
Втората позиция си разделят няколко теми табу. Едната е за предполагаемото тъмно минало на Бойко Борисов, както и за евентуалните му връзки с организираната престъпност, които били манипулативно премълчани от повечето вестници, а другите го регистрирали с по няколко изречения. Отбелязва, се, все пак че печатните издания са дали думата на министър-председателя да се обяснява по случая, без в същото време да е ясно за какво точно става дума. Не е отразена спрямо големия обществен интерес и темата за кадруването в съдебната система и скандалното предизборно видео с Иван Тотев, ромите отвъд Катуница, трафикът на хора, държавата и ЕС като рекламодател в медиите. Последното застрашавало редакционната независимост. Не се е дало достатъчно гласност и на дискриминацията срещу хомосексуалистите, сигурността и ядрената енергетика, насилието върху арестантите и криминалните типове, както и липсата на съоръжения за инвалидите…
Специалистите разясниха, че под тема табу разбират обществено значим въпрос или част от такъв, за което гражданите имат право да бъдат информирани, но вестникът или не пише, или налага затъмнение на информацията. Манипулиране на съдържанието също е характерно за някои теми. Няма как да коментираме съдържанието на въпрос, който физически отсъства от медийното пространство, изтъкна Венелин Стойчев. Ако имаше в Уикилийкс скандална грама за Станишев или Симеон Сакскобургготски, мислите ли, че българските медии щяха да ги пощадят по същия начин?, риторично попита Емил Георгиев от Института за модерна политика. Стойчев пък е убеден, че корпоративните интереси и лобирането за политически личности са двата основни лайтмотива в печата.
За учудване на Иво Инджов има и няколко теми, които са намерили сериозно отражение в пресата. Количеството обаче не било гарант за качество. Пример за това е антипотребителското поведение на мобилните оператори – споменават се много от проблемите, но се говори за телекомпаниите като цяло – много рядко се конкретизират имена.
Истината за финансирането от ЕС, сивата зона на партийно финансиране, както и пактовете на ЕС и българската позиция по тях също са окачествени като количествено добре отразени.
Проектът ще продължи, категорични са неговите автори. От следваща година те ще наблюдават и регионални вестници и онлайн издания. Ще се даде възможност и на гражданите сами да номинират теми, които според тях липсват в медиите. Няма спор, че медийната свобода е силно ограничена. Големият проблем на България не е съдебната система, трябва най-накрая да си признаем, че това е свободата на словото. Има медийни острови на свободата, но като цяло критично се пишеше много по-лесно преди години, обобщи бившият царски депутат Борислав Цеков, който сега е част от Института за модерна политика. Емил Георгиев пък отбеляза, че са необходими развиване на проекта и наличието на ясен анализ на медийната обективност, защото представата за публичност у нас е изкривена. Тя включва само информация, а не и нейното обсъждане от обществото.
