Международната рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис понижи с две степени – от А3 на Ваа2 с отрицателна перспектива – кредитната оценка на Италия на 13 юли. Това се случи часове преди аукциона на италиански дългови книжа за 5.25 млрд. евро с падежи между 2015-а и 2023-а. Той за щастие приключи успешно и при по-ниска средна годишна доходност от 4.65% спрямо 5.3% при предишната продажба на дълг със същата срочност, проведен на 14 юни. Доходността на десетгодишните италиански облигации обаче надхвърли 6 процента.
Муудис мотивира решението си с влошаването на краткосрочната икономическа перспектива на страната, което крие риск да не бъдат постигнати планираните фискални стойности. Ако това се случи, недоверието на пазарите ще се задълбочи.
Италия ще отчете структурен бюджетен излишък от 0.5% от БВП през 2013-а, прогнозира МВФ в доклада си, публикуван на 10 юли. Публичният дълг на страната обаче ще нарасне до 125.8% от БВП през тази година и до 126.4% през следващата, което се очаква да е върховата му стойност и след това постепенно да започне да спада. МВФ предвижда икономически спад от 1.9% през 2012-а и с нови 0.3% през 2013-а.
На фона на пазарните колебания и рейтинговата истерия се появи проучване на валутните стратези от Бенк ъф Америка Мерил Линч Дейвид Уу и Атанасиос Вамвакидис. Използвайки анализ на приходите и разходите и теория на игрите, те констатират, че Италия и Ирландия имат по-големи стимули да се откажат от еврото, отколкото Гърция. Анализът им се базира на рамка, която класира 11 от 17-те страни членки на еврозоната по набор от критерии.
Въпреки че Германия е страната с най-големи възможности да напусне еврозоната, тя има най-малка полза от подобна стъпка, защото рискува да отслаби растежа си, да се увеличат разходите й за обслужване на дълговете и оттам – влошаване на бюджетните показатели. Австрия, Финландия и Белгия също нямат особени основания да се отделят от общността, нито Испания, която е най-директно засегната от кризата.
