Без изненади върви третият опит на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да избере фирма, която да рекламира срещу 540 хил. лв. оперативната програма Регионално развитие. В наддаването, както научи БАНКЕРЪ, са се включили три добре познати играчи, които често печелят държавните поръчки за реклами и пиар публикации – Аргент – 2002, Грейн Адвертайзинг и Зенит Адвертайзинг енд Комюникейшънс. Кой от тях ще лапне парите, трябва да разберем до края на август, но по всичко личи, че надпреварата ще е жестока.
Мажоритарен собственик на Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс е известният в рекламния бизнес Добромир Дочев, а негов съдружник е Красимир Кандев. Освен това Дочев притежава още над 20 дружества, занимаващи се както с пиар и реклама, така и с търговия, с недвижими имоти и други. Сред тях са Зак Аутдор, Чап медия, Монодизайн, Агропро и Дрейв. Не е за пропускане и фактът, че през 90-те години Добромир Дочев бе в най-близкото обкръжение на о.з. ген. Любен Гоцев като изпълнителен директор на Чап холдинг. Иначе чрез Зенит адвъртайзинг енд комюникейшънс той и преди е печелил държавни поръчки. През септември 2011-а например, като част от консорциума Зак и Ко, в който влиза още Скриин Брадърс на Женя Йорданова и Николай Василев, е взел близо 100 хил. лв. от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за изработване на рекламни материали на оперативната програма Транспорт. С фирмата си Монодизайн пък е спечелил конкурс на културното министерство за авторски надзор при ремонтните работи на Оперно-филхармоничното дружество в Русе. По-интересното обаче е, че Дочев се оказва в
доста близки отношения
nbsp;
с един от другите претенденти в конкурса. Според фирмения регистър Дакси негов партньор в Дрейв ООД е бил Владимир Денев, който пък е съсобственик (с Йоана Даракова) и управител на Аргент 2002. Към днешна дата предприемачите нямат общ бизнес, а дали предишното им партньорство е от значение за сегашната процедура трудно може да се каже.
Така или иначе фирмата на Денев и Даракова също не е за подценяване. През 2010-а като част от ГД Консорциум Евроинфо (в който влиза едноличният търговец Агроформ – Татяна Йончева) Аргент 2002 взе от Министерството на земеделието 720 хил. лв. за изработването и излъчването на петминутна специализирана рубрика в 60 телевизионни канала. Компанията е печелила също конкурс на военното ведомство за публикуване на обяви в централния и регионалния печат, за което получава над 130 хил. лева. Тя участва и в редица други консорциуми, като чрез За прозрачност и информация, в който играе заедно с Друмер ООД, е спечелила през май 2009-а близо 400 хил. лв. за популяризиране на Националната стратегическа референтна рамка.
С не по-малко богат опит е и третият кандидат в търга на регионалното министерство – Грейн Адвертайзинг, чийто едноличен собственик е Мартин Батков, брат на адвокат Тодор Батков. Последно компанията, чрез Грейн Мастър, в която държи 70% от дяловете, се е занимавала с популяризирането на мерки по програмата за селските райони, получавайки за целта над 930 хил. лева. Грейн Адвертайзинг участва в още няколко обединения, като в едно от тях си партнира с Прайм тайм на Мариана Цуцекова. Въпросното дружество и споменатото вече Аргент 2020 също са регистрирани в консорциума, но според регистрите не са успели да спечелят нито една обществена поръчка на държавата.
След като предишните два опита на регионалното министерство се провалиха заради
абсурдни грешки и купища неясноти
nbsp;
по всичко изглежда, че сегашният търг ще приключи успешно. Процедурата претърпя първия си резил само седмица след обявяването й в последните работни дни на 2011-а. Тогава тя бе спряна с мотива, че е допусната техническа грешка в обявлението, засягаща срока за изпълнение. Чиновниците се изложиха и с примерния списък на медиите, които да бъдат обхванати от анализа на изпълнителя, посочвайки и отдавна закрити вестници като Кеш, Експрес, Гласове…
С повторното обявяване на конкурса в края на февруари тези неточности бяха отстранени, но пък се оказа, че има други. За тях БАНКЕРЪ писа подробно още в статията си Регионалното министерство се оплете в ПР и реклама от 16 март, само че във ведомството не им обърнаха внимание. Проблемът бе в изискването рекламните материали да бъдат публикувани на 3-а, 5-а или вътрешни страници на печатните издания, с отправка от първа страница, а в посочените чуждестранни медии The Economist и Financial Times такава отправка не можеше да бъде договорена. В това накрая се убедиха и специалистите в министерството, но доста по-късно.
Очевидно поредицата проба-грешка е дала положителен резултат и подобни неуредици сега липсват. Хората на Лиляна Павлова са махнали и задължителното в предишните търгове условие рекламирането да става чрез високотиражни вестници и списания. В последна сметка и те са разбрали, че дефиниция и законова формулировка за понятието високотиражни няма. Остава обаче отворен въпросът
как точно ще се изберат приоритетните медии
nbsp;
които ще бъдат удостоени с честта да рекламират срещу заплащане програмата Регионално развитие? Не е тайна, че у нас изискванията за обстоен анализ и планиране не ловят хора и фирми, близки по един или друг начин до властта. От друга страна, при задължителното включване в поръчката на чуждестранни издания, изискването за максимален брой български вестници и минимален размер на публикациите от половин страница,
заложените 540 хил. лв. изглеждат твърде недостатъчни
nbsp;
Още повече че с тях ще трябва да се направи и анализ на медийната среда, да се планира рекламната кампания, както и да се отчетат постигнатите резултати. Да не говорим, че при срок на изпълнение до 31 март 2015-а и при сегашните тарифи за рекламиране или ще се публикуват по едно-две карета в медия на няколко месеца, или ще има продължителна кампания само в подбрани издания.
Администрацията се надява чрез рекламната акция да бъде коригирано съществуващото все още в общественото и медийното пространство изкривяване на информацията и неточното представяне на факти, свързани с изпълнението на оперативната програма Регионално развитие. Но кое е изкривено и неточно – не се казва. Явно на чиновниците не им харесва това, което се пише по вестникарските страници за работата им с европейските пари, и искат да зададат правилния тон на журналистите.
