Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса останаха сред малкото административни мастодонти, в които изразът структурна реформа звучеше до неотдавна като невидима и смъртоносна заплаха. Но изглежда дойде и техният ред да си сверят часовниците с европейските им аналози. Те, заедно с Министерството на вътрешните работи, попаднаха в проект за оптимизация на държавните институции. По инициатива на Съвета за административна реформа към Министерския съвет и с финансовата подкрепа на оперативната програма Административен капацитет триото ще получи 2.17 млн. лева. Вероятно за да му каже някой как да смени старите си дрешки с технологични доспехи.
Срещу никак немалката сума и под мотото да модернизираме държавното управление следва да бъдат сравнени моделите на работа и организация на здравната каса и НОИ с други с такива ведомства в Европейския съюз, да се елиминират дублиращи се и нетипични функции и дейности, както и да се обединят цели звена. Като оставим настрана тънката подробност, че касата у нас не е държавна, а обществена институция, подобна инициатива бе крайно наложителна. На всички ни е писнало от безхаберните лелки и безконечната бумащина, която ни трови живота при всеки досег с всесилната държава. Въпросът е дали тези пари ще бъдат похарчени както трябва, или както обикновено ще влязат в графата разходи за отчитане на дейност? Поне засега заложените критерии в обществената поръчка за консултантски услуги навеждат на мисълта, че май ще стане второто.
Консорциумът КПМГ България, Ню Ай и София консултинг
ще прибере в банковата си сметка
почти 500 хил. лв., за да направи сравнителни анализи, аналитични доклади, да изготви методики и да проведе мероприятия по проекта. Най-вероятно обаче основните цели – да бъде оценена ефикасността на работата в двете институции, както и да се направят препоръки за реорганизацията им, ще останат на втори план. На принципа чиновниците съществуват, за да трошат държавни пари, ще се проведат минимум 6 двудневни семинара за така нареченото обучение на най-малко 150 ръководители и служители от системата на здравната каса и Националния осигурителен институт. Те ще се къпят в рога на изобилието – ще спят в 3- и 4-звездни хотели, ще бъдат транспортирани, хранени, а в паузите ще сърбат сладко кафенцето си. Отделно ще има още два семинара за елитна компания от 40 души. Само от тези мероприятия бюджетът за консултантски услуги, изглежда, ще бъде преполовен. Да се надяваме, че между обедните и вечерните тежки софри чиновниците, които иначе редовно мрънкат заради ниските си заплати, все пак ще намерят време да си прочетат домашното.
Неясно е също така какъв точно тип услуги по връзки с обществеността ще предостави Прайм Тайм ЕООД, за да получи заложените за това допълнително 65 хил. лева?
Консорциумът КПМГ България, Ню Ай и София консултинг отдавна и редовно предоставя услуги на държавата. През последните 5 години той е одитирал Националната електрическа компания, разработвал е функционални анализи на държавната администрация, работил е по проекти за милиони левове на Министерството на финансите, Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Малко смущаващо е, че през 2009-а КПМГ България, Ню Ай и София консултинг печели поръчка за анализ и оценка на човешките ресурси, административния капацитет и организационната структура на дирекция Кохезионна политика за околна среда в качеството й на управляващ орган по оперативната програма Околна среда 2007-2013 г.. Компанията е трябвало
да изготви стратегия за развитие
nbsp;
на човешките ресурси и план за обучения на служителите, а платената за това сума е над 200 хил. лева. Но доколко е успяла, след като програмата Околна среда продължава да е най-буксуващата с усвоени едва 464 млн. лв. от предвидените 3.5 млрд. лева? Дано същото не се случи с повишаването на компетенциите на социалните и здравните чиновници. Между другото това е и един от малкото проекти по програмата Административен капацитет, получили зелена светлина за разплащане. И ще е хубаво, ако властта този път наистина прояви не само формална загриженост, но и поне малко от малко модернизира структурите си. Още повече че и здравната каса, и осигурителният институт имат много изсъхнали клони за рязане. Лекарското съсловие отдавна недоволства от активно поддържания с десетилетия непреодолимо бюрократичен статут на НЗОК. Столичен лекар прави изследвания, пише протокол, пациентът го взема и отива в родния си град. Там го подава на гишето, каката го взема, провежда се първа комисия в районната каса, вика се куриер, който да занесе бумагите в София. В НЗОК отива медикът, написал протокола, той го одобрява, слагат се 8 подписа (включително на счетоводството) и протоколът пътува обратно към деловодството на районната каса. Машинописка пише писмо до пациента, пощите му го носят и той отива да получи документа. Срокът това да се случи е един месец, но реално отнема към два, описва безумията на системата гневен лекар. Естествено през това време пациентът остава без лечение, което няма и как да плати, ако то е скъпо за джоба му. А всичко би могло да отнема ден-два, ако лекарят сканира документите, изпрати ги с електронен подпис в НЗОК, консултантът и служителят на касата ги върнат подписани и накрая пациентът отиде да си ги вземе. Този ред на мисли отвежда към така и неслучилото се електронно здравеопазване, което постоянно е отлагано за догодина.
Интегрираната електронна здравна система БАЗИС, която ще ни струва 9.7 млн. лв., трябваше да е готова до октомври 2012-а. Но нещата пак зациклиха и за пореден път ще има удължаване на сроковете. Така електронните рецепти, болнични листове и здравни досиета си остават само в сферата на добрите пожелания. Пилотните проекти за
въвеждане на електронна рецепта
nbsp;
започнаха още през 2007-а, но досега претърпяват пълен крах, а по тях продължават да се харчат луди пари. Към системата на НЗОК съществуват някакви онлайн здравни досиета, които обаче са достъпни само с електронен подпис, а всички знаем колко от българите разполагат с такъв.
Идеята за въвеждането на електронен болничен лист пък ни връща към проблемите на Националния осигурителен институт. През 2010 г. там установиха, че през първото тримесечие болнични са използвали 160 хиляди души повече в сравнение със същия период на 2009-а и впоследствие решиха по този начин да наложат контрол върху фирми, принуждаващи работници и служители да се разболяват заради финансовите си затруднения. От института обещаха, че с новия лист ще могат незабавно да проверяват диагнозите и да изплащат обезщетенията навреме. В началото на февруари 2011-а кабинетът гласува въвеждането му и изграждането на единен регистър, в който лекарите да нанасят данните за пациентите им. По този начин болните трябваше да бъдат освободени от досадния ангажимент
собственоръчно да носят бумагите
на работодателите, а счетоводителите – да се редят на безкрайни опашки пред териториалните дирекции на НОИ. Първообразът на електронния болничен лист дори бе представен с фанфари на 1 юли миналата година, но отнесе много критики от специалисти и засега така и не сме видели подобрения оригинал в действие. Потърпевши от честите посещения в осигурителния институт, разкарвани залудо от гише на гише, твърдят, че 90% от щатния състав на институцията е на вие със съвременната техника, и препоръчват по-голямата част от служителите да бъдат подменени.
Неотдавна от НОИ направиха малка крачка към ХХI век, като разшириха обхвата на онлайн услугите си, предоставяйки възможност на гражданите чрез електронна поща да отправят своите запитвания или да подадат жалба и сигнал до Централно управление. И в това ведомство обаче наченките на електронна система работят тромаво и неефективно, защото за жалба или сигнал се искат лични данни, които хората по традиция се страхуват да предоставят. Тъкмо тези са наболелите въпроси и процеси, които трябва да получат адекватна оценка и приоритетно финансиране.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
