След като правителството предложи на БСП да стане собственик на паметника на връх Бузлуджа , социалистите сигурно с горчивина са си припомнили поговорката Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се случи. Според Янаки Стоилов партията трудно ще събере необходимите 15 млн. лв. за реставрация. Сериозен препъникамък е и годишната издръжка от около 150 000 лева. Въпреки че червените изиграха сериозна роля за множенето на олигарсите в България и престояха доста години във властта, възстановяването на монумента, оказва се, не е по техните сили. Но пък те винаги са били твърде изобретателни и току-виж намерили евромилиони за спасението му. Иначе току-виж се изложили пред симпатизантите, а то избори се задават!
Освен че притежава висока сантиментална стойност, паметникът на Бузлуджа олицетворява и настоящето на столетницата. Тя е трагично разпъната между чинията и звездата и не може да се лиши нито от едното, нито от другото. Чинията символизира раждането на едрия български капитал и червения бизнес. От нея продължава да хапва многобройната клиентела. Част от избраниците намазаха обилно още при Луканов и Виденов. Други, в по-ново време, съумяха да се отъркат около Станишев и отхапаха я заменка, я вкусна държавна поръчка.
Но чинията е символ и на свободата. Немалко от онези, натрупали състоянието си с любезното съдействие на БСП, побързаха да отдалечат от нея, след като акумулираха достатъчно капитал.
Към звездата отправят поглед почти всички социалисти – и вярващите в левите идеали, и онези, които се преструват. Към нея гледа и младежката организация на БСП, чиято средна възраст далеч не е младежка. Но именно те се захванаха с неблагодарната задача да събират средства за възстановяването на монумента, след като правителството предложи в края на миналия септември да го прехвърли на партията. Една от идеите им беше да го превърнат в мултимедиен център, където се обсъждат социалистически идеи и се прожектират леви филми. Друго предложение, което се чу наскоро е, че трябва да се търси съдействие от НАСА и Роскосмос , за да може паметникът да носи приходи като център за космически изследвания или обсерватория.
Взаимодействието между хората, гледащи към звездата и тези, вперили поглед в чинията, е трудно, но не е напълно изключено. Ако трябва да го перифразираме с марксистко-хегелиански понятия, то е по диалектически възможно-невъзможно. Защото не всички, яли от чинията, биха проявили солидарността да платят и за останалите, за да могат заедно да си съзерцават звездата. Същевременно сред заможните бизнес кръгове около БСП има и идеалисти.
Ако от партията се обърнат към петдесет червени милионери, реставрацията би била по-постижима задача. По-интересното е какво биха си помислили евентуалните контрибутори за емисарите, търсещи дарението – дали че са пристигнали другари, борещи се за идеята, или че събирачи на дългове идват да си приберат пропуснатите вересии.
