Само с един удар Българската агенция за инвестиции (БАИ) се нареди на челните места по похарчени от държавните институции средства за реклама. Броени дни след като се похвали с проекта си за популяризиране на предимствата за вложения у нас, финансиран по оперативната програма Конкурентоспособност с 15.6 млн. лв., ръководеното от Борислав Стефанов ведомство започна с раздаването на парите. Става дума за 4.5 млн. лв., които ще отидат за Медийна кампания на България в ЕС, САЩ и Азия с цел привличане на чуждестранни инвестиции.
Разбира се, не всеки ще има шанса да се докопа до апетитната сума. Условията за участие в обществената поръчка са нагласени така, че в нея да се включат само абонираните победители в държавните търгове. Тоест тези, които могат да представят поне два изпълнени договора за планирането и реализирането на медийни рекламни кампании във и извън страната. Необходимо е също така мераклиите да докажат, че са завъртели минимум 9 млн. лв. оборот през последните три години, 4.56 млн. лв. от които са реализирани от услуги, сходни с предмета на поръчката. За такива ще се приемат всички дейности, свързани с реализация на рекламно-информационни кампании в различни медийни канали (преса, телевизия, интернет), на творчески концепции и продукти.
При високо поставената летва отсега е ясно, че списъкът с подадени оферти ще е доста кратък и случайни имена в него няма да има. От победителя ще се иска да изготви концепция за общата визия на рекламната кампания, да създаде три подлежащи на актуализация видеоклипа, които да бъдат излъчени 180 пъти в световни бизнес телевизии, както и да разработи и публикува в международни издания 36 рекламни материала за инвестиционния климат в нашата държава. В заданието е включено също популяризирането на интернет страницата на БАИ и публикуването на рекламни банери в сайтове от различни страни.
Основният въпрос в подобен род акции е как ще бъдат избрани медиите, в които ще се рекламира. В конкретния случай те трябва да се разпространяват в САЩ, Западна Европа и Азия и са насочени тематично към бизнеса. Последното ще се доказва от победителя в търга, като най-малко една четвърт от страниците на изданието (без да се броят тези, където над 50% от площта е заета с реклами, обяви, читателски писма и др.) е необходимо да са посветени на икономиката и предприемачеството. За да се покрие критерият за такава тематика, минимум 30% от съдържанието на страницата трябва да представлява икономическа или бизнес информация – в най-общия смисъл, обясняват още от агенцията за инвестициите.
Има изисквания към тиража. За всекидневниците границата е 200 хил. бройки в Европа, 100 хил. в САЩ и 30 хил. в Азия. За седмичниците нормата е съответно 400 хил., 700 хил. и 100 хил., като е необходимо изданията да се разпространяват в десет страни от Европа, в САЩ и в минимум четири държави от Азия. Освен това изпълнителят трябва да представи за предложените печатни бизнес медии профил на читателската аудитория, (потвърден от независим източник), от която минимум 15% да са хора на висши управленски позиции в големи и средни предприятия, се изтъква в документацията на поръчката.
Очевидно е при поставените условия, че България ще се стреми да привлича преди всичко инвеститори от САЩ и Западна Европа за сметка на тези от Азия. Подобна тактика обаче изглежда леко странна на фона на продължаващата финансова и икономическа криза в тези региони и наличието на огромни количества свободни капитали в Китай например. Неслучайно през последните години най-големите инвестиции в световен мащаб идват именно от тази азиатска страна. Част от китайските пари стигнаха дори и до нас – завода на Great Wall в Ловеч и взетите под аренда 20 хил. дка земеделска земя край Видин от Тянджин агробизнес къмпани (с перспектива да станат 100 хил.). Но явно политиката ни в сферата на инвестициите е замряла някъде в периода преди 2008-а и пак сме пропуснали да се ориентираме откъде духа вятърът.
При избора на телевизии географско разделение няма. Там се изисква международно покритие, икономическа и бизнес насоченост и аудитория от поне 150 млн. домакинства. Подобни са критериите и за интернет сайтовете, като броят на уникалните посещения на всеки от тях не бива да е под три милиона на месец.
Интересното е, че цялата тази рекламна кампания трябва да приключи до 26 април 2013-а или след около осем месеца. Офертите на кандидатите обаче ще бъдат отворени чак на 31 август, а ценовите предложения ще станат известни най-рано до 10 септември. За сключването на договор ще са необходими поне още десетина дена. И то ако няма обжалване на процедурата, което би могло да я проточи с месеци. Така нищо чудно плановете за привличане на инвеститори да останат само на хартия, доколкото въобще може да се разчита на подобна акция. Сумата от 4.5 млн. лв. е повече от скромна за рекламиране на инвестиционна дестинация в чужбина. Еднократната публикация на страниците на The Economist струва 30 хил. евро, а какво остава за клипове по CNN и BBC… А и е наивно да се мисли, че с една реклама в списание или лъскава брошура ще накараме чуждестранните компании да вложат парите си в България.
nbsp;
nbsp;
Критерии за избор на победител
Концепцията за медиен микс и общата творческа стратегия ще носят на кандидатите най-много 50 точки. За да получат пълния сбор обаче, участниците ще трябва да предложат детайлно описание на каналите, които ще се използват за медийната кампания (печатни, телевизионни и интернет), както и подробен план, включващ началната и крайната дата за кампанията за всеки отделен канал, честотата на излъчване и отпечатване на материалите и броя на излъчванията и отпечатванията за всеки отделен канал.
Необходимо е също така предложеният план да е съобразен с други събития на БАИ, държавни институции и бизнес мероприятия.
За успех ще са нужни и общи визуални и смислови елементи, които ще се използват във видеоклиповете, печатните и интернет материали, регионални особености (Европа, САЩ, Азия), три или повече основни теми.
Проект за сценарий на 30-секундния рекламен видеоклип пък ще носи на кандидатите други 20 точки, а още 10 ще се дават за съдържанието на рекламното каре.
Предлаганата цена за услугата ще има само 20% тежест при крайното класиране.
