Ако управляващата партия е дясна, се предполага, че тя би насърчавала развитието на бизнеса, би повишила фискалната дисциплина и не би допускала прекомерно раздуване на администрацията. Ако е лява пък – че ще се опитва да повиши доходите на по-бедните, да осигури работа на повече хора и да стабилизира социалните системи. Дори и това да значи увеличаване на облагането за по-заможните. При модерните авторитарни режими еднопартийната власт и пазарно стопанство вървят ръка за ръка (Китай и Русия), а намесата и присъствието на държавата в икономическия живот не изненадва никого.
Новите-стари десни дрехи
Въпросът е към коя от тези традиции се придържа партия ГЕРБ? Дори и да излезем извън шаблоните за ширпотреба – ляво – дясно, комунисти – демократи, намирането на задоволително обяснение е невъзможно. Властващото формирование е взело по нещо от всички предшественици и партии, пребиваващи във властта и от всички политически идеологии. От Костов то е прихванало усещането за реформаторска мисия и навличането на изящна дясна премяна, необходима за да получи ключ от къщичката на Европейската народна партия. Добре усвоен е и урокът за обвиняване на предшественика. Както и желанието БСП да бъде поставена на колене. Тъй като това обаче няма как да стане, резултатът от атаките срещу нея и преди, и сега е, че тя се утвърждава като най-значимия политически противник. Сред разликите е, че партията на Борисов няма ДСБ-арските претенции за автентичност. Нещо повече – че ГЕРБ е феномен, няма съмнение, но струва си да се запитаме дали тя изобщо е политически феномен.
Мнозинството разполага със 117 депутати в парламента. На колко от тях знаете имената? Можете ли да се сетите как изглеждат поне десетина от тях? В четвъртата година от своето управление мнозинството остава скрито зад комфортната маска на безличието и единствено шумен арест като този на Димитър Аврамов би могъл да изпрати някого от тях в света на известните. На власт имаме хора, които желаят да управляват, но като аристократи – без да се налага да си цапат ръцете с политическа дейност. Отново.
Жълтата следа
Дори депутатите от предишната подобна славна дружина – НДСВ, бяха по-познати на обществеността. Наистина известността им невинаги идваше от положителни неща, но между тях изпъкваха и стойностни хора като Огнян Герджиков и Минчо Спасов, например. Подборът на кандидатите на ГЕРБ за парламента беше подобен на този на царската партия. Няма какво да се направи – бързият успех върви ръка за ръка с прекалено пропускливо политическо сито. Все още е пресен споменът за влизането на бургаския рапър Тодор Йосифов – Маниака в парламента. Герберите го отзоваха чак след като прослушаха по-внимателно гангстерско-нецензурните му рими. Макар това да бе единственото гангстерско нещо в него…
Освен че до голяма степен изкопира политиката по подбора на кадрите на Царя, от управляващите взеха от НДСВ и нещо много либерално. Това е пренебрежителното отношение към политиката. За жълтите тя беше естествен придатък към икономиката и по презумпция трябваше да обслужва финансови и бизнес интереси. Настоящата власт преформатира ноу-хауто, приспособявайки го към нуждите на своя по-тесен кръг избраници. За разлика от НДСВ обаче, тя не страда от свян да разбърка и да раздаде картите наново. Друго жълто наследство е атмосферата на неяснота около решенията, които се вземат. Днес дори народните представители от мнозинството не могат да кажат коя санкция е последна и коя – предпоследна.
Авторитарният завет
Много е важно от кого се учиш. Премиерът е признавал, че го е правил освен от царя, и от Тодор Живков. Както е известно, именно от него той е усвоил как да демонстрира близостта си с народа. Нагазването на властта в ценообразуването е другото ехо от тоталитарното минало, което се чува. Основният представител на това идеологическо течение е земеделският министър Мирослав Найденов, а най-емблематичните му интервенции, довели до повишаване на цените, са стандартът Стара планина и блокирането на вноса на полски яйца през март. Сключеното споразумение за тримесечно замразяване на цените с търговските вериги пък стана повод през седмицата да се изяви представител на противоположното мисловно течение – Росен Плевнелиев. Държавният глава протестира срещу опита на Найденов да администрира по чиновнически цените, манифестирайки вярата си във всемогъщия пазар. Той, отбеляза Плевнелиев, ще постигне една разумна пазарна поносима цена, но само ако му се осигури конкурентна среда. За зрителите на титаничния идеологически сблъсък обаче е напълно ясно, че в нито една от двете утопии не се предвижда намаляване на цените.
Коалиционни партньори на килограм
Всеядността на управляващата партия очаквано доведе до тежкото й обезличаване. Още от началото на мандата се търсеха не истински политически коалиции, а устни договорки. С кого точно не бе толкова важно. Борисов не направи съюз със Синята коалиция, който можеше да му осигури спокойно мнозинство, а избра да играе по-рисково. След като малките партии обаче оттегляха подкрепата си за властта, те, сякаш по един и същи сценарий, започваха да отслабват. Парламентарната група на РЗС се разпадна, на прага в момента е и Атака.
Едва ли в началото в ГЕРБ е имало специален план за отслабването на останалите парламентарните групи, каза политологът Антоний Тодоров пред БАНКЕРЪ. Той припомни, че първоначално повечето от тях са подкрепяли властта дори без формално споразумение. Постепенно обаче в тях се появи напрежение, защото тази подкрепа не им носеше нищо повече от политическо обезличаване. От центробежните тенденции се възползва ГЕРБ. А може би и ги подсилиха.
Ако ГЕРБ беше вестник, то той би бил дайджест с интересна първа страница, писана от най-добрите им автори и слабо и неугледно съдържание на останалите. От втора до последна страница щеше да има единствено материали със съмнително качество, препечатани от други издания. Източниците, разбира се, нямаше да се посочват…
За социолога Васил Тончев пък отслабването на парламентарните партии е в рамките на правилата на политическата игра. ГЕРБ по този начин си състави мнозинство, с което вече не е проблем да изкарат мандата си докрай. Социологът обаче не вярва СДС и РЗС да бъдат наградени с предизборна коалиция за проявеното приятелско отношение. Той смята, че проблемите и на двете партии не са свързани с управляващите. Ако Иван Костов не е начело на ДСБ, не би имало проблем отново да има Синя коалиция, казва той. Всеки сам трябва да си намери мястото, ако има такова.
nbsp;
nbsp;
Политологът Евгени Дайнов смята, че ГЕРБ са имали пръст в разпадането на парламентарната група на РЗС през 2009 година.Той посочва, че в алчността и непочтеността на партията на Яне Янев трябва да се търсят и причините за последвалата промяна на позицията им към властта. Дайнов не знае дали властта е участвала в разпада на Синята коалиция, както твърдят Иван Костов и Мартин Димитров, но отбелязва, че от това имат полза единствено управляващите. Същевременно политологът насочва вниманието към начина, по който Бойко Борисов печели и губи партньори. Той има удивителния талант да обещава всичко на всички и накрая да не дава нищо никому. Това е начинът, по който той действа, и с който сигурно се гордее. Той привиква някого в своя кабинет на четири очи, обещава му нещо и после не го изпълнява, заяви той пред БАНКЕРЪ.Обясни и че управляващите вървят към контролиран вот, на който ще бъдат лансирани и присъдружни партии. Като такива Дайнов посочва СДС и вероятно партията на Касим Дал. Предстоят ни най-отвратителните избори, които някога сме имали.
