За повечето здравомислещи инвеститори последните две седмици са били изключително забавни – рядко може да се наблюдава такава концентрация на заслепени от алчност участници на пазара, каквато имаше в дните след историческатареч на президента на Европейската централна банка Марио Драги. Медиите, от специализирани до откровено непрофесионални, побързаха да създадат поредната новина буквално от нищото. Интерпретациите, тълкуванията и почти ясновидските напъни на журналисти и финансови анализатори достигнаха такива висоти и обхват, че едва ли е останал човек, който да не е убеден, че ЕЦБ ще започне да печата пари още тази седмица. Всъщност стигна се дотам, че редовната среща на управителите на банката в четвъртък (3 август) успя да засенчи тази на колегите им от Федералния резерв два дни по-рано.
Междувременно, както може да се предположи, пазарите на акции регистрираха големи повишения в опита си да изпреварят събития, които обаче така и не се случиха. В четвъртък Марио Драги не направи и не каза нищо бомбастично. Всъщност, той не каза абсолютно нищо, като изключим редкия момент на откровеност, в който заяви, че медии и анализатори имат право да го тълкуват, както си искат. Шокът от липсата на новина бе толкова голям, че дори журналистите в залата за пресконференции бяха зашеметени. В мига, в който стана ясно, че ЕЦБ не смята да прави нищо интересно, пазарите реагираха с разпродажби в Европа, а по-късно в САЩ и Азия. На следващия ден инвеститорите намериха нова причина за оптимизъм и още по обед последните загуби бяха почти изцяло компенсирани.
Всъщност, ако изобщо има нещо, което прави съня на инвеститорите неспокоен, това е страхът да не изпуснат поредното поскъпване на фондовите пазари. А това далеч не е здравословно.
Случайно или не, нашият пазар се движеше в силна корелация с чуждестранни борси и редица публични компании отчетоха сериозни повишения през последната седмица. И у нас страх от загуби вече почти няма, но причините за това са коренно различни -българските акции не се спрели да падат почти пет години, а развитите пазари зад граница са на десетина процента под историческите си върхове. След толкова дълъг период на стагнация малкото останали участници на БФБ-София са подготвени за всичко и често пъти изобщо не се вълнуват от това, което се случва по света.
Претръпналият от загуби спекулант е особена порода играч -единственото, което го интересува (освен държането на някои любими акции) е търсенето на т. нар. ракети- акции, чиято цена поради обективни или чисто спекулативни причини може да излети нагоре със стотици и дори хиляди проценти. Надеждата, както се казва, умира последна, а мечтата да уцелиш новата ракетае нещо, заради което мнозина все още се навъртат в поизпразнения магазин, наречен Българска фондова борса. Дали успехът ще споходи акционерите на Химко, Меком, Фонд имоти, Мостстрой, ХД Пътища и други знайни и незнайни местни герои? Възможно е. А може би не. А и какво значение има, след като някои компании могат да фалират по няколко пъти за последните десет години и все още да се намират желаещи да купуват техни акции. Други пък се разделят с мажоритарния си собственик с помощта на съдия-изпълнител, но останалите акционери продължават да вярват, че дружеството е модерно, работещо, с добър бизнес модели т.н.
Естествено, за всеки влак си има пътници. Нещо повече – дори когато умореният локомотив достигне последната си гара, голяма част от пътуващите просто отказват да слязат. Типичен Стокхолмски синдром в света на финансите.
Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
